Псувните освобождават ума ни от психическото напрежение. Поне така твърдят създателите на новия сериал по Netflix „Историята на ругатните“ с Никълъс Кейдж.
„Стремя се да бъда най-галантният джентълмен, който изобщо може да си представите“, казва Никълъс Кейдж, преди да произнесе с наслада думата „кучка“. Нека ви предупредим – във филма „Историята на ругатните“ ще срещнете много нецензурни думи.
Освен това във филма Никълъс Кейдж изглежда доста уморен. Сякаш изтощен от себе си. Или просто е недоволен от амплоато си – трябва да играе себе си за медия със стрийминг услуги. По-точно, трябва да се превъплъти в силно преувеличена версия на холивудския актьор, който е бил в средата на кариерата си. Това е образ, от който с всички сили се е опитвал да излезе, но ето че сега отново го вкарват в него. Кейдж обича да разказва как като дете имитирал героите от филмите на немския режисьор Фридрих Мурнау, а също и тези от немите филми. И сега на места човек има усещането, че като по-възрастен Кейдж е приел „немския експресионизъм“ от онази епоха като задължителна режисьорска инструкция.
И така немският експресионизъм е една от характерните особености в новото превъплъщение на Никълъс Кейдж в „Историята на ругатните“. В повечето време виждаме 56-годишният мъж, седнал удобно на дивана. Той е с побеляла коса, но по лицето му няма и следа от бръчки – истинско момченце. И този странен типаж непрекъснато псува.
В „Историята на ругатните“ постоянно ще чувате псувни – изречени на висок глас и с някакво особено удоволствие. Защото да ругаеш, както научаваме от „Историята на ругатните“, има освобождаващ психиката ефект. Това очевидно се отнася както за тези, които изричат нецензурните думи, така и за онези, които ги слушат. Както се разбира от заглавието, сериалът има за цел да ни обясни произхода на псувните, но най-важното –да ни разясни тяхното семиотично, социално и психологическо значение.
Идеята зад филма е наистина налудничава. Можем само да си представим как е преминала срещата с босовете на Netflix, по време на която те са се съгласили да купят идеята.
„Историята на ругатните“ (с оригинално заглавие History of Swear Words) е американска поредица, но тъй като Кейдж и експертите, включили се във филма (лексикографи, етимолози, психолози) говорят британския английски сякаш им е роден, то във филма ще чуете и американски и английски псувни – по една на всеки 20-минути.
На всички езици псувните звучат ужасно. Но при тези, използвани във филма с Никълъс Кейдж, правят впечатление две особености:
Първо, той най-често използва понятия за полови органи и какво се прави с тях, подсилени с изричане на клетви, каквито християнската религия забранява. Второ, от речниковия запас на героя напълно липсват псувни, свързани със сексуална ориентация, социален, икономически статус или религиозна принадлежност. Когато се изрекат псувни от втория вид, може да се стигне до саморазправа и те не са никак за предпочитане.
Но в „Историята на ругатните“ има нещо дълбоко несправедливо. От една страна сериалът се възползва от преимуществото на Netflix, че не попада под ударите на строгия американски закон, който наказва използването на непристойни думи. От друга – не всички ругатни имат освобождаващ ефект. Някои звучат толкова обидно, че изобщо не могат да се оправдаят с освобождаващ ефект.
В крайна сметка сериалът доказва една стара максима: Човек наистина може да се смее на всякакви глупости. Но трябва наистина да е много уморен.
