Последната фабрика за производство на пишещи машини в света беше затворена преди осем години. Изглежда, че това събитие би трябвало да сложи край на епохата на основния инструмент, с който бяха неразделни в продължение на 150 години писатели, философи и журналисти. Но пишещите машини неочаквано получиха втори шанс в ръцете на колекционерите, сред които има много известни хора.
Един от най-големите почитатели на пишещите машини е звездата на световното кино Том Ханкс. В колекцията на актьора има над 200 антикварни експоната. Любовта Ханкс към пишещите машини прерасна в литературно творчество. През 2017-а излезе сборникът му с разкази „Уникалният екземпляр”, чиито текстове бяха създадени на пишещи машини.
Известно е, че Лейди Гага притежава ретро екземпляр на легендарната фирма Underwood, именно на него певицата е създала думите за песента си Perfect Illusion. Докато беше под карантина в Париж, певицата Мадона също използваше по пряко предназначение пишещата си машина Corona, с чиято помощ изпращаше писма на феновете си. „Думите и печатните букви ме карат да се чувствам жива, напомнят ми колко много истории бих могла да споделя със света”, съобщи певицата.
Впрочем, пишещи машини се използват и днес с по-практични цели. Неотдавна някои секретни ведомства в САЩ, Германия и Русия възобновиха печатането на конфиденциална информация на механичните устройства. Решението да не се използват компютри бе взето след скандалните изобличения на Едуард Сноудън и масовото изтичане на данни в WikiLeaks.
Стойността на пишещите машини като обекти на колекциониране зависи от редица фактори и може да варира от няколко стотици долари до много хилядарки. За голяма част от ценителите основно значение има историята на собствеността на съответната вещ. „Лотовете, принадлежали на прочути личности, или свързани с някакво важно събитие, винаги се оценяват високо. Привлекателността им се изразява в това, че сядайки зад пишещата машина на някой литературен гигант, човек ясно може да си представи как именно с докосването на тези клавиши е бил създаден един или друг бестселър”, – обяснява президентът на аукционната къща Julien’s Auctions Дарън Джулиън. Например, след като през 1952 г. завършва черновата си на „Казино Роял” – първият роман от серията за Джеймс Бонд, Ян Флеминг придобива позлатената пишеща машина Royal Quiet Deluxe Portable за 174 долара, с която е написал повечето от следващите си творби. През 1995-а тя бе продадена на търг на Christie’s в Лондон за 90 309 долара. Любопитно е, че новият собственик на позлатения лот стана Пиърс Броснан, изиграл агент 007 в четири ленти на бондианата.
За повишаване на стойността на лота може да допринесе и скорошната кончина на прочутия й собственик. Така пишещата машина на основателя на Playboy Хю Хефнър, с чиято помощ е създал първия брой на списанието през 1953 г., преди няколко години беше продадена за 162 500 хил. долара, което я превърна в една от най-скъпите в света. През февруари 2020-а пишещата машина Royal, на която Ърнест Хемингуей създава книгата си с мемоари „Безкраен празник” бе придобита на аукцион за 27 500 долара.
Възрастта на пишещата машина също е от голямо значение. Колекционерите обикновено я идентифицират по фирменото наименование на предния панел на устройството и серийния номер. Годината на производството може да се установи чрез международната информационна база TWDB. Взависимост от датата на производството пишещите машини се делят на механични, електромеханични и електронни. Датата на създаване на устройствата определя и материалите, от които са изработени клавишите и корпуса на модела. Например, след 50-те години на ХХ в., всички машини са се произвеждали с пластмасови клавиши. Впоследствие започват да произвеждат и корпусите на устройствата от по-евтина пластмаса. Така че пишещите машини направени в периода между 50-те и 80-те години на ХХ в., не представляват голям интерес за колекционерите. Такива лесно могат да се намерят на битпазарите, в оказионните магазини, на търгове в интернет и други места за покупка и продажба на поддържани вещи. Интересно е, че отделни аукциони за пишещи машини, не се организират, но те редовно се предлагат за продажба като част от колекциите на прочути хора.
„Повечето млади хора под 30 години са израснали с новите технологии и никога не са взаимодействали с аналогови или механични носители. Подобно на виниловите плочи, които преживяха възраждане през последните няколко години, пишещите машини предлагат тактилни усещания, от които са лишени всички съвременни устройства”, казва Джордж Блекман, основател на компанията George Blackman Vintage Typewriters.
И наистина, въпреки техническият прогрес и появата на компютрите с техните леки и удобни клавиатури, пишещите машини до ден днешен си остват не просто символ на литературно майсторство. Те превръщат писането в своеобразен ритуал, развиващ творческото мислене и повишаващ ефективността за сметка на отсъствието на интернет и клавишите за автоматично коригиране на написаното. Човек за пореден път се замисля преди да оформи мисълта си в думи, защото обичайната възможност да се връща постоянно назад и да изтрие вече написаното, липсва, така че му остава само да върви напред. Както е казал Ърнест Хемингуей: „Много е лесно да пишеш. Просто сядаш пред пишещата машина и кървиш”.
