Н. Пр. г-жа Дай Цинли, Извънреден и пълномощен посланик на Китайската народна република в Република България, пред Banker Special: „Китай е страната с най-голям брой разработени мащабни AI модели“.
Ваше Превъзходителство, как бихте характеризирали отношенията между Китай и България?
– България е втората държава в света, установила дипломатически отношения с Китайската народна република. През изминалите 77 години двете страни преминаха заедно през изпитанията на променящата се международна обстановка, като взаимното разбирателство и подкрепата устояха на времето. През 2019 г., под ръководството на председателя Си Дзинпин и президента Румен Радев, отношенията бяха издигнати на равнище стратегическо партньорство. Днес те се развиват стабилно, а взаимното уважение и доверие, сътрудничеството и взаимната изгода са тяхна основна характеристика.
От началото на тази година контактите на високо равнище се активизират. През юни държавният съветник на Китай Шън Ицин посети България, а през септември вицепремиерът Александър Пулев оглави правителствена и бизнес делегация в Китай, която участва в международни икономически форуми и в 19-ата сесия на Българо-китайската междуправителствена смесена комисия. Посещението даде нов импулс на практическото търговско-икономическо сътрудничество.
Седем български заместник-министри посетиха Китай, а девет китайски представители на равнище заместник-министър или по-високо посетиха България. Български областни управители и представители на общини участваха във Втората конференция за местно сътрудничество между Китай и България. И двете страни имат силно желание за разширяване на обмена и задълбочаване на сътрудничеството.
Тази година поставя началото на 15-ия петгодишен план на Китай. Продължаващата модернизация в китайски стил ще създаде нови възможности и за България, и за региона. Икономиките на двете страни се допълват, с потенциал за сътрудничество в селското стопанство, новата енергетика, автомобилната индустрия и инфраструктурата, както и в културата, туризма, образованието, науката и технологиите.
Планирате ли да увеличите инвестициите в България и кои са предпочитаните области за съвместна дейност от вашите компании?
– През последните години инвестиционното сътрудничество между Китай и България се разширява. Китайските инвестиции се развиват положително в автомобилната индустрия и производството на компоненти, новата енергетика, информационните и комуникационните технологии и селското стопанство.
Неотдавна вицепремиерът Александър Пулев посети Китай начело на делегация, където заедно с министъра на търговията на Китай Уан Уънтао подписаха Меморандум за разбирателство за създаване на Работна група за инвестиционно сътрудничество. Това е важна стъпка за развитието на двустранното търговско-икономическо и инвестиционно сътрудничество.
Китай е готов да засили диалога с България в инвестиционната политика и да насърчава сътрудничеството в новата енергетика, автомобилната индустрия, инфраструктурното строителство и интелигентното производство, както и преките контакти между компаниите. Надяваме се България да осигури равнопоставена конкурентна среда за китайските компании, включително по отношение на достъпа до пазара и обществените поръчки.
Имат ли китайските компании интерес към инфраструктурни проекти в страната ни?
– Следим изявленията на българските институции и заявената готовност за участие на китайски компании в инфраструктурни проекти в България – пътно и железопътно строителство, пристанищна инфраструктура и електроцентрали за производство на енергия от възобновяеми източници. Приветстваме и намерението на България да подобрява бизнес средата си.
Редица големи китайски компании отдавна следят българския пазар и проявяват сериозен интерес към проекти в тази сфера. Насърчаваме китайския бизнес да обсъжда с българските си партньори възможности за участие в изграждането и развитието на пътища, железопътни линии, пристанища и електроцентрали за възобновяема енергия. Подобно сътрудничество трябва да се осъществява в съответствие със законодателството на ЕС и България, международните правила и практики и да носи взаимна полза.
Отношенията между Китай и ЕС напоследък се подобряват с цел задълбочаване на икономическите връзки. Въпреки това търговският дефицит на Европа при стоките е огромен. Предвиждате ли мерки за проблемите, свързани със субсидирания китайски внос, свръхпредлагането и конкуренцията?
– Търговско-икономическото сътрудничество е важна част от отношенията между Китай и ЕС и играе ролята на стабилизатор и двигател в тяхното развитие.
Запознати сме с европейските опасения за търговския дисбаланс. Исторически Китай също дълго време е бил в позиция на търговски дефицит. Според китайската статистика повече от 20 години до 1996 г. европейската страна е поддържала излишък спрямо Китай благодарение на конкурентните си предимства при високотехнологично оборудване, автомобили, прецизни инструменти и химически материали. Китай обаче не затвори пазара си за европейските компании, а продължи да разширява отварянето си към света. Различията са свързани и с мястото на двете страни в глобалното разделение на труда. Отвореността създава условия за развитие, докато затварянето води до изолация.
