До преди пандемията в света на изкуството кипеше бурен живот. Пазарът беше ненаситен и художниците, като работливи пчелички, заедно с куратори, арт дилъри и колекционери, прелитаха от едно изложение на друго, от едно биенале на друго. Тогава бе направо изненадващо как тези художници намират време и да рисуват в ателиетата си.
Днес Covid-19 промени много неща. А какво ще бъде бъдещето е трудно да се предвиди, но според повечето изкуствоведи то няма да бъде това, което бе.
Има голям шанс в резултат на пандемията да се създадат шедьоври – известен е вече примерът с „Пиета“ на Тициан, която художникът не успява да довърши, умирайки по време на бубонната чумна епидемия във Венеция през 1576 година. Едвард Мунк, оцелял по време на испанския грип през 1918 г., година по-късно рисува своя прочут автопортрет.
А фотографията „Падналите биволи” на Дейвид Войнарович е една от най-ярките му работи, създадена в отговор на епидемията от СПИН през 80-те години.
Какво правят художниците и фотографите днес?
Немалко от тях, като нямат достъп до ателиетата си или до магазините, от които да си купят материали, експериментират. Маурицио Кателан, станал известен с банана от „Арт Базел“ в Маями, в момента е в бунгалото си в Коста Рика и привлича мравки със сладка вода, мед и зехтин, с идеята да създаде „живи“ картини.
Други художници, като Деймиън Хърст, са постоянно в мрежата. Хърст, например, направи поредица от автоинтервюта, които публикува в Instagram, като веднъж си задаваше въпроси, влизайки в ролята на възхитен почитател, а друг път – като враждебно настроен критик.
„Преди пандемията цялото изкуство беше „ преди интернет “, сега е „в интернет“, а след като животът се върне към нормалния си ритъм, изкуството ще бъде „постинтернет “, обяснява британският критик Мартин Хърбърт.
Той разказва как преди въвеждането на извънредните мерки посетил ателието на
Джули Къртис, която току-що била завършила много странна картина, наречена „Автопортрет в Аутарки“. На него се виждала млада жена, гола, със завързани очи и тапи за уши, приклекнала в ниша. Няколко седмици по-късно странната фигура веднага намерила своето обяснение – символ на предразсъдъците, на страха, изолацията и уязвимостта. „Изкуството може да се използва като огледало, като прозорец, а понякога и като кристална топка“ – казва Джули Къртис за картината си. И продължава: „Преди пандемията да се изолираш означаваше да се опиташ отново да намериш центъра си, докато сега, като че ли означава директен сблъсък със себе си, от който не можеш да избягаш“.
Художничката Синди Шерман изразява насъбралите се в нея въпроси и емоции с автопортрета си, който е двоен, с издължено лице и аристократичен нос, притиснат в обектива на камерата. Основната тема, която винаги е вълнувала Шерман, е ролевата игра. И в тази работа тя не е избягала от себе си. Автопортретът, направен с нейния iPhone, е и странен, и стряскащ, но доказва, че въпреки пандемията тя не изпитва притеснения. А на въпрос как ще озаглави картината си, Шерман отговаря: „Предполагам „Без заглавие“, както всички останали картини, които създавам“.
Художничката Елизабет Пейтън също си прави автопортрет с пастел. В него включва и кучето си Изолда. „Изолда постоянно ми напомня колко неочаквано и вълшебно нещо е природата. По време на пандемията работя на забавен режим – сякаш съм потопена в лепило. В същото време постоянно си задавам въпроси как управляващите могат да се отнасят така безсърдечно към заболелите – това само влошава ситуацията“ – коментира Пейтън.
В паузите между заниманията с мравките Маурицио Кателан също си прави автопортрет – като палач с черна качулка. Картината е озаглавена „Лека нощ“. „Това е селфи и мрачен коментар за страшното време, в което живеем днес“ – обяснява Кателан.
Художничката Шара Хюз признава, че изпитва голям дискомфорт от постоянния натиск, който в момента се оказва върху хората на изкуството – сякаш по време на криза те могат да правят едно единствено нещо – да създават шедьоври! „Точно тази седмица съм ужасно изнервена, емоционално лабилна, несигурна. За това и картината, която ми поръчаха специално да е посветена на пандемията е такава – назъбена комбинация между портрет, пейзаж и абстракция. Не знам как да се организирам в това много неспокойно време. По цял ден редя пъзели и не рисувам. Казвам си – днес ще започна и не го правя. А тази картина, която най-накрая завърших, прилича на разместени тектонски плочи в собственото ми изолирано съзнание, триещи се една в друга, сякаш поставени в клетка“ – обяснява Хюз.
Роденият в Швейцария художник Николас Парти, известен със скулпторите си – розови глави, рисува по време на пандемията картина, озаглавена „Портрет и пещера“. На нея се вижда полупрозрачна андрогинна фигура, излъчваща тревожност. Но пещерата, която прозира през нея, според Парти въздейства обнадеждаващо: „Може би е възможно да се върнем в пещерите по време на палеолита? Може би пандемията е шанс за повторно раждане на изкуството?“
