За първи път интервютата на списание Banker Special са с дигитална корица.
Илияна Йотова, президент на Република България, пред Banker Special: „България трябва да има свой глас в Европа. Страната ни може да стане икономически център на региона. Противникът не е враг, нуждаем се от зряло политическо поведение.“
Г-жо Йотова, Вие обявихте кандидатурата си за президент с аргумента, че сте почувствали подкрепата на хората. Какво според вас днес е най-голямото очакване на българските граждани към президентската институция и какво е основното послание на кампанията ви?
– Сигурност! Затова мотото на кампанията ни с Кирил Вълчев е „За България в сигурни ръце“. Нуждаем се от стабилност, постигната в диалог, от предвидимост, закрепена от законите и Конституцията. Хората имат нужда от сигурност в ежедневието си, в прилагането на правилата за всички, със закони, еднакви за всички, сигурност в институциите. А политици, претендиращи да носят очакваната промяна, бързо влязоха в безпринципна сглобка заради собственото си оцеляване. Това руши доверието на хората в държавата. За връщането на държавността работихме заедно с Румен Радев 9 години като президентски екип.
Най-голямото очакване е държавата да бъде сигурна опора, да закриля своите граждани– това ми казват хората в цяла България. Те очакват гаранции за справедливост, да могат да живеят и работят спокойно и достойно, младите да виждат бъдещето си в Родината. Държавността и сигурността означават законите да важат еднакво за всички. Политиците често забравят, че властта е в ръцете на гражданите и ако институциите остават глухи за проблемите им, то те се превръщат в кухи структури, без легитимност, без авторитет. Затова за мен президентската институция е място за диалог, за търсене на консенсус по важните за България въпроси. Тези, които надхвърлят един мандат и са отвъд партийните интереси и противоборства.
В последните си изяви говорите за необходимостта България да има повече амбиция и самочувствие и да използва по-пълноценно възможностите си. Как изглежда България, която бихте искали да видите в края на един бъдещ президентски мандат – като икономика, инвестиции, технологии и качество на живот?
– България държи златна карта – и като член на Европейския съюз, и заради геополитическото си положение. Дълги години страната ни беше периферия и големите проекти ни заобикаляха. Сега оттук ще минават един ден важни коридори – енергийни, сухопътни, дигитални. България може да се превърне в силен икономически център в тази част на Европа.
Страната ни ще бъде гарант за сигурността и стабилността не само на Югоизточна Европа, а и на целия континент. Голямо признание за ролята на България е решението догодина да се проведе тук регионална среща на върха на ЕС за свързаността.
Трябва да има съгласие между институциите и да работим заедно България да има модерна инфраструктура, силна енергетика, конкурентна индустрия и развита дигитална икономика. Държава, в която младите хора виждат перспектива, а бизнесът – предвидима среда за инвестиции и развитие с грижа за хората. Това е и пътят да се справим с болната тема за неравенствата.
В момента има големи възможности за развитие в индустрията, земеделието, високите технологии. Тук е и важната роля на държавата, която трябва да подкрепи амбицията на българския бизнес с адекватно законодателство. Трябва да се погрижим за малкия и семейния бизнес, който създава работни места в градове и села. Да намерим баланса между реализацията на големите, стратегически проекти и грижата за труда на малките и средните предприятия, които са около 98% от общия брой на предприятията у нас.
Има и още една тема, която приемам за кауза, а често остава встрани от разговора за модерната икономика – това е подкрепата за българското земеделие и българското производство на храни. Прехраната на българските граждани е неотменна част от националната сигурност. В същото време хората искат да върнат на трапезата си хубавите български продукти, искат да възстановим силното българско производство, да върнем неговата конкурентоспособност. Така ще гарантираме и здравето на децата си с качествена храна.
Как президентската институция може реално да допринесе за това талантливите млади хора да виждат перспектива за професионална реализация именно в България?
– България може да се изправи само със своите млади хора. Не бива нашите младежи да се чудят „Къде да замина?“, след като завършат университет, а бизнесът да се пита „Как да намеря квалифицирани специалисти?“ или пък да търси готови решения извън страната. Затова трябва да се потруди държавата. Първо – да има по-силна връзка между образованието, науката и бизнеса.
Президентската институция има една чудесна традиция – наградите „Джон Атанасов“. Над 20 години отличаваме млади български учени, изследователи, ученици и техните преподаватели за постижения в компютърните науки и технологиите. С тази награда показваме на едно способно дете или млад учен, че неговите знание, труд и талант са видими и ценни за България. И че страната ни има нужда именно от такива хора. Но признанието само по себе си не е достатъчно. Трябва да създаваме среда, в която талантът може да се насърчава. Пример е институтът INSAIT, с който България показа, че може да привлече не само своите най-добри млади хора, но и водещи чуждестранни учени и студенти. Така че ако не гледаме на младите хора като на ресурс, който изнасяме, а като на двигател на развитие тук, ще постигнем успех.
