През 2023 г. инвестираме в българския бизнес 1.7 млрд. лева

Но преди да изпитате удоволствието от докосването на последната за 2023 г. „хартия“, ви предлагаме мил спомен – най-интересните ни гости през годината. Започваме с едно от лицата на бр. 70 – Илияна Илиева.

Илияна Илиева е магистър специалност – „Публична администрация“. От 2007 г. до момента работи в държавната администрация в областта на европейските фондове, международни програми и проекти. От 2020 г. е главен директор на главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, а натрупаният 16-годишен опит в управлението на европейски средства, успешно допринася в ръководенето на дирекцията като управляващ орган на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г., програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021 – 2027 г., програма за научни изследвания „Иновации и дигитализация“ за интелигентна трансформация 2021 – 2027 година.

Кариерата й в областта на европейските фондове стартира от най-ниско експертно ниво, изкачвайки се до настоящата позиция от ОА „Софийска област“, Агенцията по заетостта, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на икономиката и в Министерството на иновациите и растежа.
Илияна Илиева, Главен директор „Европейски фондове за конкурентоспособност към Министерството на иновации и растежа“ пред списание “Banker Special”:

Госпожо Илиева, бихте ли ни разказали нещо повече за досегашната си кариера. Къде се срещнахте с най-сериозните и с най-вълнуващите предизвикателства?

– Имам богат опит в държавната администрация, започнах кариерата си от най-ниската експертна позиция. И постепенно се изкачих до сегашната си позиция, без да прескоча нито едно ниво. От 2007 г. до момента работя в сферата на европейските фондове, в два управляващи органа на Оперативните програми „Развитие на човешките ресурси“ и „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“. За мен най-сериозното и вълнуващо предизвикателство е свързано със сегашната ми позиция, тъй като отговорността е огромна. Ние предоставяме средства предимно на българския бизнес.

Стараем се да организираме най-подходящите процедури за предприятията, за да развият своята конкурентоспособност, да внедрят иновации, да подобрят енергийната си ефективност. От тази гледна точка съм отговорна и към бизнеса, и към ръководството на министерството, което администрира тези мерки. Имам ангажимент и към колегите си. Един успешен ръководител се нуждае от силен екип от експерти. Ние работим много добре заедно и затова се случват позитивните неща.

Ръководите главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособнст“ към Министерството на иновациите и растежа- каква е ролята на този орган за финансирането на българския бизнес?

– Това е една от основните структури в България, подпомагаща българския бизнес с европейски средства. На практика нашата Главна дирекция ще отпусне безвъзмездно 6.5 млрд. лева до 2027 г., които са насочени към няколко направления. Имаме две програми – „конкурентоспособност и иновации в предприятията“, а втората е напълно нова за България – „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“, или накратко НИИДИТ.
Интересното е, че тази програма цели да изгради сътрудничеството между науката и бизнеса. За да има повече иновативни научни изследвания, които да дърпат напред българските предприемачи. Изпълняваме и две мерки по Националния план за възстановяване и устойчивост. Първата е за икономическа трансформация и е насочена изцяло към бизнеса.

Другата е за подкрепа на иновативни предприятия, отличени с печат за високи постижения пред Европейската комисия, до които евросредствата не са достигнали. Ведомството ни е отговорно и за развитието на индустриалните зони, което също е ново за България. Така че Министерството на иновациите и растежа напълно защитава името си на иноватор в много икономически области.

Сред приоритетните сфери, които финансирате, са иновациите и научните изследвания – към какви проекти, предприятия и институции ще бъдат насочени средствата?

– Процедурите са насочени предимно към предприятията, но подкрепяме и научни структури и организации. Тук има роля Министерството на образованието, което ще се занимава с дейности, насочени към висши учебни заведения, центрове за компетентности и върхови постижения, както и Министерството на електронното управление, отговарящо за дигитализацията на публичния сектор. Идеята е научните изследвания и разработки да бъдат насочени към предприятията, допълнително подкрепяме и дейности в областта на иновациите, енергийната ефективност, кръговата икономика, дигитализацията.

Някои от тях се реализират чрез безвъзмездна помощ, а други – през Фонд мениджър на финансови инструменти в България и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) с финансови инструменти – дългови и дялови, включително и за стартъпи. Тук фонд мениджърите могат да инвестират в компании с добра идея за бизнес развитие, а през търговските банки могат да се отпуснат кредити, като ние гарантираме за тяхното обезпечаване. Любопитно е, че ще могат да се отпускат кредити за енергийна ефективност и на физически лица.

Не е тайна, че малкият семеен бизнес пострада най-сериозно от пандемията и финансовата криза. Как може едно такова предприятие да си осигури стабилност със средства от еврофондовете?

– Така е. Неслучайно и по време на COVID-кризата бързо пренастроихме философията на ОП „Иновации и конкурентоспособност“, като предоставихме оборотни средства на 35 000 компании, за да запазят те своята ликвидност. Съумяхме да го направим точно навреме. Сега реализираме втората стъпка чрез средствата от ЕК за възстановяване от COVID-кризата посредством осигуряване на ресурс за инвестиции. Отделно имаме и специална мярка, насочена към семейния бизнес, творческите индустрии и занаятчиите, тоест към малки предприятия, които досега трудно са успявали да получат финансиране, тъй като са се съревновавали с големия бизнес. Като цяло ще обявим много нови процедури и работим много динамично. За 2023 г. сме предвидили 10 процедури за около 1.7 млрд. лева, част от тях вече са в ход.

