Пандемията от коронавируса напомни на немците за едно популярно германско хоби – градинарството. И мнозина влязоха в градините. Дори и тези, които нямат лятна резиденция…
Независимо дали става въпрос за озеленен балкон, добре поддържан градински парцел или обикновена цветна леха пред блока – на всички изведнъж им се прииска да се уединят сред природата. Сега градинарството се е превърнало в нещо като кулинарната мания, казва блогърът от Берлин Каролин Енгверт. В условията на криза копнежът към зеленината, към природата изглежда е нараснал значително, според автора на блога за градинарство Hauptstadtgarten.de, популярна платформа за обмен на опит, идеи и иновации. Преценете сами: Каролин Енгверт твърди, че броят на читателите на нейния блог след началото на пандемията се е увеличил от 30 хил. на 120 хил. души.
За тези, които имат градина, е много по-лесно да преживеят периода на ограничения, свързани с пандемията, казва историкът Анке Шмиц от Офенбах, позовавайки се на коментари на читателите в неговия блог. Например, Кони и Малта, родители на три деца, написаха, че едва сега са разбрали какъв късмет е да имат градина, която всъщност притежават от няколко години. А Андреас от Бохум уверява, че грижата за лехите, дори в градската градина, е истински отдушник за него и възможност да общува (макар и от дистанция) със съседите си.
Символ на статут и трудова терапия
Триста и петдесет кв. м. – толкова е площта на градината на терапевта Андреас Нипел от Хатинген. По-рано човек трябваше едва ли не да се оправдава за ентусиазма си да работи в градината, но сега тя изведнъж се превърна в своеобразен символ на завиден статут и причина за всеобща завист, подчертава терапевтът, работещ в областта на неврологичната рехабилитация. Неговата специализация е градинската терапия.
„Всички ние сме деца на природата и сме естествено привлечени от нея, – казва Андреас Нипел. – Така че в подобни нестабилни времена, като карантинния период, невъзможността за безпрепятствено общуване с природата се възприема доста трудно от хората“. Опитът му показва, че по време на криза хората се устремяват не към църквата, а към лоното на природата: очевидно там човек може много по-бързо да намери спокойствие и да се умиротвори, подчертава Андреас Нипел.
Най-доброто място да се почувствате истински щастливи по време на пандемия е градината, казва Стефан Грундей, председател на Федералното дружество на любителите градинари. Според него търсенето на летни къщи под наем (в Германия ги наричат Schrebergarten) се е удвоило след въвеждането на карантинните ограничения, а в големите градове като Берлин, Хамбург или Мюнхен – почти се е утроило.
Балконът – градина за всеки „
Собствениците на балкони също имат достъп до природата. Можете да отглеждате почти всичко дори на малък балкон, твърди Биргит Схатлинг, автор на блога bio-balkon.de. По думите й това е един от начините човек да задоволи стественото си желание да създава. А обменът на опит има положителен ефект върху реколтата.
За да подобрят качеството на пръстта в саксиите и сандъчетата, балконските еко градинари успешно използват утайка от кафе, яйчени черупки и дори коси, останали след подстригване. Добър тор, както се оказа, са износените вълнени чорапи – най-добре е да ги поставите на дъното на саксията или сандъчето, съветва Биргит Схатлинг. По време на карантина, когато специализираните магазини бяха затворени, находчивите градинари направиха саксии за разсад от вестници, изтегляйки инструкции от Интернет за техниката на оригами.
„Тази година се надявам на добра реколта“, казва Бригите Витеман от Рефрат посочвайки малко дърво в сандъче, осеяно с дребни ябълки. От дълги години собственичката на луксозна лоджия с удоволствие отглежда билки, салата, лук, чесън, домати, чушки в саксии и сандъчета. Има и лоза, и лавров храст, и лимоново дърво, да не говорим за многогодишни храсти, билки и цветя. Край тях жужат пчелиу летят пеперуди… „Това е моят оазис“, признава Бригите.
