Пловдив: След Агората дойде часът и на Източната порта

Източната порта на древен Филипопол и теренът около нея ще бъдат облагородени в най-скоро време. Ето за какво иде реч:

 

Както неотдавна Banker Special писа за благоустрояването на Римския форум и за разкопките на Небет тепе, така и Източната порта в най-скоро време ще бъде по-обстойно проучена и обновена.

Преди няколко дни Пламен Панов, заместник-кметът по култура, археология и туризъм на община Пловдив, лично инспектира работата по новото археологическо проучване на обект „Източната порта на Филипопол“. Той се срещна с археоложките Мая Мартинова-Кютова и Биляна Груева-Здравчева, както и с преподавателката в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ д-р Надежда Кирова-Йовчева. На разкопките бяха и нейни студенти от специалност „История и опазване на културното наследство“.

От ляво надясно: Пламен Панов, Биляна Груева-Здравчева и Мая Мартинова-Кютова.

С осигуреното финансиране от община Пловдив в момента се проучват два нови сектора.

Студените от Пловдивския университет по време на разкопки.

Първият е пространството между двата пилона на късноантичната порта – проходът, който е продължение на монументалната антична улица, и от който е разкрит участък от около 5 метра. Същевременно се проучва и характерна особеност в устройството на портата – т.нар. пропугнакулум, представляващ допълнително препятствие за нападатели при отбраната на града. Важно е да се спомене, че проучването на този сектор е наложително, за да може впоследствие да се изгради основната стълба за влизане в обекта от север.

Вторият е напълно нов и неразкопан сектор, който играе важна роля в предстоящите консервационно-реставрационни дейности по проекта „По крепостните стени на Филипопол“. Той само се проучва заради промяна на регулационната линия на имота от запад, към улица „Митрополит Панарет“.

Примерно компютърно генерирано изображение на обновената визия на Източната порта.

По време на разговора между заместник-кмета и археолозите, обектът бе посетен от група туристи от Нидерландия, тръгнали по специален маршрут на ЮНЕСКО, наречен „Културен туризъм“. Холандците първо разгледали тракийски гробници в Стара Загора, а след това се отправили към втория по-големина български град.

Мая Мартинова-Кютова разказва на нидерландските туристи за историята на Филипопол.

От Източната порта през улица „Цанко Лавренов“ е един от входовете към Стария град, като преди няколко години на площад „Александър Малинов“ бе изградено специално кръгово кръстовище и паркинг за автобуси. За много туристи това е първото място, което виждат при посещението си в града. И автобусът на холандците ги оставил именно на тази спирка. Там ги видяла и археоложката Мая Мартинова-Кютова, която ги заинтригувала с увлекателната си беседа за античния град и за отбранителната полза на огромното съоръжение. В малката нидерландската група имало и един професионален археолог, който споделил, че Пловдив е „черешката на тортата“ и че ние, българите, трябва много да се гордеем с историческото ни богатство.

Така е изглеждала Източната порта по време на Римската империя, изображение от книгата „Филипопол“ на издателска къща „Хермес“.

Източната порта е сред най-значимите обекти от безценното културно-историческо наследство на Пловдив. Обектът е разкрит в периода 1976-1978 г. от археолозите Лилия Ботушарова и Елена Кесякова. Добре запазени и почистени са широката 13-метрова централна улица (една от най-широките в Римската империя), архитектурните елементи в римо-коринтски стил, тротоарите и останките от прилежащите сгради. Оттам е минавал и пътят към Константинопол, по които са преминавали и немалко римски императори.

Така е изглеждала Източната порта по време на Римската империя, изображение от книгата „Филипопол“ на издателска къща „Хермес“.

Според запазени надписи, строителството на огромния вход датира около 172 г. сл. Хр. – по време на царуването на император Марк Аврелий (121-180); открит е също и уастък на крепостна стена с две кули от късната античност. Самата порта по план е трипилон – с основен централен вход и два по-малки. Има данни, че в нея е интегрирана по-ранна почетна арка, която вероятно е построена по времето на император Адриан (76-138) и се свързва с негово посещение в града.