Бившият министър на културата – проф. Велислав Минеков често се е възмущавал от ниските заплати на музикантите. Използвал е всякакви прийоми, за да обърне внимание на проблема, а докато беше министър, настояваше пред финансовия си колега за увеличаване на бюджета за култура.
При своя скорошна медийна изява отново зачеркна болната тема – засягайки проблема, че началната заплата в Софийска филхармония е 650 лева, той възкликна: „Цял живот да си вързан към дървен сандък с клавиши, а да ти плащат минималната заплата“.
И докато у нас за Софийската филхармония се говори със съжаление, за Московската държавна академична филхармония свирят фанфари – тази седмица тя празнува своята стогодишнина.
По традиция във филхармонията на Руската столица смятат за начало на историята ѝ не появяването ѝ „на хартия” (това става още през 1921 г.), а първия ѝ собствен концерт, който се провежда в Голямата зала на консеваторията.
Вероятно за запознатите с руската музикална култура 100-годишният юбилей на Московската държавна филхармония звучи учудващо.
Как така – столетие? Нима само столетие?! Москва, да речем, не е Виена, но все пак Болшой театър скоро ще навърши 250 години – това си е четвърт хилядолетие, както и да го смяташ. Московската консерватория също вече прехвърли 150 години. Не на последно място изглежда много странна мисълта, че по времето на Чайковски още е нямало Московска филхармония.
Макар че концерти, разбира се, имало.
Имало е московски клон на Руското музикално дружество, който същият този Чайковски през 1872-а наричал „единственото музикално учреждение, което може да бъде гордост за града ни” и който изнасял симфонични и камерни концерти в Благородническото събрание (сега Дома на Съюзите) и в Консерваторията.
Имало го и не по-малко прочутото Московско филхармонично дружество, появило се през 1883 година.
И все пак това не приличало на кой знае колко нормален концертен живот – ще кажем, че Руското музикално дружество давало само десет концерта годишно; заради което в Москва нямало постоянен оркестър, който да поеме тази дейност и да се усъвършенства в нея. За целта се налагало да канят музиканти от Болшой театър.
Освен това е някак странно, че Филхармонията е основана точно през 1921 година – тогава когато настъпва смъртта на Блок, разстрелът на Гумильов, потушаването на метежите в Тамбовска област и в Кронщад, гладът в Поволжието. От друга страна продоволственият наряд бил заменен с продоволствен данък, колкото московчанинът да си поеме малко дъх и да може да помисли да се отдаде на концертен живот.
Основен двигател зад появата на Московската филхармония бил министърът на просветата по онова време Анатолий Луначарски.
Голям сладкодумец, чаровник, малко визионер, малко бонвиван, но все пак деен покровител на интелигенцията и предприемчив организатор. Той вярвал, че музиката и революцията принадлежат на народа. В неговото министерство, наричано по онова време Наркомпрос, още през 1918 г. се появява специален музикален отдел, който по причудливата езикова мода от онова време наричали „Музо”. А в самия „Музо” – имало Концертен подотдел, насочващ и попечителстващ, доколкото това е било възможно в ада на военния комунизъм, музикалния живот, включително московския.
Благодарение на това през 1919 г. в Голямата зала на консерваторията се изпълнява целият цикъл на Бетовеновите симфонии, а после започва серия програми, посветени на френската музика: от Люли и Рамо до Дебюси и д’Eнди, и това успоредно с концерти в заводите, в парковете, в работническите клубове.
Как в тези условия са се сдобивали с ноти, на Люли например, е непостижимо за ума, особено като се има предвид, че липсвало най-необходимото – за парното отопление просто не стигали дървата и се наложило да се зидат обикновени тухлени печки, с помощта на които в залата по време на студовете с мъка успявали да вдигнат температурата до +10 градуса.
През 1921 г вече било по-леко в битов аспект. И все пак е учудващо, че при обсъждането на проектите за концертна организация от нов тип е изплувала тази старорежимна, несъветска и буржоазна дума – „филхармония”.
И така през януари 1922 г. Филхармонията изнася в Голямата зала на консерваторията най-първия си концерт – с монументална програма: Деветата симфония на Бетовен, хоровете на Танеев и Иполитов–Иванов, Втория концерт на Рахманинов и „Поемата на екстаза” на Скрябин.
Дирижира Александър Хесин, един от кръстниците на съветския филхармоничен проект като цяло. По повод 100-годишнината на Филхармонията прозвуча същата програма.
Защо ви разказахме цялата тази история? За да стане ясно, че при филхармониите никога нищо не е лесно. Софийската филхармония е създадена през 1928 г. по инициатива на диригента Саша Попов, така че Министерството на културата има достатъчно време да се подготви за 100-годишнината, така че да не се налага отново някой възмутено да казва, че там стартовата заплата е минимална, а музикантът цял живот е вързан към дървен сандък с клавиши.
