Не всеки ден учените имат възможност да погледнат вътре в саркофага на древноегипетска кралска особа. И то, да го направят, без да го отварят. Това изглежда невъзможно.
- В саркофага на фараона
Но саркофагът, съдържащ мумията на фараона Аменхотеп I (управлявал около 1525–1504 г. пр. н. е.) вече е виртуално отворен и вътре тя е на практика разопакована, разкривайки изобилие от нова информация за един от великите владетели на Египет.
Мумията на Аменхотеп I, която е открита през 1881 г., е една от малкото известни кралски мумии, които не са били разопаковани до днес. Една от причините е, че през викторианската епоха богатите покровители организирали много ексклузивни партита за разопаковане на мумии.
„Мумията никога не е била разопакована, защото учените по онова време са смятали, че е твърде красива, за да бъде унищожена“, обяснява радиологът Сахар Салем от университета в Кайро, която ръководи проекта. Използвайки неинвазивно CT сканиране, Салем е генерирала 3-D изображения на маската, превръзките, тялото и лицето на фараона. „Да видя лицето на фараона след 3000 години и колко много прилича на баща си Яхмос, беше много вълнуващо“, признава тя.
Мумията на Аменхотеп I не е открита на първоначалното си място на погребение, а в древния град Деир ел-Бахари, където е била част от скривалище с мумии, много от които също кралски. Те са били събрани по време на 21-ва династия (ок. 1070–945 г. пр. н. е.) от свещеници, които са ги опаковали отново и са ги погребали в нови саркофази. Много от мумиите в тайника са били сериозно повредени от крадци на гробници преди това.
Сканиранията на Салем показват, че свещениците, които са преопаковали и погребали отново мумията на Аменхотеп I, внимателно са прикрепили отново главата му с обработена със смола ленена лента. Вратът му е бил счупен, вероятно когато мародери са скъсали огърлица.
Те също така са пренаредили счупената му лява ръка, покрили дупка в стомаха му и поставили вътре златни амулети. „Проучването предоставя доказателства за големите грижи, положени от свещениците от 21-ва династия при повторното погребване на мумията на Аменхотеп I, запазването на златните украшения и поставянето на много амулети вътре“, посочва Салем.
„Това възстановява доверието в добрата воля на свещениците да погребват повторно кралските мумии, за да ги запазят, противно на съвременните твърдения, че целта е била да се откраднат скъпоценностите.“
Тя успява също да види, че дясната ръка на фараона е била сгъната на гърдите му в първоначалната му позиция за мумифициране. „Сгъването на ръцете на гърдите е характерно за кралските мумии, за да приличат на Озирис – богът на отвъдния живот“, казва Салем. „Мумията на Аменхотеп I е първият пример за този стил на мумифициране, който по-късно става стандарт за всички древноегипетски мумии.“
- Даровете на ацтеките
Иновативните техники за съхранение и усъвършенстваните микроскопи хвърлят нова светлина върху създаването и символичното значение на забележително добре запазена колекция от 2550 артефакта от дърво, открити от екип археолози, ръководен от Леонардо Лопес Лухан в подножието на Templo Mayor в Теночтитлан – столицата на ацтеките или народа мексика.
Фино резбованите предмети, които включват скиптри, украшения за уши, халки за нос и пръстени, както и миниатюрни маски и оръжия, са били погребани между 1486 и 1502 г. като ритуални дарове. Всички предмети са свързани с божествата, почитани в храма от мексика – богът на войната Хуицилопочтли и богът на дъжда Тлалок. Жреците поставяли дървените предмети в каменни кутии, които съдържали и морски черупки, растения, животински и човешки кости.
„Повечето от даровете са били подгизнали или с много високо ниво на влажност“, казва консерваторът на Templo Mayor Project, Адриана Санроман. „Това е запазило дървените предмети, но също така е довело до влошаване на тяхното състояние.“ Въпреки че водата е помогнала да се запази дървото и следите от рисувана декорация върху много от предметите, химическите процеси са отслабили дървените структури, което е довело до пукнатини и други деформации през вековете, през които даровете са били заровени.
В хода на продължаващите си усилия да стабилизират артефактите и да предотвратят по-нататъшни щети, Санроман и нейната колежка Мария Барахас ги потапят в силна концентрация на синтетична захарна смес, която измества водата в клетъчната структура на дървото.
След това изсушават артефактите и премахват излишната захар. Този сложен, многоетапен процес на реставрация може да отнеме до една година. Чрез внимателно изследване на малки проби от артефактите под сканиращ електронен микроскоп, изследователите са идентифицирали различни видове дърво, използвано от занаятчиите мексика за създаването на даровете.
Повечето от взетите проби от предметите са от бор, добит в горите на централно Мексико, докато други са изработени от мескит, ела, кипарис, елша или пеперуден храст.
„Всичките са меки дървета, които улесняват резбоването на тези много детайлни миниатюрни предмети“, казва Барахас. Въпреки че изборът на скулпторите на конкретни видове дърво може да е зависел отчасти от наличността им, изборът им изглежда е имал и религиозно значение.
„Смятаме, че определени видове дървесина са избрани както заради физическите им качества, така и заради символичното им значение“, казва археологът от Templo Mayor Project, Виктор Кортес. „Например Хуицилопочтли е бил свързан с мескита, а Тлалок – с бора.“
- Раждането на Венера
Повече от век, откакто 30 000-годишната каменна скулптура, известна като Венера от Вилендорф, беше намерена на брега на река Дунав в едноименното село, много загадки се въртят около високата 4.3 инча фигурка.
Но продължаващата мистерия откъде произхожда материалът, използван за направата на скулптурата, вече е решена, отваряйки нови пътища за изследване на това колко далеч са пътували хората от Граветианския период (преди около 30 000–22 000 години).
Използвайки техника, наречена микрокомпютърна томография с висока разделителна способност, екип, ръководен от Герхард Вебер от университета във Виена, сканира фигурката. Няколко други фигурки, заедно с които тя бе намерена, са направени от слонова кост, но Венера е изработена от оолитен варовик – вид седиментна скала, чийто състав варира значително, според местоположението. „Оолитът действа като вид геоложки пръстов отпечатък“, казва Вебер.
Екипът очакваше да открие, че камъкът е бил добит в рамките на 100 мили(около 160 километра) от Вилендорф. Вместо това, за тяхна изненада, те откриха, че идва от около 450 мили, близо до Сега ди Ала в италианските Алпи.
Изследователите смятат, че фигурката вероятно е била издълбана там, преди да бъде пренесена през планините. „Въпреки че това пътуване е можело да отнеме години, десетилетия или векове“, казва Вебер, „намирането на път през Алпите може би не е било толкова голяма бариера в Ледниковата епоха, колкото винаги сме си представяли.“
Сканирането с висока разделителна способност също позволи на изследователите да видят детайли от структурните компоненти на скулптурата, които винаги са били озадачаващи. Сега те знаят, че полусферичните кухини на повърхността на варовика някога са били запълнени от лимонити или конкреции от железен оксид, които вероятно са изпаднали по време на процеса на издълбаване, защото са по-твърди от варовика.
Една от тези кухини е в центъра на стомаха на фигурката, където трябва да бъде пъпът. „Има някои следи, като бразди от инструмент, които предполагат, че този лимонит може да е бил отстранен умишлено, което би означавало, че художникът вече е имал много точна представа за по-късната форма на фигурката“, казва Вебер. „Това ни разказва много за мисленето на хората от палеолита.“
Следва продължение…
