Ваше Превъзходителство, имате богат опит в многостранната дипломация – със Съвета на Европа, ОССЕ и ООН. Как оценявате ролята на международните организации в справянето с днешните регионални предизвикателства?
– Многостранните институции често са критикувани като бавни, неефективни или склонни към политически застой. Част от тези оценки не са изцяло неоснователни, но въпреки това многостранността остава единственият устойчив път напред. Международните организации са гръбнакът на международния ред, основан на правила. Те създават пространство, в което държавите могат да поддържат диалог и сътрудничество в свят, където консенсусът става все по-труден.
Организации като ООН, ОССЕ, Съветът на Европа, ЕС и НАТО осигуряват рамка, в която държавите могат да разговарят дори в моменти на криза и липса на доверие. ООН, въпреки ограниченията си, продължава да бъде единственият универсален форум, в който глобалните въпроси на сигурността, развитието и хуманитарната помощ могат да бъдат обсъждани с международна легитимност.
За държави като Румъния и България участието в многостранните институции има конкретни ползи – сигурност, политическа тежест и подкрепа. Членството в международните организации дава възможност и на по-малките страни по-успешно да защитават интересите си. През последните години Румъния успя да засили присъствието си в международните институции и съдилища.
Имате дългогодишен опит в областта на правата на човека и закрилата на детето. Как това влияе върху работата Ви като посланик?
– Работата в сферата на правата на човека ме научи, че политическите решения имат реални последици за хората. Видях колко важно е институциите да действат координирано и как липсата на комуникация може да се отрази на най-уязвимите.
Този опит ме кара да гледам на дипломацията през много практична призма. За мен тя не е само политика и протокол, а инструмент за постигане на реални резултати. Работата в областта на правата на човека ме научи и колко важно е доверието – между държавите, институциите и гражданите.
В отношенията между Румъния и България се стремим не само към формално сътрудничество, а към конкретни ползи за хората от двете страни на Дунав. Именно практическото въздействие е най-важният критерий за успешна дипломация.
Как бихте описали настоящото състояние на двустранните отношения между Румъния и България?
– Румъния и България споделят не само граница, но и обща история, традиции и европейски път. Двете страни се присъединиха едновременно към ЕС и НАТО, намират се на източния фланг на Алианса и са изправени пред сходни регионални предизвикателства.
Определям отношенията ни като стабилни и приятелски. Стратегическото партньорство, подписано в София през 2023 г., създаде рамка за още по-тясно и практическо сътрудничество. Има политическа воля и активен диалог на всички нива с общата цел нашият регион да бъде по-стабилен, по-свързан и по-силен в рамките на Европа.
Особено важна е свързаността – транспортна и енергийна. Процедурите за предпроектното проучване на втория мост при Гюргево–Русе напредват и този проект е част от по-широките усилия за подобряване на транспортните връзки по Дунав и улесняване на търговията и мобилността.
Вертикалният газов коридор е също много добър пример за успешна регионална координация. Сътрудничеството в областта на сигурността е друг ключов приоритет, особено в Черноморския регион, където двете страни са изправени пред сходни рискове – морска сигурност, управление на границите и хибридни заплахи.
Съвместните инициативи за противоминни мерки с Турция и за създаване на Черноморски център за морска сигурност показват, че Румъния и България постигат повече, когато действат заедно.
Освен това има сериозен потенциал в икономическото развитие, дигиталната трансформация, иновациите, научните изследвания и туризма, където по-тясната координация може да донесе конкретни ползи за гражданите.
Като бивш национален координатор за Стратегията на ЕС за Дунавския регион, как виждате бъдещето на сътрудничеството по Дунав?
– През последните години регионалното сътрудничество по Дунав постепенно премина от политически декларации към конкретни проекти. Днес акцентът е върху изпълнението и върху реалните ползи за хората и общностите от двете страни на реката.
Румъния и България имат ключова роля като дунавски и черноморски държави. Проекти като FAST DANUBE II, насочен към целогодишна плавателност по Дунав, подобрена инфраструктура и координирана екологична защита, са от съществено значение за устойчивото развитие на региона.
Двете страни могат да бъдат двигател на по-широко регионално сътрудничество между държавите от ЕС и партньорите извън него. Виждам Румъния и България не само като участници, а като активни фактори за изграждането на по-свързан и устойчив Дунавски регион.
