Продължаваме да ви представямe големите световни археологически открития за 2022 година.
Най-старите сламки за пиене в света
За осем златни и сребърни тръбички, открити в Южна Русия, и датирани от около 3500 г. пр.н.е., се предполага, че може да са най-старите сламки в света. Тръбичките са открити до един от трите скелета в гробна могила, известна като Майкопския курган, която е разкопана през 1897 година.
Тя е богато обзаведена – съдържа стотици други артефакти, включително керамични съдове, метални чаши, оръжия и мъниста, изработени от полускъпоценни камъни и злато. За тръбичките, които са кухи и са с дължина около 3.7 фута (около120 сантиметра) и диаметър малко под половин инч (1.3 сантиметра), първоначално се смяташе, че са били скиптри или стълбове, използвани за поддържане на балдахин.
Виктор Трифонов, археолог от Института за история на материалната култура на Руската академия на науките, подозира, че тръбичките може да са имали съвсем различно предназначение. Той смята, че те може да са били използвани като сламки в народен обичай за пиене от вида, изобразен в произведения на изкуството от Месопотамия, открити в днешен Ирак и датиращи от четвъртото хилядолетие пр.н.е.
За да провери хипотезата си, той фокусира проучването си върху сребърните върхове на тръбичките, които са перфорирани по начин, който може да помогне за филтрирането на примесите в напитката. Трифонов анализира остатъка от един от тези накрайници и разкрива наличието на гранули от ечемично нишесте, вкаменени частици от растителна тъкан и поленово зърно от липа – възможно доказателство, че тръбите са използвани за пиене на ечемична бира.
Той вярва, че практиката да се пие със сънародниците по този начин вероятно произлиза от Месопотамия и след това се разпространява в района около Майкоп.
Неолитно ловно светилище
В пустините на югоизточна Йордания преди около 9000 години ловци са издигнали каменно светилище, което е една от най-ранните ритуални структури, откривани някога. Екип, ръководен от археолозите Мохамад Таравне от университета „Ал-Хюсеин Бин Талал“ и Ваел Абу-Азизе от Френския институт за Близкия изток, открива светилището в неолитен лагер близо до мрежа от „пустинни хвърчила“.
Пустинните хвърчила се състоят от двойки скални стени, които се простират през местността, често на няколко мили, и се събират в заграждение, където плячка от газели може да бъде заобиколена и по-лесна за ловуване.
Преди това екипът установил, че „хвърчилата” в близост до светилището, датират от периода на неолита (преди 12 000 до 7000 години в Йордания) и сега открива ясни доказателства за връзката на светилището с тези огромни ловни съоръжения.
Светилището е построено като умален модел на хвърчило и една от двете стоящи стели, намерени в структурата, носи стилизирано изображение на пустинно хвърчило. Екипът също така открил голям каменен олтар с множество врязвания близо до огнище.
„Една от хипотезите е, че каменният олтар е бил използван за разчленяване на трупове на газели в контекста на ритуални дейности, извършвани в светилището“, казва Абу-Азизе. „Ритуалното изпълнение най-вероятно е призовавало свръхестествените сили да дадат благословията си за успешен лов“, коментира Абу-Азизе.
Изненадваща находка от около 150 морски вкаменелости също беше намерена в светилището, но предназначението им остава неизвестно.
Дата от най-ранният календар на маите
Три-сантиметрово изображение на глава на елен, открито в основата на пирамида в древния град Сан Бартоло, е най-ранното известно отбелязване от 260-дневния ритуален календар на маите, който все още се използва и днес. Дешифриран от екип, включващ археолозите Дейвид Стюарт от Тексаския университет в Остин и Хедър Хърст от Skidmore College като „7 елена“ – изображението представлява дата и е нарисувано около 250 г. пр.н.е. като част от стенопис, украсяващ една от вътрешните стени на пирамидата. Открити са 11 фрагмента от стенописа, представляващ елемент от ранната писменост на маите, но датата „7 елена” е единственият йероглифен надпис, който е разгадан досега.
Екипът вярва, че зад „7 елена“ стои писар, работещ, спазвайки художествената и литературната традиция, която вече е била доста стара през трети век пр.н.е. „Изображението със 7 елена има изящно калиграфско качество“, посочва Хърст. „Можете да видите деликатните движения на четката, използвана за рисуването му“, добавя Хърст, като уточнява, че знакът за деня функционира като вид надпис, вероятно отбелязващ важна дата, свързана с ролята, която пирамидата играе като част от по-голяма астрономическа обсерватория.
Стюарт посочва, че „7 елена” е една от датите, които маите все още използват за отбелязване на началото на слънчевата година. „Това е дата за Нова година“, казва той. „Това трябва да се свърже с функцията на пирамидата като вид наблюдателна площадка за слънцето в джунглата“, заключава Стюарт.
Гробницата на занаятчиите
На археологическия обект El Castillo de Huarmey, намиращ се на северното крайбрежие на Перу, екип, ръководен от археолога Милош Гиерш от Варшавския университет, открива гробница, съдържаща останките на мъж, който е заемал важна властова позиция в империята Вари (650 г. сл. Хр. 1000). Варите са контролирали по-голямата част от днешно Перу, разчитайки на комбинация от военна агресия и проекти за напояване, за да спечелят благоразположението на местните хора.
Мъжът в гробницата е открит, увит като мумия, с останките на други шест души в камери наблизо – вероятно един от тях е мъж, другите тела са на две жени и на трима юноши, чийто пол все още не е определен. „Те очевидно са били членове на елита, защото ги намерихме погребани с важни артефакти – златни и сребърни накрайници за уши, които са били аксесоари, принадлежащи на аристокрацията“, споделя Гиерш. „Но това, което е наистина интересно, е, че мъжете не изглежда да са били воини.“
Докато по-голямата част от мъжете с висок статус в иконографията на Вари са изобразявани с оръжия, мъжете и жените в тази гробница изглежда са били висококвалифицирани занаятчии. Човекът, увит като мумия, е погребан заедно с текстил, боядисана кожа и кошници в различни фази на производство. Археолозите също откриват набор от суровини за направата на кошници, включително тръстика, цветни памучни и вълнени конци, шнурове с различни размери и цветове, както и топки от смола, използвани като лепило.
Гиерш отбелязва, че както мъжете, така и жените в гробницата имат белези по костите си, причинени от продължително използване на ръцете си при изработването на предмети, но по телата им няма травми от битки. Но от техните останки може да се заключи, че са имали и сериозни физически увреждания – счупени кости заради остеопороза, обездвижване и тежки кариеси.
Тези особености говорят сами по себе си защо тези мъже не са били подходящи да бъдат воини. Гробницата се намира до огромен мавзолей, открит през 2012 година. Той съдържа останките на 58 жени от елита на народа Вари. Новооткритата гробница е първата, в която са положени и телата на мъже занаятчии от Вари с висок статус.
