Из откровенията на един арт детектив: „Гоним ги като питбули“

Дали по случай 200- годишнината си или по друг повод – британският „Гардиън“ среща читателите си с нестандартен персонаж. Представяме ви арт детектива Кристофър Маринело.

 

 

В продължение на 30 години Кристофър Маринело търси изчезнали шедьоври и работи по реставрацията на картини, струващи половин милиард долара. Професионалният му живот е изпъстрен със заплахи за живота и трудни преговори за връщане на търсени картини.

Кристофър Маринело.

Една от любопитните случки е отпреди близо 13 години. Лятна утрин на 2008 г. – Кристофър Маринело е в Манхатън, чака на ъгъла на оживена улица.

Връщането на навитата на руло Le Rendez-vous d’Ephèse („Срещата на Ефес“) на Пол Делво

Пол Делво (1897-1994) на фона на своя картина.

Движението е натоварено, но само след няколко минути до него спира златен мерцедес със затъмнени стъкла. Един от прозорците се отваря и оттам мъж подава голяма черна найлонова торба за боклук. Маринело я взима, колата потегля. Съдържанието на „боклука“ е навитата на руло картина на белгийския художник Пол Делво – Le Rendez-vous d’Ephèse („Срещата на Ефес“). В продължение на 40 години тя се смята за изчезнала, а предполагаемата й цена е 6 милиона долара.

Маринело работи в „сивата“ зона между богати колекционери, частни детективи и умели крадци на скъпи картини. През ръцете му са минали ценни платна, които са смятани за безследно изчезнали. По негови скромни изчисления те са на обща стойност над половин милиард долара. Създадени са от редица известни художници като Анди Уорхол, Пикасо и Ван Гог.

Особености в работата на арт детектива

Маринело отбелязва, че е добре, колкото и да обичате изкуството и да сте готов да платите огромна сума за картина или скулптура, да не се окажете в ситуацията на крайния купувач на краден артефакт. Неговата задача е да не позволява това да се случи и ценното произведение да бъде върнато там, където му е мястото. Той дава следния пример: открадната е ценна керамична фигурка, изобразяваща птица, дело на британските майстори – братята Мартин, творили в периода 1873 – 1914 година в Лондон. Фигурката е отмъкната от Лондонската библиотека през 2005 г., но често се появява на аукциони и има нейни снимки в социалните мрежи. На Маринело се пада честта да установи дали именно тази птичка е изчезналото съкровище на лондонските библиотекари и ако е така, да се опита да я върне. Това обикновено е лесно.

Върнатата фигурка на Лондонската библиотека.

По трудно е да се разбере кой е крадецът. Откраднатите произведения по няколко пъти сменят собствениците си, като така последният човек, който се „обзавежда“ с издирваното произведение на изкуството, няма информация кой е бил първият притежател, което затруднява Маринело. Друга трудност в работата му са фалшивите сигнали. Веднъж получил информация от анонимен източник, че „Мона Лиза“ в „Лувъра“ е фалшива и че той разполага с документи за това. Но с подобни налудничави сигнали Маринело отказва да се занимава.

От художественото училище до Art Recovery International

Маринело е на 58 години, роден в Италия, с американско гражданство. Учи в художествена гимназия, но бързо осъзнава, че не е особено добър в рисуването. Завършва право и започва работа в Ню Йорк, където представлява галерии, колекционери и арт дилъри по дела, в които трябва да се определи дали определени произведения на изкуството са фалшиви или не. В немалко от случаите артефактите са истински, но са били откраднати от културни центрове като музеи и галерии. Така Маринело се специализира във връщането на смятани за безследно изчезнали картини. През 2013 г. създава собствена компания Art Recovery International, която е базирана във Венеция, но има и представителства в Лондон.

Намерени от Маринело изчезнали ръкописи.

Негов бивш клиент го описва като „детектив, териер и пробивен адвокат“, но Маринело скромно се определя като учтив и отстъпчив. Все пак тези качества му помагат да бъде умел посредник между полицията и собствениците на откраднати произведения на изкуството. „Аз съм адвокат и това ме прави доста добър преговарящ. Мога да убедя хората да постъпят правилно“ – признава Маринело.