Кои инфраструктурни проекти са стратегически приоритет през следващите години?
– Сред основните приоритети са нови мостове над Дунав, модернизация на транспортните коридори и подобряване на железопътните връзки между Черноморския регион, Централна Европа и Егейско море.
Тези проекти са важни не само за двустранната търговия, но и за свързаността на източния фланг на ЕС, чиято стратегическа роля нарасна още повече след войната в Украйна.
Енергийните връзки също са от ключово значение. Има сериозен потенциал за по-дълбока газова и електроенергийна свързаност между двете държави. В условията на геополитически предизвикателства енергийната сигурност вече не е само технически, а стратегически въпрос.
Не бива да се подценяват и дигиталната свързаност и модернизацията на митническите системи. Макар и по-малко видими от инфраструктурните проекти, те могат да имат значителен икономически ефект.
Кои са най-перспективните области за икономическо сътрудничество между Румъния и България?
– Най-голям потенциал има в енергетиката, логистиката, селското стопанство, автомобилната индустрия, ИТ сектора и туризма. Това са области, в които двете икономики се допълват и могат да създадат реална добавена стойност.
Черноморските газови проекти на Румъния представляват важна възможност не само за страната, но и за целия регион. Селското стопанство също предлага значителен потенциал – не само в производството, но и в преработката, дистрибуцията и достъпа до европейските пазари.
Автомобилната индустрия става все по-регионализирана, а Румъния и България са добре позиционирани да привличат инвестиции. ИТ и дигиталните услуги са сред най-бързо развиващите се сектори, благодарение на квалифицираните кадри и конкурентните условия.
За бизнеса най-важни остават практическите въпроси – по-малко административни пречки, по-добра транспортна свързаност и по-активни търговски мрежи. Посолството подпомага румънските компании чрез консулска подкрепа, контакти с институциите и предоставяне на практическа информация за местния пазар.
Как виждате сътрудничеството между България и Румъния в сферата на енергийната сигурност и зеления преход?
– Енергийната сигурност и зеленият преход са сред най-големите предизвикателства пред Европа. Румънските газови ресурси в Черно море представляват важна възможност за целия регион, но успешното им използване изисква добра инфраструктура, междусистемни връзки и координация между нашите държави.
Същевременно и Румъния, и България развиват възобновяеми енергийни източници – вятърна, водна и соларна енергия. По-добрата електроенергийна свързаност би позволила по-ефективен баланс между търсенето и предлагането и би повишила устойчивостта на енергийните системи.
Зеленият преход поставя и сходни предизвикателства – декарбонизация на индустрията, преход от въглища и необходимост от сериозни инвестиции. Именно затова координацията между Румъния и България е толкова важна както на регионално ниво, така и в рамките на ЕС.
Кои са най-обещаващите сектори за икономическо сътрудничество и инвестиции между Румъния и България и как двете държави могат да подкрепят трансграничните бизнес инициативи?
– Секторите с най-голям потенциал са сравнително ясни — енергетика, логистика, селско стопанство, автомобилни вериги за доставки, ИТ и дигитални услуги, както и туризъм. Тези области показват къде двете икономики действително се допълват и къде трансграничното сътрудничество може да създаде реална добавена стойност, а не просто паралелна дейност.
Енергетиката е стратегически значима област. И двете държави се пренареждат в рамките на по-широкия европейски енергиен пейзаж и никъде това не е по-видимо, отколкото в Черно море. Румънските проекти за добив на природен газ в морето са реална възможност за целия регион, тъй като новите обеми ще намалят зависимостта от външни доставчици.
Селското стопанство остава основа и на двете икономики, а съществува недостатъчно изследван потенциал за сътрудничество по цялата верига на стойността — не само в производството, но и в преработката, дистрибуцията и съвместния достъп до пазарите на ЕС и експортните пазари.
Автомобилната верига за доставки междувременно става все по-регионализирана, тъй като компаниите преоценяват зависимостта си от отдалечени производствени центрове, а Румъния и България са добре позиционирани да привличат и задържат инвестиции в този сектор.
ИТ и дигиталните услуги представляват може би най-бързо развиващата се възможност. И двете държави разполагат с истински таланти, а по-тясното сътрудничество — в развитието на умения, на цифровата инфраструктура и привличането на международни инвестиции — би могло да ускори растежа в този сектор.
