В най-новия брой на списание Special – бр. 86 – читателите имат възможност да се срещнат с Rene Lin (Лин Сяодзюн), която е международен инвеститор от ново поколение. Тя споделя разбирането, че Китай и Европа са допълващи се партньори, а не конкуренти. Публикуваме интервюто с нея без съкращения.
Rene Lin (Лин Сяодзюн) е завършила специалност „Финанси“ в Южнокитайския технологичен университет (South China University of Technology – SCUT). Това водещо световно изследователско висше училище е известно с подготовката на лидиращи научни и технологични предприемачи и с изключителния си капацитет за трансфер на научни разработки в индустрията.
Рене Лин е партньор в Shenzhen Minghui Fund Management Co., Ltd. и партньор в Zhuhai Abama Private Equity Fund Management Co., Ltd., ръководи висок клас консултантска компания за трансгранично индустриално сътрудничество между Китай и Европа Junyu Consulting и е основател на международната платформа за културни комуникации Junyuhua Cultural Communication.
Така тя изгражда глобална четириизмерна бизнес екосистема, обхващаща инвестиции в авангардни технологии, трансгранично управление на активи за милиарди, задълбочено китайско-европейско индустриално взаимодействие и международен обмен между хора и култури.
Какво ви доведе до инвестиционния сектор и как се оформи вашата философия за дългосрочни инвестиции?
– Моят път към инвестициите започна с академичното ми образование, както и с насоките на изключителни ментори. Един от моите професори беше партньор в глобален хедж фонд, а друг – професор по макроикономика, заемаше поста на правителствен съветник. По време на обучението ми имах възможността да общувам с нобелови лауреати по икономика. Този ранен опит ми показа, че инвестициите не са само “игра с числа” – те са тясно свързани с развитието на технологичните индустрии и глобалните тенденции.
След дипломирането си работих в ключови държавни предприятия и хедж фондове. Много мои колеги и по-старши специалисти се посвещават на развитието на китайската индустрия и изграждат мостове между Китай и останалия свят. Тяхната визия и начин на работа ми повлияха неимоверно.
По време на моето израстване наблюдавах възхода и падението на много семейни предприятия. Виждах някои традиционни индустриални семейства да се разрастват бързо чрез краткосрочни спекулативни капиталови дейности, но впоследствие – да се сриват под влиянието на икономически цикли и промишлени, промени поради липсата на дългосрочна стратегия и слаба система за управление на рисковете.
Видях и предприятия, които остават верни на реалната икономика, дългосрочните ценности и успешно преминават през множество икономически цикли. Именно тези набюдения оформиха моя възглед за дългосрочните инвестиции: ценните инвестиции не преследват временния пазарен шум, а зачитат индустриалните цикли и историческите ритми, растейки заедно с епохите, индустриите и предприятията. Това е основата на моята инвестиционна философия: индустрията като основа, циклите като движеща сила, дългосрочната ориентация като ядро.
Кои качества са най-важни при изграждането на кариера в глобалния инвестиционен сектор?
– Глобалният инвестиционен сектор е сложна, многослойна среда. Полът не определя способностите, но определени личностни качества са солидна основа за практикуващите в тази област.
Първо – почтеност: да бъдем честни спрямо пазарите и собствените си преценки, да зачитаме обективните факти, а не да се поддаваме на алчност.
Второ – усърдие: капиталовите пазари се променят постоянно и изискват задълбочени изследвания, а не прекалено разчитане на минал опит.
Трето – способност да разбираме циклите и да използваме възможностите разумно, без необмислено разрастване или прекомерно колебание.
Четвърто – вътрешно усещане за риск: печалбите са резултат, но безопасността е предпоставка.
Пето – отворено мислене, за да приемаме технологичните промени и пазарните трансформации и да избягваме твърдите модели на поведение.
Как балансирате печалбите и управлението на рисковете при трансгранично разпределение на активи и управление на семейно богатство?
– Моят основен принцип е ясен: управлението на рисковете е на първо място, печалбите – на второ. При трансграничното разпределение на активите не е достатъчно да гледаме само очакваните на хартия печалби.
Трябва да претегляме макроикономическите условия: политическата стабилност и стабилността на валутите в целевите юрисдикции, както и пълно зачитане на местните културни особености и конкретния социалния контекст. Не можем механично да пренасяме опита от един пазар в друг.
На практика оптимизацията на активите трябва да се опира на основния бизнес на семейството, а не на сляпо преследване на актуални в момента сектори. Веднъж консултирах трансгранично индустриално семейство, специализирано в производството.
