Отиде си документалистката Малина Петрова, съобщи днес, 14 септемри, операторът Георги Чолаков.
Режисьорката и сценаристка Малина Петрова бе родена на 3 септември 1950 година в Бургас.
Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност кинорежисура през 1978 година, като в интервюта споделя, че за кандидатстването й помага режисьорът Георги Дюлгеров.
Петрова е първият лауреат на наградата „Паница“ за гражданска доблест (2006). Сред филмите й са „Заличаване“ (2012), посветен на желанието й да запази залив на българското Черноморие от множество интереси – както тя ги описва – на “мутри, чакали, концесионери, криминален контингент, горски, полицаи, гранични”. Снима филм по случай, който започва още от 1990 г. и за който пише „Сагата Резово-Силистар“.
Други нейни емблематични документални филми са:
– „Приключено по давност“ (2009), който е за делото за подпалването на партийния дом на БКП на 26 август 1990 година. То 5 години не влиза в съдебната зала и съответно е прекратено.
-„Духът и камъните“ (2006) – филм, посветен на големия български поет Кирил Христов. Чрез неговата история тя възкресява спомените за личности, сгради, улици, събития и обществени вълнения от края на XIX и първата половина на ХХ век;
– „Децата на Мария-Магдалена“ (2000) – документален филм, разказващ за изоставени деци;
– „Балкански уроци по история“ (1999) – филм, изграден от няколко новели, в които историкът Георги Казаков, политологът Иван Кръстев, банкерът Мартин Заимов, художникът Слав Бакалов заедно с техни колеги от Балканския полуостров се опитват да си отговорят на въпроса – възможен ли е общобалкански учебник по история, който да ни позволи да живеем заедно на Балканите.
„Сърцето умира последно“ (1991) – на този филм Малина Петрова и Велислава Дърева са съсценаристки. Той възстановява събитията от 16 декември срещу 17 декември 1949 година, когато в 2.30 сутринта в двора на Софийския затвор е обесен Трайчо Костов, бивш секретар на Българската комунистическа партия, по скалъпено обвинение в шпионаж. Филмът разкрива истината за процеса чрез различни документални източници.
Малина Петрова и Велислава Дърева твърдят, че няма нищо измислено – нито фантасмагорично звучащите записи от разпитите на Трайчо Костов, нито донесенията на агентите на Държавна сигурност, нито подслушаните телефонни разговори, нито стенографските записки на Трайчо Костов, нито бележките на неговите следователи и твърденията на останалите живи участници.
„Пантеонът“ (1987) – разказва как в Бургас група ученици на няколко пъти разбиват Пантеона на загиналите за свободата на България. Някои от родителите са местни партийни величия, които потулват инцидента и спират снимките на документален филм.
Авторите на филма свикват художествения съвет, показват незавършения материал и филмират дискусията, в която изявени кинематографисти като Анжел Вагенщайн, Тодор Андрейков, Георги Дюлгеров, Христо Кавачев и Божидар Манов разсъждават върху ценностната криза в обществото.
„Виновни няма“ (1986) – отново действието се развива в родния град на Малина Петрова – Бургас. Годината е 1986-а. Обществеността в Бургас е шокирана, защото ученици са разбили кабинетите по физика и химия на училището си – нещо, което никога досега не се е случвало в града. Милицията разследва, случаят се обсъжда публично, търсят се виновни, но такива няма.
“Човек не е остров“ (1985) – филм за джем сешън или джазова импровизация в двора на Археологическия музей във Варна под мотото на стихотворение от Джон Дън (1572-1631) „Никой човек не е остров“.
В концерта участват легендарният пловдивски музикант Веселин Николов и неговият джаз състав, певицата Йълдъз Ибрахимова и кавалджията Теодосий Спасов, както и художници от Варна – Ванко Урумов, Георги Лечев, Милко Божков, Петьо Маринов, Васко Василев и др. На шевната машина е поетесата Мирела Иванова.
„Синът на Мария“ (1983) – филм, разказващ за това как млад журналист попада на интересен материал за очерк. Неговият герой е Мария – талантлив инженер-корабостроител, който загива при изпълнението на служебния си дълг.
Съдбата ѝ се оказва твърде заплетена и хората, които са я познавали, не са много словоохотливи. Така журналистът започва да се съмнява, че Мария сама е търсила смъртта.
Този първи филм на Малина Петрова дава заявка кои теми ще станат нейната визитна картичка. Те съответстват и на основното послание в стихотворението на Джон Дън – “Никой човек не е остров”.
“Смъртта на всеки човек ме намалява, защото аз съм частица от човечеството”, пише Дън и сякаш предава щафетата на Малина Петрова – да се бори за всеки човек, за всяка гражданска кауза.
