Киноманиаците започнаха с предположенията кои ще са претендентите за „Оскар“. България определи преди малко повече от седмица своя филм – предложение за „Оскар“ за международен/ чуждоезичен филм.
Това е филмът „Страх“ на режисьора Ивайло Христов. Той бе излъчен от специална Комисия по избор, функционираща към Националния филмов център и председателствана от кинокритика проф. Божидар Манов.
„Страх“ – политически коректният избор?
Филмът на Ивайло Христов, който освен режисьор е и негов сценарист, е финансиран от Националния филмов център. Спечелил е множество награди, сред които и голямата награда на 38-ия фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна 2020. Участващата в него актриса – Светлана Янчева – също има спечелена награда за най-добра актриса. „Страх“ отнася и отличието на Съюза на българските филмови дейци и приза на акредитираните журналисти. Получил е и „Гран при“ за най-добър филм на фестивала „Черни нощи“ в Талин. Участвал е на множество фестивали у нас и в чужбина.
Филмът е с продължителност 100 минути. Оператор е Емил Христов, който залага на черно-белия похват на снимане, за да може зрителят да се задълбочи върху емоциите, изписвани на лицата на героите. Композитор е Кирил Дончев. Продуцент е „Про филм“ – Асен Владимиров, а копродуценти са „Трансформърс“, „Сонус“, „Кинолайт“, „Рево филмс“. Освен професионални актьори във филма участват и бежанци, които действително са такива в страната ни.
Сюжетът се завъртва около историята на вдовицата Светла (Светлана Янчева), която наскоро е загубила работата си като учителка. Селото ѝ е близо до границата с Турция и край него често се появяват мигранти. Един ден Светла среща в гората мигрант от Африка (Майкъл Флеминг). Срещата променя както нейния живот, така и този на живеещите в селото, които са категорични, че пришълецът трябва да напусне.
Светла се влюбва в чужденеца и е принудена заради любовта си да се опълчи срещу цялото село.
Сценаристът и режисьорът Ивайло Христов определя филма като сурова любовна история. Но предвид факта, че темата за бежанците отдавна е проблематична и в Европа, и в Съединените щати, сюжетът едва ли може да изненада някого – той е политически коректен, с ясно послание: „Приемайте бежанците, не се страхувайте от тях, защото те ще запълнят голяма празнота в живота на вашата общност“. Друг е въпросът, че може да предизвика и цинични коментари от типа – бежанците са потребни само на вдовици и пълни лузъри – хора, които няма какво да губят.
От друга страна дразнещ е фактът, че макар и сниман от един от най-добрите ни оператори, ако не и най-добрият сред тях – Емил Христов – заради черно-белия си формат филмът силно напомня на спечелилите награди преди години „Ида“ и „Студена война“ на полския режисьор Павел Павликовски.
Но от журито мнозинството държат на Ивайло Христов, защото той е печелил престижни награди навън – неговият „Стъпки в пясъка“ (2010) е обявен за най-добрия балкански филм на Международния кинофестивал в София, а „Каръци“ (2015) печели „Златен Свети Георги“ на Международния кинофестивал в Москва. Но въпреки всичко дали журито е направило правилния избор?
Скандалът заради избора или скандалният избор?
В онлайн сайта Deadline.com, в който се публикуват новини за всичко случващо се в Холивуд, се появи коментар на Нели Андреева под заглавието „Скандал заради избора на българския „Оскар“. Ето как тя описва случая, запознавайки холивудския свят с нашенската кинаджийска драма.
Решението мигрантската драма „Страх“ на Ивайло Христов да бъде българското предложение за „Оскар“ за чуждоезичен филм на 94-тите награди на Американската филмова академия предизвика множество критики. Отправиха се остри обвинения, че вотът е нелегитимен, че журито проявява „системен расизъм, сексизъм и отричане“.
Скандалът избухна, два дни след като „Страх“ бе обявен за официален избор на България. Тогава режисьорът на анимационни филми Теодор Ушев написа ядосан пост във „Фейсбук“. Ушев, който живее в Канада, е постигнал най-много успехи в киното извън родината си в сравнение с останалите членове на българската комисия, избираща филма, представляващ България. Анимационният му късометражен филм „Сляпата Вайша“ е номиниран с „Оскар“ през 2016 година. Ушев е член и на Американската филмова академия. В поста си той поставя под въпрос процедурата за избор, подчертавайки, че по време на нея е трябвало да има дискусия, в която да участват и седмината членове на комисията, така че да обсъдят шансовете и на четирите филма, стигнали до финалния етап на гласуването.
Ушев отбелязва, че само петима от седмината членове на Комисията по избор са присъствали и участвали в дискусията, като отсъстващите двама са дали гласа си чрез лица, които специално са били упълномощени да го направят.
Именно тези два гласа са наклонили везните в тежко оспорваната битка между „Страх“ на Ивайло Христов и „Жените наистина плачат“ на Весела Казакова и Мина Милева. А защо дискусията е била важна за Теодор Ушев? Защото се е надявал да убеди гласуващите да се възползват от добре разпознаваемата Мария Бакалова и да използват участието ѝ във филма като ракета носител.