И думите му не са излишно самохвалство. През 2010 г. към него се обръща галерия в Торонто, на която била предложена бронзова скулптура от Хенри Мур за 80 хил. долара, открадната от нея девет години по-рано. Когато Маринело се свързал с продавача, разбрал, че лицето е член на мафията в Торонто. Човекът го заплашил, използвайки обстоятелството, че Маринело е роден в Италия. Казал му: „Аз и ти знаем как можем да се оправим с теб“.

Но Маринело успял да договори получаването на скулптурата, без за нея да се плаща откуп. „Поуката от тази ситуацията бе, че когато се опитвате да продадете нещо, което е откраднато, вие имате проблем, а не аз. Мафиотът можеше да бъде арестуван за трафик на културна ценност и притежание на крадена картина. Той имаше по-голяма нужда от мен, отколкото аз от него. Не ми оставаше нищо друго освен да го убедя да постъпи правилно“ – обяснява арт детективът.

От друга страна той не желае да разкрива по-подробно своите техники на убеждаване. Подчертава, че държи на принципа си никога да не плаща откуп за картина. „Всичко, което правя, е законно, етично и отговорно. Няма да рискувам адвокатската си правоспособност. Ако платя на крадец, за да върна някаква крадена ценност, той ще се върне за още“ – подчертава Маринело.

Кристофър Маринело.

От друга страна проблем в преговорите с трафикантите на артефакти е, че с тях рядко се занимават разследващите органи и те почти никога не влизат в затвора. Ето защо често пъти не желаят да се договарят с него. Но Маринело е непреклонен: „Ние ги преследваме като питбули и никога не ги пускаме. Така в определен момент те започват да се притесняват, че ще бъдат съдени и ще отидат в затвора. Получавал съм заплахи от хора, които съм убеждавал да върнат крадените артефакти. И те не само че на мен звъняха, но и заплашваха възрастните ми роднини“.

Като предпазна мярка Маринело премахва адреса си от сайта. „Не дай си Боже животът ви да е в опасност, трябва да действате бързо“ – казва той. „В света на изкуството има много богати хора и те не се спират пред нищо. Наемат престъпници, с които пък вие никога не бихте искали да си имате работа – ще ви счупят краката без никакъв проблем. Но не си мислете, че работата ми е бляскава и героична като по филмите – по-голямата част от времето се ровя в архиви, в застрахователни договори и водя словесни битки по телефона.“

От друга страна и крадците невинаги са хора, разбиращи от изкуството, и грубо казано – далеч не са „достойни противници“. Когато през 2019 г. от двореца Бленхайм в Оксфорд изчезва „Америка“ – златната тоалетна на Маурицио Кателан, самият италиански художник хвали извършителите, наричайки ги „велики майстори“. Маринело е възмутен: „Силно се съмнявам, че са я откраднали заради художествената й стойност. Направили са го заради благородния метал. Това бяха най-обикновени крадци, но знаеха най-главното – как да откачат тоалетната от водопровода“.

Маурицио Кателан и неговата „Америка“.

От друга страна Маринело признава, че крадците никога не бива да се подценяват. Разказва за преговори в Амстердам. Там трябвало да се срещне с бивш крадец на картини, който имал информация за изчезнало произведение на Пикасо за $ 100 млн. „Този човек беше много активен през 70-те години в САЩ, беше вкаран в затвора, където си другаруваше с голям търговец на наркотици, който пък знаеше къде е крадената работа. Срещата ни беше през 2014 г., около Деня на благодарността. Заради това взех семейството си със себе си, включително и тъщата – на празничен уикенд в холандската столица.

Определих си среща с господина в хотела, където бяхме отседнали. За тъщата бях наел съседна стая и в уречения ден на срещата тя слезе на закуска с думите: „Някакъв човек на име Хенри се обади – иска да те види“. „О, Боже, сложих си главата в торбата. Никога повече няма да смесвам бизнеса с удоволствието“ – зарича се Маринело. А и самите престъпници не го правят – не изпитват удоволствие от досега с арт произведенията и заради това нерядко се провалят в работата. Откраднатата картина на Делво, например, която Маринело получава навита на руло, още преди това била повредена и в крайна сметка била продадена на търг не за 5 млн. долара, а за 1 милион. „Платното беше навито погрешно и голите фигури се бяха отлепили. Делво бе случил на крадци – идиоти“ –  беснее от яд Маринело.

И да си арт детектив се искат железни нерви. Особено ако обичаш изкуството.