Чрез споделената храна, обикновено празнувате специални поводи, виждате се с приятели или организирате срещи. Но това не е просто традиция или удобство, то е полезно и за здравето.
Всъщност, храненето и пиенето на една маса (практика, известна като „комензалност“) е толкова полезно, че липсата на споделени хранения се свързва с негативни здравни ефекти.
Това не означава, че няма нищо лошо в това да се храним сами от време на време – това може да изгражда увереност и независимост. Но редовното хранене с други хора носи психически ползи. Ето кои са те според терапевти.
Намалява самотата
Въпреки че всякакви социални дейности помагат срещу самотата, споделеното хранене има нещо специално.
„Храненето прави социализирането по-естествено и по-малко насилено. Можете да готвите заедно, да носите храна за обща трапеза, да пробвате нов ресторант или да споделяте ястия“, казва Хлое Бийн, терапевт по соматична травма.
Тези малки преживявания помагат на хората да се чувстват по-включени и създават общи спомени, които намаляват чувството за изолация с времето.
Това има сериозно значение за здравето. „Хората са биологично устроени за връзка“, казва Бийн. „В миналото принадлежността към група е увеличавала шанса за оцеляване, а самотата е означавала опасност.“
Споделените хранения смекчават този ефект и подобряват здравето. Изследвания показват връзка между общото хранене и по-високо ниво на щастие и по-нисък стрес, както и намалена социална изолация при възрастни хора.
Изгражда социални отношения
Освен че намалява самотата, споделеното хранене укрепва взаимоотношенията.
„Тези моменти създават социални връзки, защото дават естествени възможности за разговори“, обяснява Пам Скоп, терапевт.
Хората си задават въпроси за деня, храната и предпочитанията си, което създава чувство за внимание и грижа.
Повтаряемостта на споделените хранения също е важна. Ритуали като петъчни вечери, неделни брънчове или седмични кафета създават стабилност и предвидимост.
Връзките не се изграждат за един път – те се развиват чрез многократни взаимодействия във времето.
Подобрява комуникацията
Храненето с други хора развива комуникационни умения.
„Редуваме се да задаваме въпроси, да разказваме истории и да слушаме“, казва Скоп.
Това създава естествен ритъм на разговор.
Храната също дава теми за разговор: „Толкова е вкусно!“ или „Опитвал ли си това преди?“
Споделеното хранене помага и за практикуване на граници – например да кажеш „не, благодаря“ или да поискаш телефоните да бъдат оставени настрана.
Подобрява настроението
„Когато споделяш хранене, ти не просто ядеш – ти се свързваш“, казва Бийн.
Това позволява на нервната система да се отпусне и да премине в състояние на спокойствие.
Според Скоп, храненето заедно носи усещане за принадлежност и сигурност, което намалява стреса.
Мозъкът отделя „хормони на щастието“ – допамин от храната, а окситоцин и ендорфини от социалната връзка.
„Има и ко-регулация“, добавя Бийн – телата ни се настройват според хората около нас, което създава усещане за подкрепа и безопасност.
Нора Пенчева
