В памет на единствения френски художник в топ 20 в света

В Париж на 76-годишна възраст почина единственият французин, включен в топ 20 на най-добрите художници в света. Името му е Кристиан Болтански. Ето с какво той ще остане в историята на изкуството и защо е толкова влиятелен.

 

 

1. Поливалентността

Кристиан Болтански.

В някои енциклопедии Кристиан Болтански е описан като скулптор. Това само отчасти е вярно. Определението е коректно, стига да се съгласим, че скулптурата това е да оформиш идея в три измерения. В други дебели книги Болтански е категоризиран като художник, оператор, фотограф. Той е от всичко това по малко. Най-точно го описва терминът „концептуалист“. Самият той през 60-те години обича да се определя като представител на „изкуството на действието“, на „рисуването с жестове“, на „абстрактния експресионизъм“. Малко по-късно унищожава повечето си творби и се заема с основната тема, която го вълнува, – необходимостта да помним.

2. Паметта

Alter Ego, Кристиан Болтански.

За него е важно, както да се помни миналото на общността, в която живеем, така и спомените за рода. Кристиан Болтански е роден през 1944 г., в семейството на лекар – евреин, чиито родители сe преместват от Одеса във Франция. Майка му е писателка, родена в корсиканско католическо семейство. Получава се взривоопазна смес, дала на Франция линвиста Жан-Ели Болтански, социолога Люк Болтански и него – художникът Кристиан Болтански. Тримата братя по удивителен начин си разпределят най-важните професии за френската култура по онова време.

Кристиан Болтански обича да си спомня за баща си, който разказва как, за да не бъде депортиран в лагерите на смъртта, година и половина се укривал на тайно място – сред прах, мишки и тъмнина.

Болтански вплита този личен спомен в паметта за хиляди прекършени животи, но винаги, свързвайки ги с бунтарския дух на Франция.

3. Провокациите

Инсталацията със загубените вещи, Кристиан Болтански.

Кристиан Болтански оставя след себе си немалко творби, които могат да се видят в различни галерии по света, макар и традиционно да унищожава работите си след изложби. Инструкцията – „Премахни“ често е давана от него на кураторите като в театрална пиеса или като във филм на ужасите, който искаме да забравим. В творчеството си Болгански сякаш винаги е искал да забрави Холокоста.

През 1995 г. Болтански за първи път влиза в новините на американските медии, след като пред централната гара в Ню Йорк издига планина от изгубени вещи.

Инсталацията му е впечатляваща – редом до шлем за американски футбол – Библия в джобен формат. Тази купчина с някогашни принадлежности на неизвестни хора много прилича на дрехите и обувките на избитите евреи в Аушвиц.

Reliquiare, Кристиан Болтански.

Преди това друга негова провокативна работа е инсталацията му от 1990 г. – „Резерватът на мъртвите швейцарци“, собственост на британската галерия „Тейт“.Това са снимки на хора, избрани на случаен принцип от некролози, публикувани в швейцарски вестник. Пред всяка от тях Болтански запалва електрическа крушка като свещ.

А на онези критици, които наричат работите му мрачни и ужасяващи, почитателите му обясняват, че те са тъкмо необходимият контрапункт на уютното и приятно гъделичкащо изкуство, което се прави днес. Защото и днес има хора – зверове, на които им трябва много малко, за да принудят други да живеят в скривалища. И за тази възможност трябва постоянно да се напомня, за да не стане реалност.