В Европа е все по-актуална темата за енергийната ефективност, както за бизнеса, така и за домакинствата. Къде сме ние спрямо тези тенденции?

– У нас има доста предприятия, които са си изградили собствени системи за електрическа енергия и са санирали сградите си. През този програмен период имахме процедура за предоставяне на безвъзмездни средства, насочена към малки, средни и големи предприятия, които имаха възможност да направят производствените си сгради по-енергийно ефективни и да закупят ново оборудване с по-добри енергийни параметри. На 15 май приключи кандидатстването и по процедурата за изграждане на нови ВЕИ за собствено потребление в комбинация с локални съоръжения за съхранение на енергия в предприятията.

Това може да стане чрез инсталиране на соларни панели за производството на ток, като остатъкът от неизползваната енергия може да се съхранява в батерии. Задължително условие е в рамките на пет години произвежданата енергия да се използва единствено за собствено потребление на предприятието, без възможност за продажба. По предстоящите мерки за енергийна ефективност бизнесът ще може да санира сградите и да сменя дограмата си, да закупува енергийно ефективно оборудване и соларни панели, като подкрепата ще е под формата на финансов инструмент в комбинация с грант.

Фондът на фондовете и ЕИФ, на които сме представили средствата за тези инвестиции, работят в тази посока и се надявам, че много бързо ще догоним развитите в това отношение държави.

Кои са приоритетните насоки за финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост?
– Под „шапката“ на министерството ни има няколко инициативи, една от които е изграждането на индустриалните зони. През нашата дирекция минава финансирането на одобрените от ЕС фирми, отличени с печат за високи постижения. Имахме мярка за технологична модернизация на малки и средни предприятия, интересът към нея бе изключително голям. Друга интересна схема е тази за информационни технологии и киберсигурност в малки и средни предприятия, където предварително бяхме определили типовете дейности и бюджета за всяка една от тях, което много облекчи кандидатстването.

Мярката бе насочена към предприятия с по-ниски обороти и по-базово ниво на развитие на информационните и комуникационните им технологии. Процедурата за кръгова икономика също е много интересна, тя е насочена към производствените предприятия с цел да оползотворяват отпадъците си и да намаляват суровините си. В контекста на световната тенденция за опазването на околната среда и борбата срещу глобалното затопляне това е много навременна мярка.

Как трябва да бъде разработен и мотивиран един проект, за да получи европейски средства?
Бихте ли дали примери за оригинални и новаторски проекти, които са финансирани без никакво колебание?

– Всяка процедура си има своите характеристики и особености. При иновациите кандидатът трябва да обоснове иновацията си, да обясни как смята да я постигне и какви са очакваните резултати. Ако процедурата е за технологична модернизация, той трябва да се мотивира за избора на оборудването, което му е необходимо. Като цяло се стремим да имаме достатъчно критерии, които са обективно проверими. Обикновено те се определят на база финансовите показатели в годишните отчети на предприятията.

Мога да се похваля, че съвместно с колегите ни от администрацията на Министерския съвет оптимизирахме информационната система ИСУН 2020, чрез която се кандидатства. Така че в момента оценяването става изцяло или в по-голяма степен автоматично в зависимост от условията на съответната процедура. При кандидатстването, информацията за компанията се тегли направо от информационната система “Мониторстат” – по данни на НСИ, а системата сама изчислява точките на съответното дружество. С оглед спецификата на всяка процедура, ние залагаме съответните подходящи за нея финансови показатели или обосновки.

Разговора водиха Силвия Джагарова и Калоян Атанасов

Илияна Илиева за себе си…

Родена съм и израснала в Кюстендил, в едно почтено семейство. Възпитавана съм да бъда позитивна и да се стремя да правя добро. Опитвам се да спазвам тези принципи в живота си. Така съм възпитала и двете си деца. Имам две момчета, които вече са пораснали и правят първите си самостоятелни стъпки в живота си като възрастни. Те все още са студенти, но предстои да завършат обучението си в специалностите „Маркетинг“ и „Финанси“. Вярвам, че ще успеят да се реализират успешно.

Не ми остава много време да спортувам, цял ден съм ангажирана със служебните ми задължения и се прибирам вкъщи късно вечер. Но се интересувам от изкуство като дъщеря на художник и това вероятно е вродено в мен.

Обичам да чета биографии на известни личности, те ме вдъхновяват, интересно ми е да разбера какви трудности са преодолели, за да се реализират като успешни хора. Обичам да се разхождам и да разглеждам архитектурата на градовете. Но ме привличат и дестинациите, които са близо до морето, те ми помагат да релаксирам и да възстановя силите си. Изключително позитивно се зареждам на плажа, с книга в ръка и съзерцавайки морето. В България има множество прекрасни спокойни и чисти плажове.