Родената в България интелектуалка Юлия Кръстева бе отличена във Франция лично от президента Еманюел Макрон с “Велик офицер на почетния легион”. Това се случи на тържествена церемония в Елисейския дворец, на 15-и ноември 2021 година.
Медиите в родината ѝ се забавиха с отразяването на събитието. Българските институции – посолството ни в Париж, Министерството на културата не предадоха радостната новина. Не знаят коя е Юлия Кръстева?
Юлия Кръстева (1941), родена в Сливен, е обявявана многократно от различни университети и медии по света за „най-влиятелната публична интелектуалка на нашето време”.
Тя е не само изключително продуктивен писател и психоаналитик – има над 30 книги (в България са преведени седем заглавия), но и харизматичен преподавател, канен в престижни университети по света, общественик, учен, семиотик – генерален секретар на Световната асоциация по семиология, лингвист, философ и феминистка със сериозно влияние, както във Франция, така и по света.
В Съединените щати, например, е създадена международна изследователска организация “Кръгът Кръстева”, която организира ежегодни конференции, посветени на нейното творчество.
За отбелязване е, че по време на официалната церемония по награждаването президентът на Франция Еманюел Макрон държа реч, в която по удивителен начин на няколко пъти споменава българските корени на Юлия Кръстева.
Първите му думи са: „Уважаема Юлия Кръстева, българка сте – заради рода си, по рождение, в младостта си. Но вие сте и французойка – заради вашите текстове, заради вашите любови, по ваш избор.“
По-нататък в речта си френският президент, който показва завидно познаване на биографията и творчеството на Кръстева, отбелязва: „Ако вашият учител и приятел Ролан Барт ви нарича „чужденка“, това не е само защото идвате от другаде, а защото от самото начало съвсем методично отваряте очите ни, разширявате кръгозора ни. Без съмнение, защото изучаването на един език има тази сила – да трансформира света.
Вие лично сте изпитали това, вие, родена в Съветска България, където не ви е било позволено да протестирате, да мислите, да говорите свободно. Вие, която вашите родители, като просветени интелектуалци, са записали в Алианс Франсез, за да разчистят пътя ви на еманципация“.
Ето и други любопитни акценти в речта на президента Еманюел Макрон, в превод на журналистката Искра Ангелова, авторка на българския документален филм за Юлия Кръстева.
За детството и юношеството
„Когато сте били на осем години, докато сте се катерили по сливовите дръвчета в градината на баба ви, вие сте рецитирали наизуст Виктор Юго, La barricade, едно от първите стихотворения, на които по-късно ще научите сина си Давид. На осемнадесет, все още гладна да достигате нови висоти, вие сте искали да покорите звездите, да станете астрофизик. Баща ви, убеден православен интелектуалец и дисидент, не е част от номенклатурата, което е било задължително условие за достъп до космическите изследвания. При липса на космос, вие започвате да изследвате микрокосмоса – също толкова ярък и неясен за мнозина – този на постструктурализма: получавате стипендия от френското правителство, за да дойдете да учите в Париж.“
За идването ѝ в Париж
„Един прекрасен ден вие пристигате в столицата ни – град, богат и предлагащ всичко – с един куфар, пет долара и вашите двадесет и пет години. Отвъд мечтаната страна, която бленувате – страната на Дидро, Волтер и Революцията от 89-та г., вие се влюбвате в истинската страна, тази на Арагон, Барт и бунтовете от 68 година.
За най-красивия ѝ роман – любовта ѝ с Филип Солерс
Гравитирате в средите на списание Tel Quel, чийто главен редактор, Филип Солерс, много бързо ви предлага интелектуален обмен, договори за публикуване на вашите текстове и… романтично партньорство, което ще бъде най-красивият от вашите романи. Вашата история започва с интервю, преминава в литературен и романтичен диалог, завършва като екзистенциален дует. Кой би повярвал в тази почти барокова сплав между момиче от Изтока, възпитано в комунистическа среда от неудобни на режима православни родители и син на буржоазията на Бордо с роднини-левичари?
И все пак животът ви, външният ви вид, вашите интереси, вашите забавления и недоумения, вашите книги за четене, вашите химикалки понякога са едни и същи. Филип Солерс няма да намери по-добър коректор на своите романи, на своите монографии за художници, на своите музикални проучвания от вас. И вашите есета не са по-малко критични от неговите. И някъде дълбоко, през всичките тези години, е заровена тайната ви – да обедините живота си, без да стандартизирате умовете си: да мислите рамо до рамо, без да мислите еднакво, което остава така и до днес.
За интереса ѝ към Достоевски
Но в живота ви има втори мъж – той се казва Достоевски. Този „клиничен изследовател на подземията на човешките страсти“, на когото сте посветили есе и антология, и чието безкрайно търсене на смисъл споделяте.
За отношението ѝ към женския гений
Скоро се впускате и във втората от вашите големи трилогии: изследването на женския гений, Хана Аренд, Мелани Клайн, Колет, към което добавяте и четвърти аспект, по-романтизиран, с Тереза от Авила. Вие сте съставена от същата материя като тях – тези велики писателки, тези големи любовници – независимо дали са запалени по някоя нова идея, дали просто обичат човека или са се посветили на Бога. През вековете те са вашите сестри, вашите икони, музи на вашата неуморна феминистка борба. Симон дьо Бовоар също е сред тях: през 2008 г., по случай 100-годишнината от рождението ѝ, вие създавате награда на нейно име, която всяка година почита и се ангажира със свободата на жените.
За битката ѝ за хората с увреждания
Това не е единствената битка, в която се налага да се сражавате. През неврологичното заболяване на вашия син Давид вие откривате увреждането и крехкостта. Това е нещо, което може да пречупи и най-устойчивите. Но вие сте изключителна жена, която има специален съпруг и двамата посрещате това дете – толкова необикновено като вас – с невиждана любов. (…)
Заедно с вашия приятел, професор Гарду, вие започвате борба за хората с увреждания. Борите се за информационни кампании, за повишаване на осведомеността, за повече информираност и промяна на възгледите ни спрямо хората с увреждания. Две години по-късно CNH организира първите радикални дискусии по въпросите на хората с увреждания в ЮНЕСКО.
За връзката ѝ с Франция
През всичките тези години вие наистина сте сключили брак – вие сте се омъжили за език, за държава и за толкова много литература. Вие представяте най-доброто от страната ни в чужбина.
Концепциите, които сте изковали, са се превърнали в интелектуално оръжие на няколко поколения, вашите текстове са станали основа за цитати и препратки, а вашите действия – за пример.
Ето защо тази вечер, заради вашата отдаденост към културата, заради тази одисея в нашите души и нашата литература, заради вашата борба в полза на най-крехките – на жените, и на Франция, имам честта да ви повиша с отличието Велик офицер на Легиона на честта.
