Загадъчните хелоуински суеверия

Хелоуин или Денят на вси светии е сред най-бурно обсъжданите празници по света. Едни го смятат за безобиден маскарад, други, едва ли не – за  поклонение на дявола? Въпреки разногласията известният празник не само продължава да бъде честван от все повече хора, но и си остава обвит в мистика, тайни, вълшебство и легенди.

 

Малцина знаят, че популяризирания от Съедините щати през ХХ век празник, фактически датира още от келтско време, когато е наричан Сауин, а след векове ирландските имигранти пренасят обичая в Новия свят. Но откъде произлизат някои от суеверията и каква е символиката им.

1. Паяците

Нищо чудно, че паяците са не само причината за една от най-разпространените фобии в света, но и постоянен съпътстващ елемент в хелоуинските украси. Осмокраките насекоми са смятани от векове за първи приятели и помощници на вещиците, подаръци от Сатаната, наред с прилепите и черните котки. Сред безбройните поверия, свързани с тях,  две са особено популярни. Едното гласи, че ако паяк падне в пламъка на свещ и изгори в него, значи наоколо има вещица. Ако пък срещнете паяк на Вси Светии, означава, че починал любим човек гледа през очите на насекомото.

2. Котлите

Древните келти вярвали, че след смъртта всички души отиват в казана на Старицата, който символизирал утробата на майката природа. Там душите чакат реда си за прераждане. Докато старата жена продължава да бърка котела, новите души могат да влязат в него, а старите – да се преродят. С времето котелът на живота се превърнал в бълбукащия, пълен с отвари казан на магьосниците.
А коя е тази Старица? В езическото разбиране на келтите тя е богинята на прераждането, смяната на сезоните и мъдростта. Тя винаги била изобразявана като съсухрена възрастна жена, откъдето произлиза и стереотипът за образа на злата вещица.

3. Цветовете на Хелоуин

Тъй като почти всички традиции и суеверия водят началото си от келтския езически празник Сауин, обичайните за него цветове също не правят изключение. Оранжевото символизира жътвата и обагрящите от есента листа, а черното – „смъртта“ на лятото и смяната на сезона. С течение на времето били добавени жълтият, лилавият и зеленият цвят.

4. Произходът на маскирането

В миналото се вярвало, че в навечерието на Сауин, границата между световете на живите и мъртвите изтънява, позволявайки на духовете да преминат от другата страна и да се смесят с  хората. Легендата гласи, че призраците можели да се маскират като живи хора, например като просяци, и да обикалят от врата на врата, за да искат пари или храна. Онзи, който им откажел, можел да си навлече гнева и проклятието  на мъртвите. Според друг мит, маскирането като талъсъми прогонвало злите духове, които се опитвали да открадат душите на горките хора.

5. Ябълките

Ябълките са символ на Помона, римската богиня на овощните дръвчета и изобилието. Когато римските традиции се смесили с тези на келтските друиди, ябълките започнали да се използват и по време на честванията на Сауин. В днешно време плодът е задължително хелоуинско лакомство: ябълката може да бъде както карамелизирана, или украсена с шоколад, цветни пръчици, глазура. Едно от многото суеверия разказва, че ако девойка държи свещ пред огледало в зловещата нощ, докато се реше с гребен или яде ябълка, ще види образа на бъдещия си съпруг иззад рамото си.

6. Тиквените фенери

Колкото и забавна да изглежда традицията да се правят тиквени фенери, наречени „Светещия Джак“, тя има твърде злокобен произход. Когато пияният фермер Джак надхитрил Дявола, се прецакал, защото му било отказано място и в Рая, и в Ада. Хитрецът нямал друг избор, освен да се лута напразно до края на света със собственоръчно изработен фенер от ряпа и горещ въглен – подарък от Сатаната. По едно време хората започнали да слагат подобни фенери пред домовете си, за да упътят загубените души, а страшни лица, издълбани върху тях,  да прогонват злите сили. Но кога започнали фенерите да се правят от тикви? Ирландските имигранти, бягащи от Големия глад през 1846-а година, не могли да намерят лесно репи в Новия свят, затова пък имало изобилие от тикви. Така образът на „Светещия Джак“ останал непроменен и до наши дни.