Аншу Джeйн почина преди дни, на 59-годишна възраст от рак. В продължение на две десетилетия той е водеща фигура в „Дойче банк“ – най-голямата банка в Германия, издигайки се постепенно в йерархията й.
През 2012 г. той става първият главен изпълнителен директор на банката, който не е бял и не знае немски. Само три години по-късно – през 2015 г. той си подава оставката.
Негови колеги го описват като „най-добрия банкер, работещ с инструментите с фиксиран доход, сред своето поколение“. Той ръководи финансовата институция, когато тя се опитва да завладее „Уолстрийт“. Тази негова мисия, която в продължение на около 15 години е впечатляващо успешна, завършва с екзистенциална криза, проблематична за банката години наред след напускането на Аншу Джейн.

Аншу Джейн e роден в индийския град Джайпур през 1963 г., като расте и учи в Делхи, където баща му е държавен служител. Завършва икономика в Търговския колеж „Шри Рам“. Заминава за Съединените щати, за да учи бизнес администрация в Масачузетския университет.
Първите си професионални стъпки прави в „Мерил Линч“ в началото на 90-е години, където се среща с вече покойната легендарна звезда на „Уолстрийт“ – Едсън Мичъл – геният на капиталовите пазари, който е известен с непоклатимите си лидерски позиции и с бляскавия си начин на живот.
През 1995 г. Мичъл е привлечен да работи за „Дойче банк“ и той взима със себе си и Аншу Джейн. Под влиянието на своя наставник Джейн възприема твърдия стил на договаряне, насърчавайки по-агресивното поведение, но и съветвайки по-късно подчинените си да се оттеглят, когато се окаже, че дадена сделка не би била изгодна за банката.
Когато Джейн започва да управлява инвестиционната банка, той следва дарвиновите подходи на Едсън Мичъл. Въпреки раздразнението на някои свои колеги той често събира различни екипи, които да се фокусират върху много сходни области на бизнеса – само и само за да ги накара да се състезават помежду си.

„Аншу беше като убиец. Винаги имаше нож между зъбите си”, спомня си един от подчинените му. „Той имаше невероятна мотивация да успее, да се научи, да се надскача.“
От друга страна Джейн, който е баща на две деца, никога не възприема пищния начин на живот за свой. По онова време този тип лайфстайл се е превърнал в норма за агресивния и арогантен свят на инвестиционното банкиране, силно доминиран от мъже.
През целия си живот Джейн е вегетарианец, верен на съпругата си – Гитика, която среща, когато е на 17 години, и няма никакъв интерес да харчи парите си за екстравагантни идеи и прищевки.
„Онези дни бяха много диви, но Аншу беше много срамежлив“, каза Дезире Фикслър, която за първи път среща Джейн в „Мерил Линч“. По-късно, през 1996 г., той я наема като специалист по структурирани финансови продукти в „Дойче банк“.
„Той беше най-честният началник, който някога съм имала. Той не съдеше хората по тяхната религия, раса или пол“, признава Фикслър и добавя, че за него имало значение единствено какви резултати е постигнал неговият служител в работата.
„Всеки, който е работил с Aншу, е останал впечатлен от страстта, с която взимаше лидерските си решения, и от високата му интелектуална класа, каза главният изпълнителен директор на „Дойче банк“ Кристиан Севинг, като не пести хвалби за „енергията и лоялността към банката“, която Аншу проявявал.

