Ето, че Денят на Вси Светии, познат и като Хелоуин, е вече тук, а с него границата между нашия свят и този на духовете изтънява все повече и повече. Ето защо ще ви разкажем за някои наистина ужасяващи създания от фолклора на централата Испания, от които несъмнено косите ви ще се изправят:
1. Аликатара
Почти всеки испански регион разполага със свои собствени мистични животни – особено змии, а Кастилия-Ла Манча също не изостава. Най-разпространените истории оттам са свързани с Аликатара – митична змия, която според различните населени места на автономната област е с различен облик. В някои хорски приказки е малко и тънко влечуго с крие, чрез които лети много бързо, а в други – разполага с десетина малки крачета, с които прекалено бързо тича. Но най-популярното ѝ описание е от градчето Вилянуева де лос Инфантес до Толедо – опасна пепелянка с две глави – едната, гледаща винаги към доброто, а другата – към злото. Но във всички истории ухапването ѝ е смъртоносно.
2. Бу
Един от най-страшните кастилско-ламанчевски персонажи, който може да променя външния си вид по желание. В същия Вилянуева де лос Инфантес Бу е описван като изгърбен мъж с ужасяващо лице и зловещо присъствие, в други – като голяма и зловеща сова. Както нашите майки и баби са ни плашили с Торбалан, така испанските са плашели децата с Бу, ако не искат да заспят или да са послушни. Едно от най-известните описания на Бу идва от Вияманрике и Торе де Хуан Абад. Там това мистериозно същество е описвано като голям и ужасяващ бухал с кървавочервни очи, огромни криле и остри като бръснач нокти и клюн, чрез които нощем лови непослушните малчугани от улиците, играещи след вечерния им час.
3. Уеламският вампир
Тази история принадлежи на мъж от селцето Уеламо, който една нощ преживял истински ужас. Прибирайки се към селото си след залез слънце, испанецът срещнал на пътя много мистериозен странник. Мъж с дълги и тъмни дрехи, който го помолил да го упъти към Уеламо. Селянинът казал, че ще му помогне, но точно в този момент видял, че от краката и ръцете на странника излизали странни и плашещи светлини. Изплашен до смърт, мъжът тръгнал да бяга с всички сили до Уеламо, бидейки преследван от зловещото създание. Докато не прекрачил прага на собствения си дом, уеламецът не се успокоил. Ала точно в този момент чул как тежки нокти започнали да драскат по дървената му врата, придружени от зловещ и смразяващ кръвта глас: „Твоите крачка добре ти послужиха, ако ли не, кръвчицата ти щях да изпия аз!” – казал вампирът. До ден днешен селяните предупреждават за странните и зловещи следи от нокти, увековечени на входната врата на техния съселянин.
4. Чичо Камуняс
И до ден днешен се чуват думите „Чичо Камуняс идва!”, за да се изплашат момчетата и момичетата на Кастилия-Ла Манча. Но малцина знаят произхода им. Всичко започнало с Франсиско Санчес, роден в Камуняс, в близост до Толедо. За да отмъсти за брат си, убит жестоко от френските войници по време на Испанската война за Независимост (1808-1814), младият испанец се превърнал в един от най-страшните, кръвожадни и свирепи отмъстители. Не след дълго французите започнали да се плашат и предупреждават взаимно с израза „Чичо Камуняс идва!”, а завръщайки се във Франция, постепенно го превърнали в страшно чудовище, за да плашат собствените си деца. Впоследствие фразата била обратно пренесена в Испания, а местното население започнало да изобразява Чичо Камуняс като ужасен демон, криещ се в кладенци и ядящ непослушните деца.
5. Омагьосаният вълк
В Кастилия-Ла Манча имат по-различни разбирания за върколаците. В повечето градски легенди става дума за омагьосан човек, чиито нокти и зъби пораствали адски много, целият се окосмявал и започвал да ходи на четири крака, ала запазвайки по-голямата част от човешкия си облик. Във Вилямарике се споменава за един единствен ликантроп, който по време на Пълнолуние драскал по вратите на хората и си точел ноктите на различни дървета, а сутринта селяните намирали огромни купчинки от косми на различни места из селото. В близкото селце Алмедина се споменава за подобен случай, където върколакът предупреждавал семейството си, усещайки, че трансформацията му започвала: „В името на Богородица на Изцелените… не отваряйте вратата, защото няма да съм аз!”. Страхопочитанието от ликанторпите толкова било силно в този испански регион, че в наши дни все още се използва фразата „Приличаш на омагьосан вълк!”.
