Световната здравна организация обяви колко важно е миенето на ръцете за намаляване риска от заразяване с коронавирус. Десетки известни личности се включиха в инициативата да показват как правилно се мият ръце. И Гугъл пусна картинка как трябва да се прави. Днес тази мярка не учудва никого. Но преди…
На Игнац Филип Земелвайс (1818-1865) – лекар и учен от унгарски произход, живял в Австрийската империя, дължим обстоятелството, че днес дори децата знаят колко важно е да си миеш ръцете. Делото му е увековечено „литературно“ през 1952 г. в есето „Semmelweis“ от френския писател Луи-Фердинан Селин (1894-1961), известен с циничния си език. В него Селин разказва как Земелвайс 50 години преди Пастьор установил съществуването на микробите и с всички сили се борил за въвеждането на строга хигиена в работата на лекарите. За това обаче той не само бил отхвърлен от колегите си, а дори и завършил живота си в лудница. На Луи-Фердинан Селин си струва да се вярва, тъй като и той бил лекар и не би тръгнал да злослови просто така срещу колегите си, а иначе пишел за удоволствие – истинското му име било Луи-Фердинан Детуш.

Земелвайс е роден в днешния унгарски град Буда. Отива да учи медицина във Виена, специализира акушерство. През 1846 г. започва работа по специалността във Виенската болница. Там му прави впечатление, че в клиниката, където лекари и студенти се грижат за бременните, след раждане умират до 18% от родилките, докато в отделението, където за бъдещите майки се грижат „баби“ – акушерки, смъртността е само 2 процента. И в двата случая причината била следродилната треска – възпалителна инфекция, която може да порази целия организъм.
Лекарят се притеснил от тези числа и започнал да търси причините. Наблюдавал и сравнявал методите, използвани и на двете места и направил различни експерименти. Забелязал, например, че, когато били израждани от лекарите, жените раждали по гръб, а от акушерките – полегнали настрани. Променил положението на тялото, но промяна в смъртността не настъпила. След това решил, че свещеникът, който идва да опява починала родилка, звъни със звънче по пътя си и предизвиква такъв ужас у другите бъдещи майки, че те заболяват от треската и умират. И това променил – накарал свещеника да минава от друго място, от където да не се дочува звънчето, но и това не довело до нужната промяна. Смъртността не намалявала.

Тогава се случило нещо, донякъде обичайно за времето си. Патологът на болницата починал, след като убол пръста си при аутопсия на жертва от следродилна треска. Земелвайс проучил симптомите при патолога и установил, че те са същите като при болните жени. А това си било откритие, понеже до тогава се мислело, че това е болест само при родилките. Така лекарят допуснал, че причината за заразяването е липсата на хигиена. Дал си сметка, че акушерките се занимавали само с това – да израждат деца, и тяхната традиционна практика била много по-хигиенична. Докато лекарите и студентите отивали при родилките и след часовете по анатомия, и след аутопсиите в моргата. А освен всичко друго започвали израждането без дори да си измият ръцете. И така ставало заразяването.
Земелвайс веднага започнал нов експеримент – лекарите и студентите трябвало преди да пристъпят към работа да си мият ръцете с хлориран варов разтвор. Ситуацията се променила и процентът на починалите от следродилна треска спаднал до 2%, също както при акушерките. А когато и използваните медицински инструменти започнали да се дезинфекцират по този начин – смъртността спаднала до 1 процента.
Независимо от постигнатите резултати, колегите не ги посрещнали с особен ентусиазъм. Началникът на Земелвайс – професор Клайн – от старата медицинска школа обявил, че за инфекциите е „виновна“ вентилационната система. И за това, когато през 1849 г. изтекъл договорът на Земелвайс с болницата, професорът не го подновил, а му предложил по-ниско квалифицирана работа. Колегите на Земелвайс го гледали накриво, обидени от обвиненията му, че ходят мръсни.

По онова време станала популярна историята как дори американският лекар и поет Оливър Уендъл Холмс (1809-1894) казвал, че предпочита първородният му син да се роди в обор, отколкото между мръсните ръце на лекари. А един от израждащите „защитил“ честта на съсловието с думите: „Ние, лекарите, сме джентълмени. А ръцете на джентълмените са винаги чисти!“

Накрая, в резултат на неодобрението и постоянната критика от повечето си колеги, Земелвайс получил психично разстройство и през 1865 г. бил затворен в психиатрия. Там и починал след побой от персонала – „утвърден“ метод на работа в тези заведения по онова време.
През 2015 г. по повод 150-годишнината от смъртта на Земелвайс ЮНЕСКО отдаде признание за делото му, като го обяви за Личност на годината.