След дългогодишни реставрации, императорският комплекс най-накрая отвори врати за широката публика.
Всеки, който е запознат с историята на Балканите, в частност с тази на Гърция и България, знае, че почти няма запазени дворцови комплекси, бидейки унищожени от османците, за да се използват за строителни материали. Въпреки това не всички величествени каменни постройки са били напълно унищожени.
Такъв пример е Дворецът на деспотите (Το Παλάτι των Δεσποτών του Μυταρά), намиращ се в гръцкия град Митра на полуостров Пелопонес. Неотдавна реставрително-укрепителните работи, продължили цели 42 години, по дворцовия комплекс бяха завършени и той бе открит за широката публика. На церемонията по неговото откриване лично присъстваха министър-председателят Кириакос Мицотакис и министърът на културата Лина Мендони, по данни на гръцките медии Προτοθεμα и Newsbeast.
„Днешният ден е от особено значение за Лакония и Пелопонес, тъй като не само се открива поредният реставриран архитектурен проект, но и в обществото ни се завърна място, с богата национална историческа памет, идентичност и култура… Работата, която вършим днес, се отнася до възстановяването на водещ обект на византийското наследство на съвременната културна и туристическата карта на страната и Европа. Тя се отнася до напълно подобрената способност на гръцките и чуждестранните посетители да се докоснат до историята чрез преживяване и да разпознаят вечното значение на гръцката култура и историческата приемственост на елинизма.” – сподели с нескрито въодушевление Лина Мендони.
В интерес на истината, според различни източници, дворцовият комплекс е бил първо започнат от французина Гийом II дьо Вилардуен, княз на Ахейското княжество, възникнало по време на Четвъртия кръстоносен поход (1202-1204), когато Византийската империя се превърнала в Латинската. След падането на Латинската империя, византийските императори си върнали властта и владенията и най-сетне завършили двореца в Мистра. Нарекли го „на деспотите”, защото обикновено служил като личната резиденция на втория син на византийския император. Често го наричали и „παλατάκι” („малката къща”, „малкият дворец”), защото бил по-умалената версия на имераторския дворец в Константинопол.
Целият комплекс е съставен от няколко сгради. Първата била личната резиденция на императорското семейство, във втората била тронната зала, а третата и четвъртата били осигурени за деспотите. Петата била и последната построена, през XV в., и служела за нуждите на Палеолозите – последната и най-дълго управлявала императорска династия във Византия.