„Жените наистина плачат“
Както стана ясно, в „Жените наистина плачат“ участва номинираната за „Оскар“ и за „Златен глобус“ Мария Бакалова, предизвикала фурор с участието си в „Борат 2“. И с ролята си в българо-френската продукция „Жените наистина плачат“ тя прави впечатление в програмата „Особен поглед“ (Un Certain Regard) на филмовия фестивал в Кан по-рано тази година. Освен режисьори Мина Милева и Весела Казакова, заедно с още една от сестрите Казакови – Биляна, която играе във филма, са сценаристи. Оператор е Димитър Костов, музиката е на Анди Каутън.
Продуценти са „Активист 38“, Ici et La productions, а копродуцент – Оливие Пер (Аrte France Cinema). „Жените наистина плачат“, също като „Страх“, е получил финансиране от Националния филмов център „България“.
Основната сюжетна линия в него се разгръща около пет жени от средностатистическо българско семейство, които се опитват да се справят с проблемите си – трудна задача, предвид раздираната от хомофобия и предразсъдъци България, в която вървят протести срещу Истанбулската конвенция и „джендър-идеологията“. Една от героините страда от постродилна депресия и се опитва да се хвърли от балкона; друга е заразена с HIV и носи жестоката стигма на болестта.
Накратко филмът се занимава с изключително актуалните в момента проблеми на пола и жените и като добавим ракета носителя Мария Бакалова, той има големи шансове да бъде забелязан и да получи полагащото му се внимание.
Вместо това журито избира България да се представи с филма „Страх“. Затова гласуват четирима души срещу трима. Според Теодор Ушев, ако не са били двамата отсъстващи и са били преброени само гласовете на присъстващите и участвалите в дискусията, „Жените наистина плачат“ са щели да спечелят с 3 срещу 2 гласа.
„Докато един от двамата отсъстващи членове поне беше достъпен и разговаряше с останалите членове по телефона от болницата, където се подлагаше на операция, то другият се беше скрил“ – твърди Ушев. Той дълбоко се съмнява, че отсъстващият е бил на място, където няма покритие и интернет и заради това с него е било невъзможно да се осъществи връзка. По-късно става ясно, че мистериозно изчезналият член на комисията – проф. Любомир Халачев – е бил извън България.
Неприятният момент е, че самият Ушев се е отказал от предварително планиран полет за чужбина, въпреки че е имал купен самолетен билет, само и само за да присъства на дискусията и да се опита да убеди останалите членове да изпратят на авторитетния форум тъкмо филма на Весела Казакова и Мина Милева.
След избора Ушев обяви официалния резултат от гласуването за „нелегитимен“ и обвини българската филмова индустрия в продължаващ системен расизъм и сексизъм, както и в системно отричане на културните ценности.
Ушев е подчертал в своя публикация във „Фейсбук“ и че от журито са предпочели „Страх“, защото е режисиран от мъж, за разлика от „Жените наистина плачат“, зад чиято камера са две жени. Аниматорът дори си е направил труда да провери статистиката – през последните 30 години само един филм, избран да представлява България на „Оскарите“, е бил режисиран от жена. Става дума за „Писмо до Америка“ на Иглика Трифонова, сниман през 2001 година.
Според Ушев филмите „Виктория“ на Майя Виткова от 2014 г. и „Безбог“ на Ралица Петрова от 2016 г. също са били много силни (с добри отзвуци от кинофестивали в Сънданс и Торонто) и със сериозни шансове в надпреварата за „Оскар“, но са били отхвърлени от българската комисия.
Ушев разкритикува и състава на тазгодишната селекционна комисия, подчертавайки, че в нея са били включени петима мъже и две жени. Една от тях – кинооператорката Светла Ганева – побърза да отхвърли обвиненията на Ушев в сексизъм и обяви в своя публикация във „Фейсбук“, че самата тя е гласувала за „Страх“, защото ѝ харесал повече в професионален план.
Режисьорките Казакова и Милева също реагираха остро срещу резултатите от гласуването. В публикация във „Фейсбук“ те изказаха предположение, че заедно с Мария Бакалова, са били „санкционирани“. Те директно отправиха обвинения срещу членовете на комисията, които не са подкрепили филма им. И отбелязаха, че макар и болезненият посткомунистически махмурлук да отшумява, сред четиримата членове на комисията, гласували срещу тях, има бивши агенти на Държавна сигурност. Тук те припомниха, че срещу първия им филм „Чичо Тони, тримата глупаци и ДС“ имало големи съпротиви тъкмо защото той бил посветен на практиките на Държавна сигурност.
В отговор на критиките на Теодор Ушев, председателят на комисията за избор на българското предложение за „Оскар“ – кинокритикът проф. Божидар Манов остро възрази срещу обвиненията в системен расизъм. По думите му „Страх“, в който един от основните персонажи е афроамериканец, е „най-антирасисткият български филм“.
Така че с тази заявка – въпреки всички погрешни стратегически стъпки на комисията – все пак има – макар и неособено голяма надежда – някой да обърне внимание на българското предложение за „Оскар“. Иначе ще се разчита само на завихрилия се скандал да провокира интереса към него. И към „Жените наистина плачат“, за да може реално да се съпоставят художествените им стойности.
