Гладна мечка хоро не играе. Тази българска поговорка е в пълна сила и в Холандия. Оказва се, че вдъхновението спохожда холандските архитекти от бюрото MVRDV най-вече, докато обядват.
Това е единственият промеждутък от деня, когато всички архитекти се откъсват от екраните на компютрите си и се събират около дългата маса в най-светлото помещение в офиса. Събират се, за да хапнат и побъбрят.
В един такъв следобед на 2013 г., по време на среща тип „мозъчна атака“, те се вдъхновяват за бъдеща своя сграда от купа за салата на Ikea. Осем години по-късно „купата“ е сграда на известния музей за съвременно изкуство – Музей „Бойманс-ван Бюнинген“ в Ротердам, висок 40 метра.
„Трябваше ми нещо с обла форма“ – признава Уини Маас – главен архитект в MVRDV. Проектът му, който става реалност срещу 94 милиона евро, днес е с уникални прозорци, които отразяват по сюрреалистичен начин околната среда.
Според Маас Ротердам, който е вторият по големина град в Холандия, е много подходящ за ексцентричната сграда.
„Това не е град с традиционни урбанистични решения“, казва той. Градът беше разрушен през Втората световна война и десетилетия наред местните бяха свидетели на различни експерименти, като се започне от къщи – кубове, издигнати на кокили, до зали, обърнати с тавана надолу. „ Всяко поколение искаше да остави своя отпечатък, а следващото реагираше” – казва Маас.
През 2007 г. неговата компания се вдъхновява от друг класически модел на Ikea – масата Lack, като идеята е да се издигне конструкция, представляваща огромна квадратна платформа на високи 35-метрови крака.
Това трябвало да бъде външна скулптура за парк, но проектът не се приел много радушно от ротердамци.
Седем години по-късно – през 2014 г. от MVRDV отново се опитали да наложат гигантската маса, но тогава се оказало, че малко преди конкурса Маас имал нерегламентирани срещи с член на журито и за това архитектурното му бюро било дисквалифицирано.
Така днес гордостта на MVRDV остава огромната купа за салата – в Ротердам идват тълпи туристи да се снимат, отразени в изпъкналите му стени. Холандските архитекти признават, че вместо огледални стъкла за по-евтино са използвали китайски панели от стъкло с огледално покритие. Предизвикателство е единствено почистването им – годишно за прозорците от Музея трябва да платят 50 000 евро.
Архитектите обясняват, че амбицията им била сградата да изчезне в средата около нея. Неприятното обаче е, че до 13-етажната огледална топка съвсем наблизо се намира болницата „Еразъм“.
Оттам директорите й били яростни противници на проекта, защото с лъскавия си вид тя е твърде силна зрителна стимулация за децата, лекуващи се в психиатричното й отделение. Ето защо сега от MVRDV планират да издигнат параван пред „купата си“ от страната на болничното заведение. Маас обещава и че ще има редичка прясно засадени дървета с цел блестящият ковчег да е идеален съсед за всеки, който желае да запази здравия си разум.
Веднъж попаднали в голямата купа, с билет от 20 евро в ръка, вие ще можете свободно да се разходите из шестте етажа на сградата, за да разгледате различните артефакти от колекцията на Музея „Бойманс-ван Бюнинген“ – около 151 000 произведения.
Има и подземие, което прилича на минна шахта или на скривалище на злодей от филм за Бонд – всъщност това е огромно депо в което също могат да бъдат разгледани много скулптури и картини, подредени по типа материал и размер, а не по хронология. Те нямат етикети или надписи и трябва да си изтеглите приложение и да сканирате QR кодовете им, за да разберете повече за тях и техните автори. Освен този склад има още 14 депа, които са за реставрация и консервация на произведенията на изкуството. За да ги разгледате, ви трябва специално защитно бяло облекло и гид, който да ви разведе и да ви разкаже за различните консервационни методи. Не на последно място в музея има и свободни складови пространства, където срещу определен наем търговци на картини могат да съхраняват изкуство, без да плащат данък.
Според управата на музея да се съхраняват произведения на изкуството в кръгла сграда е предизвикателство, много по-лесно би било това да става в правоъгълна сграда, но те не съжаляват за „купата“. Защото тя е емблематична, а техният музей го заслужава.