Твърденията, че големият китайски излишък се дължи основно на субсидии и свръхкапацитет, не представят според нас цялостната картина. Развитието на китайската индустрия се основава на иновации и реформи. През 14-ия петгодишен план разходите за научноизследователска и развойна дейност нарастват средно с 10% годишно. През 2025 г. използването на производствения капацитет на промишлените предприятия над определения мащаб е 74.4%, а във високотехнологичното производство и стратегическите нововъзникващи отрасли е още по-високо.
Смятаме, че политизирането на търговско-икономическите въпроси нарушава глобалните производствени и вериги за доставки и изостря противоречията. Всички страни трябва да създават условия за лоялна конкуренция.
Европа е зависима от вноса на стратегически суровини и минерали, в които Китай има водеща позиция. Какви мерки и компромиси трябва да предприемат двете страни, за да продължи търговията в нормални темпове?
– Не споделяме тезата, че „зависимостта сама по себе си е риск“. Енергийните ресурси и критичните минерали са неравномерно разпределени по света. Държавите трябва да засилят диалога и взаимодействието между индустриите, да поддържат справедлив и прозрачен търговско-икономически ред и да изграждат отворени вериги на доставки, насърчавайки взаимноизгодното сътрудничество.
Контролът на Китай върху износа на редкоземни елементи и други стоки с двойна употреба е в съответствие с международните практики. При спазване на правилата за експортен контрол и необходимите процедури нормалните потребности на европейските предприятия ще бъдат гарантирани. Китайските компетентни органи създадоха и бърза процедура за европейските компании.
Диалогът между Китай и ЕС по експортния контрол вече постигна положителни резултати. Двете страни се договориха да задълбочат диалога и да улеснят процедурите, за да работят съвместно за стабилността на глобалните производствени и вериги за доставки.
Освен при електромобилите и соларната енергия, в кои други сектори бихте искали да разширите присъствието си в Европа?
– Решението къде да инвестират китайските компании е самостоятелно бизнес решение, което всяко предприятие взема според пазарните принципи и собствената си стратегия. Ние насърчаваме сътрудничество между Китай и ЕС, основано на взаимна изгода.
Един от примерите е зеленото сътрудничество. Китай има цялостни производствени вериги и значителен капацитет при електромобилите, тяговите батерии, фотоволтаичните модули и системите за съхранение на енергия. През последното десетилетие това допринесе за намаляване на разходите за производство на електроенергия от вятърна и слънчева енергия съответно с над 60% и 80%. Вече са започнали проекти като завода за батерии на CATL и Stellantis в испанската област Арагон и завода за електромобили на BYD в Унгария. Те създават работни места и допринасят за развитието на европейските индустриални вериги.
Друга бързо развиваща се област е цифровата икономика. Китай и ЕС имат различни силни страни и широки перспективи за сътрудничество. Китай е държавата с най-голям брой разработени големи AI модели и притежава около 60% от световните патенти в областта на изкуствения интелект, докато ЕС е сред лидерите във фундаменталните изследвания, дизайна и регулаторните стандарти. По-тясното взаимодействие може да ускори превръщането на научните и технологичните постижения в практически приложения.
Вече има конкретни партньорства в AI и автономното управление: Mercedes-Benz и ByteDance развиват AI приложения, Volkswagen и Horizon Robotics работят по технологии за интелигентно управление, а Huawei Cloud и Alibaba Cloud изграждат центрове за данни в Европа.
Смятате ли, че митата, квотите за внос и износ, блокадите и други ограничения са начин за получаване на конкурентно предимство?
– Не, здравословната конкуренция не означава взаимно налагане на ограничения. Протекционизмът би навредил на световния търговско-икономически ред, би застрашил глобалните производствени и вериги за доставки и би възпрепятствал устойчивото развитие на индустриалното сътрудничество.
Всички страни трябва да се придържат към принципите на лоялната конкуренция и да се стремят да се развиват по-бързо, вместо да поставят пречки пред останалите. Китай и ЕС са тясно свързани и взаимозависими по отношение на производствените и веригите за доставки – резултат от икономическата глобализация и пазарните механизми.
Надяваме се Китай и ЕС да разрешават съществуващите въпроси чрез диалог и консултации и да развиват търговско-икономическото си сътрудничество така, че да носи повече ползи за бизнеса и гражданите от двете страни.
