Той е дал най-точното определение за поезия – „наместник на тишината сред хората, гарант на простора между тях, все по-често единствен източник на дълбочина“.
И най-искреното обяснение какво е за него политиката. За него това е „място на разочарования“, научило го, че „светът може да се подобри единствено с малки стъпки, направо с точици“. Под „точици“ той има предвид и нещо съвсем конкретно и буквално – издателството за детска образователна книжнина „Точица“, което създава заедно със съпругата си – преводачката Зорница Христова.
Марин Бодаков напусна този свят на 8 септември, на 50-годишна възраст, завещавайки ни осем стихосбирки – „Девство“ (1994), „Бисквити“ (1998), „Обявяване на провала“ (2002), „Ангел в зоопарка“ (2008), „Наивно изкуство“ (2011), „Северна тетрадка“ (2013), „Битката за теб“ (2016) и „Мечка страх“ (2018).
С поезията си той обясни най-точно на какво приличат облаците на небето, когато ни липсва семейството:
„Навън е 2°С“
Привидно свечерява вътре.
Млечните зъби на небето
са избутвани весело от постоянните
в малката му уста.
Какво е да работиш във вестник, който ти става като втори дом, с чиито истории пътуваш из времето и пространството, опитваш се да лекуваш, а въпросите ти са всъщност отговори:
„Вестникът идва в 2.45 сутрин“
Червените юмруци на снега, разбиващи прозореца.
Линиите на семейството, на пътника и на лечителя –
Всички линии в дланта на зимата са на топка.
Някой да е изненадан?
Някой да е изненадан.
И как се подготвят поетите за среща с публиката:
Подготовка за рецитал
Това е твърде секси и двусмислено.
Това ще го разберат буквално.
Това предхожда правилните избори.
С това ще ме шантажират.
Няма да им прочета
и следващото.
Но Марин Бодаков е не само поет. Той бе литературен критик, работил в списание „Български месечник“, във вестниците „Литературен форум“ и „Култура“, където водеше собствена ежеседмична рубрика – „Ходене по буквите“. Направените интервюта с известни български преводачи, публикувани в „Култура“, той събра и издаде в сборника „Преведе от…“ (2013).
А на студентите си във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет Бодаков „превеждаше“ на техния език своята любов към поезията, литературата, преводаческото изкуство в курсовете „Публицистика и художествена критика“, „Журналистически жанрове“, „Критика и критически практики“, „Книгата като игра“, „Литература и медии“. Дано са запомнили думите му, че за една държава, за една нация културата не е черешката на тортата, а тя е всички хранителни вещества, взети заедно. И без тях няма живот, пък какво остава за празник.
И с празници ще запомним Марин Бодаков – с премиерите на стихосбирките му, които бяха истински тържества, защото събираха всички – поети, артисти, преводачи, литератори, журналисти, дори политици.