Не може обаче да говорим на младите хора само за иновации и технологии. Те имат нужда и да знаят, че утре ще получават нормални доходи, че ще могат да създадат семейство и да планират живота си в България, в родния си град. Необходима е структурирана национална политика за младите хора – не отделни мерки и кампании, а последователен подход към образованието, първата работа, доходите, жилището, възможностите за професионално развитие. Семейството и училището трябва да формират светогледа на нашите деца, да ги възпитат в българските добродетели. Не можем да оставим интернет да възпитава децата ни и да им създава фалшиви герои.
В началото на кампанията заявихте, че „противниците не са врагове“ и че доверието се заслужава всеки ден. Как искате да промените политическия разговор в България и възможен ли е истински диалог между политическите сили в общество, което остава силно разделено?
– Въпреки желанието на някои, обществото ни не е разделено – в това съм убедена. Нормално е различните хора да имаме различно мнение, но вярвам, че всички българи искаме България да е модерна европейска държава, със самочувствие да отстоява интересите си. Всички искаме мир и просперитет за децата и внуците си. Сигурността, справедливостта, бъдещето на страната са теми, които трябва да поставим отвъд партийните боричкания и по тях търся консенсус.
Има разлика между политическото противопоставяне и враждата. Опонентите могат и трябва да имат различни позиции – това е част от демокрацията. Но противникът не е враг. Враг е езикът на омразата, личното унижение, отказът да чуваш другия. Доверието не се изисква и не се наследява и затова политическият разговор трябва да се върне към аргументите, към отговорността пред думите и делата. Хората очакват от политическите опоненти не грозни сцени и обиди, а нормален разговор. Институциите не са бойно поле за самоцелно противопоставяне. Държавата се нуждае от зряло политическо поведение.
Избрахте генералния директор на БТА Кирил Вълчев за кандидат за вицепрезидент. Какви качества и компетенции очаквате той да внесе в екипа и как виждате разпределението на ролите между президента и вицепрезидента?
– Кирил Вълчев е мой съмишленик. Макар и в различни позиции, през годините двамата положихме много усилия нашите сънародници зад граница да не късат връзката с България. Като вицепрезидент съществена част от работата си посветих на техните права, на българския език, на идентичността им – от далечна Аржентина до Бесарабска Молдова и Украйна, Албания… Това е трудна и много важна задача, която Кирил Вълчев припознава, защото е човек, който е готов да превърне проблема на друг българин в свой личен проблем, в кауза. Това е по силите само на истински човек и патриот.
В него виждам и добрия общественик, и добрия журналист, и добрия юрист. Тези качества несъмнено ще бъдат необходими за следващия вицепрезидент на България – някой, който познава в дълбочина законите на страната, изпитва респект към държавността и е наясно с нейните механизми. Убедена съм, че Кирил Вълчев носи със себе си години професионален опит, които са изградили у него рефлекса да усеща пулса на обществените процеси и проблеми, да вижда решения и да се бори за тях. Със знания и упоритост. С усещането, че това не е нов етап от професионалната му биография, а призвание и посвещение към народа му.
Убедена съм, че общото ни разбиране за държавност ще помогне да намираме като екип политическото съгласие и най-добрите решения за България чрез разговори, публичност и открит диалог.
Подчертавате, че членството на България в ЕС и НАТО е стратегически избор, но същевременно настоявате страната ни да има „свой глас“. Как според вас трябва да изглежда този по-самостоятелен български глас в Европа?
– България със „собствен глас“ не означава България срещу Европа, а означава България със собствен принос в Европа. България, която не изпълнява вече взети решения, а предлага решения. Крайно време е да се сбогуваме с тази „yes“ политика, да покажем идентичност и самочувствие. България трябва да отива в Брюксел не само с готовност да подкрепи общото решение, а с предварително формулирана, добре обмислена и аргументирана национална позиция – основана на нашите интереси, на спецификата на страната ни и на мястото ни в региона. И да търси съюзници за тази позиция. Ако българският глас е професионален и конструктивен, останалите държави членки ще ни чуят и ще се съобразяват с позицията ни. Това е изпитана политика, работата ми на евродепутат ме научи. Обнадеждена съм от българското правителство, най-накрая се заговори за българска външна политика.
Войната в Украйна остава един от най-чувствителните въпроси за българското общество. Вие заявихте необходимостта от дипломатически диалог и определихте мира като основен приоритет. Каква конкретна роля може да има България?
– На 81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк бях категорична, че е време от бойното поле конфликтът да се пренесе в дипломатическото пространство. Надежда ми дава, че най-честото употребяваната дума на сесията на ООН беше „мир“.
От началото на тази война президентската институция е последователна в позицията си, че военно решение на този конфликт не съществува. Час по-скоро са необходими преговори за мир с участието на Украйна и Русия, с активната роля на Европейския съюз, който в момента стои изолиран от тези разговори. И тук виждам силния глас на България – страната ни може да бъде инициатор на Коалиция за мир в Украйна – убедена съм, че няма да бъдем сами в тази инициатива.