Отказахме се от импулсивни инвестиции в силно променливи модерни активи. Използвайки техните индустриални предимства, изградихме многослоен портфейл: нискорискови европейски фиксирани доходи и първокласна чуждестранна недвижима собственост като стабилна база; трансгранични технологични акции и специфични активи за нова енергия за дългосрочна печалба; плюс високоликвидни парични инструменти за защита от валутни и геополитически шокове, съобразно нуждите на техния трансграничен бизнес.
Конструкцията от многото видове активи и източници на доходи комбинира ликвидни средства и стабилни базови позиции, за да смекчи трансграничните колебания и да балансира сигурността на паричните потоци, създавайки по този начин дългосрочното увеличение на стойността.
Ако погледнем назад в историята, трайното семейно богатство никога не се основава само на капиталови печалби. Устойчивите семейни бизнеси придават голямо значение на образованието, социалната отговорност и филантропията. Освен запазването на семейната приемственост, богатството носи задължения за обратна връзка към обществото. Управлението на семейното богатство е по същество дългосрочно планиране за наследственост между поколенията и социална отговорност.
Какво е значението на индустриалното сътрудничество между Китай и Европа в новия глобален икономически пейзаж?
– Китай и Европа са допълващи се партньори, а не конкуренти. Китай разполага със завършени индустриални екосистеми, огромни потребителски пазари и способност за мащабна реализация. Европа притежава солидни фундаментални научни изследвания, сложно високо‑технологично производство и зрялост в зеления преход и социалното управление.
Сътрудничеството в областта на новите енергийни технологии между Китай и Европа е типичен пример: Европа е пионер в изследванията на основните фотоволтаични материали и компоненти; Китай осигурява водещи в световен мащаб масово производство, инженерно разгръщане и пазарно усъвършенстване.
Съвместните усилия водят до намаляване на разходите и технологично усъвършенстване на глобалната фотоволтаична индустрия от взаимна полза. Сътрудничеството между Китай и Европа може да се опише като цивилизационно вдъхновение и индустриално допълване. То носи безценна сигурност в турбулентната глобална икономика и предлага практически примери за многополюсно глобално управление.
Какви възможности виждате за България като дестинация за технологични инвестиции и като мост между Китай, Европа и международните пазари?
– България притежава много, но недостатъчно признати уникални предимства. От гледна точка на културата, споделя с Китай уважението към семейните ценности и общностните връзки. Географски разположена на кръстопътя на Балканите, България е естествен евроазиатски център, предлагащ конкурентно данъчно предимство в рамките на ЕС и логистичен достъп до пазарите на ЕС и Черно море.
Българската образователна система подготвя много математици, софтуерни инженери и специалисти по алгоритми. Разходите за труд са сравнително по‑ниски от тези в Западна Европа, което създава солидна база от кадри за дигитални технологии и изкуствения интелект.
Като член на ЕС България представлява стратегически портал за китайските предприятия, влизащи в Европа. Тя е много повече от самостоятелно място за инвестиции: България формира двупосочен мост, който пренася европейски технологии към Източна Азия, докато насочва китайски капитал и индустрии през Централна и Източна Европа и по-широки глобални пазари.
Описвате капитала като връзка между глобалните индустрии, а културата – като основа на международното приятелство? Как тази философия се реализира в реални проекти?
– Капиталът дава основата на индустриалните потоци, но културата определя дали сътрудничеството ще продължи. Активно работим по инициативи за облигации Панда. Преди това подкрепихме множество реални икономически субекти от Централна Източна Европа да получат достъп до китайските капиталови пазари. Облигациите Панда осигуряват нискостойно финансиране за техните проекти в областта на зелената индустрия и технологиите.
Този финансов инструмент олицетворява както отварянето на китайската финансова система, така и обмена между цивилизациите. Трансграничните капиталови потоци прехвърлят не само средства, но и бизнес норми и системи от ценности.
Да вземем български проект за зелено селско стопанство, който подкрепихме: вместо чисто инжектиране на капитал, първо проучихме местните селскостопански традиции, регулаторни рамки и екологични стандарти, преди да разработим сътрудничество, съобразено с изискванията на китайския пазар и предимствата на капитала.
Моето семейство поддържа дългогодишни приятелски връзки с България и този дух присъства във всеки проект. Китайска традиционна мъдрост гласи: първо изгради приятелство, след това търси сътрудничество, за да постигнете общ успех.
