Ейтан Шамир е директор на Центъра за стратегически изследвания „Бегин-Садат“ и доцент по политически науки в университета Бар Илан. Преди това е бил ръководител на отдела за национална сигурност в Израелската служба за стратегически въпроси.
Професор Шамир беше специален гост на международния икономически форум:„Моделът „Стартъп нация“ – креативност и предприемачество за ускорен икономически растеж в европейски контекст: примерът на Държавата Израел“.
Уникалният форум бе организиран от УНСС на изключително високо ниво, благодарение на доц. д-р Николай Крушков, Катедра „Интелектуална собственост и технологичен трансфер“ и под егидата на ректора на УНСС проф. Димитър Димитров.
Професор Шамир, добре дошли в България. Какво е първото ви впечатление от страната ни?
– За първи път съм в България и се надявам още многократно да идвам тук в бъдеще. Само от два дни съм тук, но вече се влюбих в София. Хората са изключително приятелски настроени и гостоприемни.
Днес имах възможността да посетя вашия Национален музей и да разбера за древната и интересна история на вашата страна. Като се имат предвид много специалните отношения, които еврейската общност има в България, имаме богата и завладяваща история между двете страни и многообещаващо бъдеще.
Какво може да научи България най-бързо от „Моделът „Стартъп нация“, който се прилага в Израел?
– За успеха на Startup Nation или, „Моделът „Стартъп нация“ има редица фактори, които са позволили той да се случи. Бих отличил като особено важно образованието в областта на технологиите. Но също и образованието по отношение на предприемачеството и бизнеса.
Понякога една технология е налична и се ползва от много време. Иновацията е в това как тази технология да се използва за нова услуга. Да вземем Uber – това е пример за технология, която е съществувала и след това е била внедрена по определен иновативен начин, който напълно е променил индустрията.
Има неща, които правителството също може да направи, за да подкрепи стартиращи компании.
Разказахме за инкубаторите, които имаме в Израел – ако сте предприемач, всички инструменти, от които се нуждаете, ще ви бъдат осигурени. Ако имате добра идея и докажете, че вашата идея си струва, ще ви предоставят заем. Ако проектът ви успее, ще върнете заема. Ако не успеете, не е нужно да връщате заема.
Както беше споменато на конференцията, нека ви разкажа за един сериозен проблем, който намери своето иновативно решение – достъпа до питейна вода в Израел. Между 2000 – 2005 г. имаше голяма водна криза в Израел, заради невиждана суша.
Появиха се всякакви идеи за решение на проблема. Мислеха например да докарат танкери, от тези които превозват петрол, да доставят вода от Турция. Тогава израелските учени разработиха технология за „десалинизация“ на водата и така 70% от водата, която пием днес в Израел, е морска.
Това има своята икономическа цена. Затова учените продължиха да развиват идеята в посока как да се намалят разходите, за да се направи технологичния процес възможно най-ефикасен.
Изводът е, че когато си в трудна ситуация, се налага да измисляш практични решения. Има една прословута история, в която Чърчил, по средата на Втората световна война събрал кабинета си и казал: „Господа, свършиха ни парите. Сега трябва да започнем да мислим.“
Когато учиш предприемачество и си гладен за развитие – тогава можеш да намериш решение и на най-сложния проблем. Винаги разказвам и историята на Майкъл Джордан. Именно на върха на славата си, той бил последният играч, който оставал дълго след края на всяка тренировка, за да продължи да тренира. Да изработи всеки удар до съвършенство.
Това какво ви показва? Че този човек, не само е бил много талантлив. Талантът сам по себе си не е достатъчен.
Коя израелска иновационна стратегия би могла да трансформира икономиката на България най-ефективно, според вас?
– Доколкото разбирам, имате сериозни интереси в информационните технологии (ИТ) и във високотехнологичния сектор. Израел е водещ е киберсигурността, и това е един от секторите, в който можем да си сътрудничим успешно с България.
Всички погледи сега са отправени към изкуствения интелект (ИИ). В Израел полагаме много усилия да бъдем сред най-добрите и в ИИ. Според мен, през следващите няколко години тази област ще бъде най-важната. Така че, мисля, че има място за сътрудничество между Израел и България в това отношение.
Разбира се, секторът за сигурност е също във фокуса и предлага много възможности за взаимноизгодно партньорство.
Колко важна е националната сигурност за технологичния и икономически растеж днес?
– Това е много добър въпрос, защото национална сигурност, икономика и технологии вървят ръка за ръка. За да се развивате като държава, ви е необходима, силна икономика в дългосрочен план. А за да имате национална сигурност, трябва да инвестирате ресурс от тази силна икономика.
Множество индустрии днес са с двойно предназначение. Могат да се използват за сигурността на държавата, но заедно с това са добри и за пазара като цяло. Много от изобретенията, които използваме днес са разработени за целите на сигурността. За военни цели. GPS-ът, например. Както и интернет.
Интернет е разработен от американците от съображения за сигурност. Той е използван от Пентагона като защитена комуникационна мрежа на американските военни. Едва след това беше въведен в университетите от академичната общност, а след това приет и от бизнеса.
Всяка съвременна държава се нуждае от национална технологична сигурност. Използването на технологиите от военната промишленост укрепва икономиката, прави я по-силна.
Какво трябва да променят българските университети, за да насърчат повече предприемачество и иновации?
Според мен университетите трябва да насърчават независимото мислене у студентите и трябва да си сътрудничат с индустрията. Постоянно да създават съвместни предприятия, да реализират съвместни проекти.
Както в гимназията, така и в университета, е много важно всеки студент да участва във въвеждащ курс по предприемачество, да придобиват стратегическо мислене и поне базисна финансова култура.
Целта на образованието е да създава лидери и предприемачи. Трябва да ви кажа, че някои университети не са променяли учебната си програма от 100 години.
Ако трябва да се опишете с една дума, коя би била тя?
– Лично аз съм много любознателен човек. Винаги задавам въпроси за нещата около мен. Това е… Предполагам, че именно затова днес съм университетски преподавател.
