Феновете на немската банда „Рамщайн” знаят за особените им връзки с Русия. Като се започне от песента Moskau, включена в албума „Reise, Reise” от 2004 г., изпълнявана съвместно с руския поп дует „Тату”, и се стигне до клюките, че бащата на детето на известната руска певица Светлана Лобода не е кой да е, а фронтменът на „Рамщайн” – Тил Линдеман
Днес хронистите, следящи развитието на „Рамщайн” и по-специално на нейния фронтмен, имат повод да почерпят.
На руски език излязоха дневниците на бащата на Тил – немският писател и детски поет Вернер Линдеман. Въпреки че те се появяват още по времето на ГДР и преди създаването на „Рамщайн”, руските им издатели смятат, че тъкмо днес ще са полезни, както за изследователите на феномена „Рамщайн”, така и за интересуващите се от историята на Германия преди и след нейното обединение.
Дневниците са озаглавени „Майк Олдфийлд в люлеещо се кресло“.
Ето и сюжетът накратко: 1982 година – успешният и ухажван от властите немски детски поет живее в селската си къща. Жена му и дъщеря му са „разквартировани” в жилището му в града, а 19-годишният му син Тим пристига в селото, за да работи като дърводелец. Тим остава една година в селото, а през това време баща му си води дневник, в който описва живота на сина си, размесвайки записките с пасторални картини от селския живот и спомени от своята младост. От годините на Втората световна война.
През 1988 г. Вернер Линдеман решава да издаде дневника си. А Тил дори не подозира, че баща му е записвал всяка негова крачка – включително изказванията му за ръководството на ГДР и авантюрите му с девойките.
Бъдещият музикант естествено се ядосал, понеже всички разбрали – въпреки че книгата минавала за почти художествена, че под името Тим се крие Тил.
В книгата бъдещата звезда е описан като юноша, който обича физическия труд и плуването (Тил Линдеман е бивш професионален плувец на ГДР, състезавал се дори с прочутия руски плувец Владимир Салников); а към музиката проявява интерес като всеки средностатистически младеж на неговата възраст. От всички плочи, които слуша синът му, Вернер одобрява най-вече тези на британския инструменталист Майк Олдфийлд. Но се чуди защо музиката трябва да звучи толкова силно. Може би това обяснява звуците, пробиващи тъпанчетата, станали характерна част от изпълненията на „Рамщайн”. Самата група се появява през 1994 г. – година след смъртта на бащата. Ала не може да се отрече, че в нея се усеща известно влияние от Линдеман-старши – симфоничната и оперната патетика в творбите на музикантите, присъща повече на класическата, а не на рок музиката.
В книгата персонажът Тим не се отличава от типичния немски юноша от осемдесетте години на миналия век: дълга коса, плоча на ГДР-ската ветеранска рок група Puhdys, която постоянно се върти на грамофона, приятели хипита и различни момичета. Тим изобщо не вярва на комунистическата пропаганда, но не е готов да избяга във ФРГ, така, както правят негови връстници.
След като гледа филм за Втората световна война, Тим се възмущава какви неща са извършили немците и пита баща си как е реагирал срещу случващото се. А на отговора, че баща му тогава е бил само на 15 години (воюва в редиците на Хитлерюгенд срещу Съветския съюз), репликите с думите, че срещу войната можеш да действаш и на 15 години.
След падането на Берлинската стена житейският път на детския поет Вернер Линдеман се променя. Той вече не е такъв галеник на властта, като преди – изчезват всички привилегии, хубавият живот свършва и започва един кошмарен сън. Но този епизод не попада в книгата, издадена през 1988 година. В нея баща и син споделят един покрив и хляб, майсторят каруци, карат се, обсъждат политическото минало на родината и слушат Майк Олдфийлд.
