Приключи Венецианският кинофестивал. Критиците предричаха най-голям успех на филма на Йоргос Лантимос „Клети създания” и не сгрешиха.
Сред кандидатите за награди имаше още два конкурсни филма, обединени от обща тема: Европа пред феномена на масовата миграция. И докато за „Клети създания“ предстои да ви разкажем в скоро време, използваме случая да ви представим „Зелена граница“ и „Аз съм капитан“.
Първият филм бе заснет от полякинята Агнешка Холанд и носи заглавието „Зелена граница“. В основата му са събитията от хуманитарната криза от 2021 година на белоруско-полската граница, където през Минск пристигнаха и се струпаха в транзитната зона хиляди мигранти от Сирия, Ирак, Афганистан с намерението на всяка цена да пресекат границата на Евросъюза.
Тези хора бягаха от войни, бедност и гонения, но попадат съвсем не в по-добра ситуация, макар че там, където се озовават, я няма нито ИДИЛ, нито талибаните. Но най-страшното се случва между двете заграждения, на ничията земя, където никому ненужни хора стават размена монета в политически игри. Те се давят в блата, гинат от глад, обезводняване и травми.
Филмът показва събитията от три страни. Виждаме ги през очите на самите бежанци – сирийско семейство с две деца и афганистанска учителка, които преминават през всички кръгове на ада. Другият поглед е представен от младия полски граничар – него, както и другарите му по служба, ги подготвят за среща с „гостите от Изтока“ – с расистки наставления, карат ги да виждат в бежанците „зверове“, а не хора.
На границата мирише на страх от пришълците. Неприязън към тях изпитват и много жители от съседното полско село. В същото време се запознаваме с група доброволци, които нелегално издирват захвърлените на произвола на съдбата бежанци в крайграничните гори и ги спасяват от смърт.
В центъра на повествовонието застава самотно живеещата в тези места Юлия – жена със силно развита емпатия, която се присъединява към горските „активисти“. Виждаме също терзанията на граничаря, обзет от угризенията на съвестта. Едва излязъл на бял свят, острият политически филм на Холанд беше подложен на остра критика от десните сили в Полша. Министърът на правосъдието Збигнев Жобро, който сега е главен прокурор, го сравни с нацистка пропаганда, представяща поляците като бандити и убийци.
Всъщност Холанд, ученичка на Анджей Вайда, продължава хуманистичната линия в творчеството си. Навремето за „Оскар“ беше номиниран филмът ѝ „Европа, Европа“ – за еврейски юноша, заложник на световната война и тоталитарните режими. В новия филм режисьорът показва реалността на днешна Европа, която пак става арена на популизъм и ксенофобия. Заснет от подвижна камера в монохромно изображение, „Зелената граница“ се вписва в редицата на важните, наситени с идеи и емоции филми от „полската школа“.
Вторият претендент за награда беше „Аз съм капитан“, заснет от италианеца Матео Гароне. Това е полуприказната одисея на Сейду, шестнадесетгодишно момче от Сенегал, и братовчед му Муса, до Италия – през пустинята Сахара, печално известните либийски затвори и бушуващата стихия на Средиземно море.
Животът на Сейду в родния Дакар не е чак толкова лош: филмът показва, че често африканските младежи се втурват към Европа не заради ужасния си живот, а съблазнени от подръчните източници на информация. Това напомня класическите сюжети за бягствата на юношите от дома, само че пренесени в епохата на YouTube и мобилните телефони.
Лекомислената авантюра с привкус на юношеска романтика се превръща в съдбоносно изпитание. Кулминацията е финалният епизод, в който младият герой, който дори не умее да плува, трябва да преплава морето, начело на ръждив морски съд, претъпкан с нещастни мигранти – болни, старци, жени в напреднала бременност.
Гароне е много опитен режисьор, той умее да бъде пестелив, както при показването на ужасите на мигрантските скитания, така и при нагнетяването на сантиментални чувства. Колкото и да е странно, за художествен баланс той използва декоративна естетика, понякога дори с елементи на излъсканост и маниерност, което е доста рисковано. Но в резултат от това филмът печели: дизайнерски оформените кадри предават необходимия ефект на дистанциране, който не позволява затъване нито в натурализъм, нито в сладникавост.
За разлика от „Зелената граница“, „Аз съм капитан“ се концентрира само върху африканската част от пътешествието и завършва с появата над морето на вертолет на италианската гранична полиция. Какво ги чака новите пришълци в Европа – можем само да гадаем.
Главното, в което Гароне постига успех, е да пробуди симпатии към чернокожия герой и да накара зрителя да му съпреживява. Изигралият ролята на Сейду Сар беше явен кандидат за наградата на Марчело Мастрояни, която във Венеция се присъжда на надарени млади изпълнители. Филмът имаше шансове и за по-солидни награди.