Джейн е страстен играч на крикет и голф и прекарва голяма част от свободното си време, наблюдавайки дивата природа и снимайки с фотоапарат. В офиса си в „Дойче Банк“ до портрета на приятеля си Мичъл Аншу Джейн бил поставил и големи снимки на тигри – лично негово дело.
Най-големият въпрос, който ще ни остави без отговор, е как човек като него – описван като един от най-умните банкери на своето поколение, изобщо не е преценил въздействието на регулаторните промени върху бизнеса след финансовата криза.
Регулаторите постепенно премахнаха високорисковия бизнес модел на „Дойче банк“, който бе с висока възвръщаемост, като започнаха да налагат все по-строги и по-строги капиталови изисквания. Те намалиха ливъриджа и настояха за по-строг вътрешен контрол.
Други инвестиционни банки започнаха да се борят да съкратят търговските си звена, но Джейн защитаваше мнението, че спадът след кризата е просто лош момент.
Той бе станал свидетел как след азиатската криза през 1998 г. „Мерил Линч“ спря сделките с инструменти с фиксиран доход и закри филиалите си на нововъзникващите пазари. Няколко години по-късно, когато „Мерил Линч“ се възстанови, банката трябваше да отчете, че тези решения са били губещи. Джейн не искаше да повтаря същата грешка, казват негови доверени служители.
Като главен изпълнителен директор на „Дойче банк“, той следва стратегията „последният оцелял е победител“. Тя обаче не се харесва на регулаторите, които я смятат за погрешна и опасна. Тъкмо тя е една от причините през 2015 г. германският регулатор BaFin да настоява за отстраняването на Джейн от поста му на главен изпълнителен директор на „Дойче банк“.

Маркус Шенк, който се присъединява към „Дойче банк“ шест месеца преди напускането на Джейн, е силно изненадан от бързото развитие на нещата.
„Джейн бе една от ключовите причини, поради които се присъединих към „Дойче банк“. Този човек бе много вдъхновяващ, впечатляващ и гениален“ – не пести суперлативи Маркус Шенк.
Той е привлечен от амбицията на Джейн да превърне „Дойче банк“ в невероятно силния европейски конкурент на американските асове в инвестиционното банкиране. „Джейн бе превърнал тази своя цел в истинска борба“, казва Шенк.
За зла участ репутацията на Джейн е силно накърнена от поредица разследвания за неправомерни действия от страна на „Дойче банк“ и последващи глоби за банката в размер на милиарди. Регулаторът BaFin обаче оттегля обвиненията си, че Джейн го е заблудил с лъжлива информация.

„Абсолютно погрешно е да се съмнявате в неговата почтеност“ – настоява дългогодишен приятел и колега на Джейн в „Дойче банк“.
„Той беше заблуден и допусна грешки“ – продължава служителят му, като пример за такива лоши решения сочи „небалансирания растеж“ на „Дойче банк“, при който целият фокус е бил само върху инвестиционното банкиране.
„Но Джейн не го направи, защото искаше още една заплата от банката, а защото бе убеден, че тази стратегия е в дългосрочен интерес на „Дойче банк“. Той беше почтен, държеше на думата си и винаги търсеше партньорство там, където срещаше интелектуално и емоционално взаимодействие.“
По-малко от две години след като напуска „Дойче банк“, Джейн оглавява американската фирма за финансови услуги „Кантор Фицджералд“. Негови приятели и колеги са озадачени, че е приел да работи на място, което е по-малко от „Дойче банк“. Джейн споделя, че се надява да създаде от„Кантор Фицджералд“ мощна инвестиционна банка – без тромавите ограничения, пред които е била изправена голямата „Дойче банк“.
Когато чува от лекарите диагнозата – рак на дванадесетопръстника и присъдата, че му остава само една година живот, той реагира емоционално – обвинява „Дойче банк“ и стреса, причинен от работата му, разкрива негов доверен приятел.
Но Джейн се справя с първоначалния шок от новината за болестта – така, както се справя с всички професионални предизвикателства, с които се е сблъсквал в кариерата си. Той анализира проблема, опитва се да го реши и след това гледа напред.
Той внимателно проучва бързо разпространяващото се по тялото му онкологично заболяване, разказват близките му и добавят, че той е успял да опровергае страшната диагноза – живее не една, а цели четири години след нея.
Той никога не загуби оптимизма си. Дори 36 часа преди смъртта си, изпрати съобщение на загрижен приятел, че слуховете за смъртта му са силно преувеличени.