Вълнуващи филми за адвокати срещу още „по-вълнуваща“ реалност

Наричат тези филми по различен начин – съдебни саги, адвокатски трилъри, но независимо дали действието им се развива около супер машинации и опитите на адвокатите да ги прикрият, или около битки в съдебна зала, те по еднакъв начин интригуват и вълнуват киноманите.

През последните години залепящи за екрана „адвокатски“ филми са:

През 2020 г. – A Fall From Grace („Далеч от правия път“). Сюжетът се върти около Грейс Уотърс, която след изневярата на съпруга си, се разделя с него и започва нов любовен роман. Но когато зад краткотрайното ѝ щастие се оказва, че са скрити страшни тайни, ранимата Грейс се превръща в страховит насилник.

Продължителност: 120 минути; режисьор: Тайлър Пери; в ролите: Кристал Фокс, Филисия Рашад, Бреша Уеб.

През 2019 г. –Dark Waters („Мътни води“). Действието се развива около корпоративен адвокат, който завежда дело срещу мощна компания, произвеждаща химикали, за това, че от години замърсява околната среда. Сюжетът звучи много познато, но именно в това е майсторството на авторите на филма – от една тривиална история да създадат вълнуващ филм, който не се забравя лесно.

Продължителност: 126 минути; режисьор: Тод Хейнс; в ролите: Ан Хатауей, Бил Кемп, Марк Ръфало.

През 2018 г. – RBG. Това е филм за невероятния живот на съдията от Върховния съд на САЩ Рут Бадер Гинсбърг, която изненадващо се е превърнала в икона на поп културата.

Продължителност: 98 минути; режисьори: Джули Коен и Бетси Уест; в ролите: Рут Бадер Гинсбург, Ан Китнър, Хариет Хелсъл.

През 2017 г. – Marshall. Този филм е сниман по действителен случай. Става дума за историята на адвоката Търгуд Маршал, който става първият съдия афроамериканец във Върховния съд на Съединените щати и постът му е напълно заслужен.

Продължителност: 118 минути; режисьор: Реджиналд Хъдлин; в ролите: Чадуик Бозмън, Джош Гад, Кейт Хъдсън.

През 2016 г. – Denial („Отричане“). Историчката Дебора Е. Липщат трябва да докаже, че действително е имало Холокоста, след като е съдена за клевета от Дейвид Ървинг, известен отрицател на геноцида срещу евреите.

Продължителност: 109 минути; режисьор: Мик Джаксън; в ролите: Рейчъл Уайз, Том Уилкинсън, Тимъти Спал.

През 2015 г. – True Story (Истинска история). Става дума за дискредитирал се репортер на New York Times на име Майкъл Финкел, който се свързва с Кристиан Лонго, обвинен в убийство и представящ се за самия журналист. Историята започва като стандартна работа по журналистическо разследване и се превръща в кървава игра на котка и мишка.

Продължителност: 99 минути; режисьор: Рупърт Гулд; в ролите: Джеймс Франко, Джона Хил, Фелисити Джоунс.

И докато по големите екрани се въртят славни истории за адвокати, в офисите на така наречените фирми Big Law в Съединените щати цари повсеместно изтощение. Това са истински месомелачки, където постоянно се търси свеж ум, който след известно време се изплюва като дъвка, напълно изгубила своя вкус и предизвикваща само болки в стомаха. Четирима бивши сътрудници в Big Law разказват пред Business Insider причините да напуснат работата – мечта.

Адвокат № 1: „Много добре знаех, че ме очаква 80-часова работна седмица и трудно постигане на баланс между професионалния и личния живот. Знаех, че това е индустрия, известна с това, че унищожава много млади талантливи адвокати, които само след няколко години напускат професията, за да започнат работа като съветници в правителството или в организации с нестопанска цел.

Онова, което не очаквах, бе, че ще бъда затрупан с работа заради бум от нови сделки при постоянно променящи се регулации. Рискувах да подведа клиентите си, а не можех да си позволя да загубя репутацията си на добър адвокат, в която съм вложил толкова много усилия. Така че, ако трябва да дам съвет на някой начинаещ адвокат в Big Law, ще е: „Напусни, преди да е станало прекалено късно“.

Адвокат № 2: „Повечето от хората, с които работих в Big Law, бяха прекрасни колеги и много талантливи адвокати, които вършеха наистина добра работа. Има една поговорка: „Различните хора понасят различни по сила удари“ и това тук важи с пълна сила. Мислех си, че мога да се справя с този начин на живот, за да натрупам състояние, но подцених желанието в себе си да работя за нещо, към което наистина изпитвам страст.

 

В края на деня се оказва, че си работил само заради това компания А да спечели срещу компания В. Вярно залогът е бил десетки милиони долари. Но какво от това? Имало е четири поредни дни да не се прибирам вкъщи, а да работя на пълни обороти. А като съм у дома постоянно да държа звука на телефона си включен, за да не пропусна обаждане и в шест часа сутринта. Това ме правеше нещастен и се насочих към неправителствения сектор.

Адвокат № 3:„Вече не трябва да се отчитам на всеки шест минути какъв разговор съм провела, каква договорка съм постигнала. Първоначално бях много ентусиазирана – имах супер фигура – защото от постоянното напрежение, единственото, което можех да ям, беше малко кисело мляко и няколко хапки садвич.

После обаче осъзнах, че не си струва да продължавам. „Просветлението“ настъпи, когато веднъж, след като се прибрах в 3.00 часа сутринта от кантората и се събудих 7.30 часа от е-майл на партньор, който ми казаше, че ме е включил в адвокатския си екип, аз ни най-малко не се зарадвах. Захвърлих телефона и започнах да плача. Днес мога да се завърна към обичайните си любими занимания – редовно спортуване и четене на книги и пак да се чувствам полезна и смислена, като работя от 8.00 до 17.00 часа.

Адвокат № 4: „Никога не съм си представял, че цял живот ще бъда топ адвокат. Мислех си, че ще съм част от Big Law в рамките на пет години. Задържах се само 13 седмици. Графикът ми беше следният: В 8.15 сутринта сядах зад бюрото си. В 18.15 часа излизах от кантората.

Прибирах се вкъщи, вечерях и се изкъпвах. След това отново започвах работа от 19.30 часа поне до 23.30 часа. И нямах почивни дни. Всеки път си казвах – това е само тази седмица. Така се изниза четвърта, пета, шеста, седма седмица. Дойде и осма… Годеницата ме попита:„Кога ще спреш да броиш?“ Отговорих ѝ – „Когато спра да имам луди седмици“.

Мисля, че стигнах до 13-тата. Съветът ми е: Ако не обичате това, което правите, подобен режим на работа просто не си струва парите“.