Американският филмов фестивал „Сънданс“ започна в онлайн формат. От 28 януари до 3 февруари ще имате възможност да видите филмови премиери на режисьори като Куентин Тарантино и Уес Андерсън. Очакват ви 70 заглавия, програмирани в 7 дни. Тук ще ви обърнем внимание на шест филма, които не са за изпускане.
„Почукване“ (Knocking)
„Почукване“ е психологически трилър на шведската режисьорка Фрида Кемпф. Той започва някак вяло: жена се премества да живее в нова сграда и чува как от апартамента от горния етаж някой тропа. Среща се със съседа, живеещ над нея, и с учудване открива, че само тя може да чуе непрестанния шум. Започва да търси източника му и в един момент се замисля дали е добре с главата. За зрителите, които са били затворени по време на пандемията, този въпрос не би предизвикал особена изненада. Освен това при сегашната пандемия плашещото в този филм се отразява единствено и само благотворно на психиката.
„Едно за из път“ (One for the Road)
Продуцент на филма е хонконгксият кинорежисьор Уонг Карвай. Сюжетът се върти около собственик на нощен клуб в Ню Йорк, който научава, че приятелят му от детинство, живеещ в Тайланд, умира от рак. Последното му желание е той и приятелят му заедно да предприемат дълго пътуване с кола, да посетят бивши гаджета и да им поискат прошка за минали прегрешения.
„Така приключи всичко“ (How It Ends)
„Така приключи всичко“ е на режисьорския тандем Зоуи Листър-Джоунс и Дарил Уейн. Те се опитват да открият хумористичната страна на всеки един апокалипсис. В деня, когато се очаква астероид да се сблъска със Земята и да я унищожи, главната героиня е поканена на диво парти, което трябва да ознаменува края на света. За съжаление обаче колата на дамата е открадната и тя е принудена да направи сериозен преход, докато стигне пеша до Лос Анджелис. По пътя се среща с куп цветни хора, включително и със своето „Аз“,но в по-младежка версия.
„Доведете си бригадата“ (Bring Your Own Brigade)
Документалистката Люси Уокър не е непознато име на „Сънданс“. Тя е известна с тежки филми, посветени на дегенеративното генетично разстройство – Болест на Хънтингтън. В същото време обича да снима каране със сноуборд. Неотдавна Уокър насочи общественото внимание към неконтролируемите горски пожари около Северна Калифорния. Уокър призовава: „Доведете бригадите! Имаме нужда от промяна – не се колебайте да участвате в нея“.
„Затворниците на Призрачната страна“ (Prisoners of the Ghostland)
В „Затворниците на Призрачната страна“ главният герой Никълъс Кейдж признава, че е приятно изненадан. „Това е най-дивият филм, който съм снимал“ – споделя актьорът и допълва, че това не е защото прекарва по-голяма част от времето си на екрана, облечен в дебел кожен гащеризон. В този постапокалиптичен трилър Кейдж е престъпник на име Хироу, натоварен със задачата да отвлече внучката на богат губернатор. Ако не изпълни мисията навреме, в гащеризона на Кейдж са зашити гранати, които само „чакат“ той да направи някой гаф. Защото после няма да последва нищо друго освен фойерверки и погребални слова.
Рита Морено: „Само едно момиче реши да се заеме с него“ (Rita Moreno: Just a Girl Who Decided to Go for It)
След две награди „Еми“, „Грами“, „Оскар“ и „Тони“ пуерториканската актриса, певица и танцьорка Рита Морено сякаш се състезава със самата себе си. Във филма са документирани живота и кариерата на 89-годишната изпълнителка, която днес е изключително жизнена. Филмът проследява израстването на Морено – как от малко момиченце се превръща в топ звезда, която преодолява всякакви расови предразсъдъци и пристрастия, за да си извоюва правото на шеметна кариера в тежкия развлекателен бизнес, и изпълнен с немалко пороци.
