След като преди ден бившият президент на Франция Никола Саркози получи от парижки съд 3-годишна присъда по обвинение в корупция и злоупотреба с влияние, неговата съпруга – известната манекенка и певица Карла Бруни му даде кураж с пост в „Инстаграм“:
„Каква безумна безпощадност, любов моя. Битката продължава. Истината ще излезе наяве.“ Дали обаче присъдата е толкова безмилостно жестока?
Бившият френски президент е осъден условно на две години и на една – лишаване от свобода. Той има възможност и да бъде под домашен арест, с електронна гривна.
Заедно с бившия френски президент, управлявал страната в периода 2007 г. – 2012 г. пред съда застанаха 65-годишният Тиери Ерцог и 73-годишният Жилбер Азибер, които също бяха признати за виновни по обвинение в корупция. Тримата подсъдими обявиха, че ще обжалват.
Според обвинението Саркози и Ерцог се опитали да подкупят съдия Азибер, за да „смачка“ дело, свързано с обвинение, че за успешната президентска кампания през 2007 г. бившият президент е получавал недекларирани дарения от наследницата на L’Oreal – Лилиан Бетанкур.
Разследващите твърдят, че разполагат с безспорни доказателства – подслушани разговори между Ерцог и Саркози, които използвали телефон на чуждо име. В един от секретните разговори Саркози обещал на Азибер висок пост в Монако.
Защитата на Саркози твърди, че разговорите между Ерцог и Саркози са били чисто приятелски и че Азибер така или иначе не получил апетитния пост. Ето защо и не може да се твърди, че бившият президент е замесен в корупционни връзки. Според обвинението обаче френският закон не прави разлика между успешен опит за корупция и неуспешен.
Саркози го очаква и още един процес този месец – на 17 март той ще трябва да отговаря заедно с 13 души – негови сътрудници, по обвинение, че предизборната му кампания през 2012 г. е била финансирана незаконно.
Докато трае обжалването по първото дело, а и докато се гледа второто, Саркози ще бъде на свобода и Карла Бруни няма основания да говори за безмилостна жестокост. Освен това обжалването може да отнеме години. И може би именно тук е проблемът – Никола Саркози, който бе обявен за политически труп от редица журналисти през 2018 г., когато започна разследването срещу него, има амбициите да се завърне в политиката.
Неслучайно през последните две години издаде две книги – „Страсти“ (Passions) и „Времето на бурите“ (Le Temps des Tempêtes), която седмици наред оглавяваше класациите за най-продавани заглавия.
Но ако бъде осъден, в политическата кариера на 66-годишния Саркози може да настъпи истинска буря, рискуваща да потопи надеждите му за завръщане в президентската надпревара. До преди дни много от привържениците му смело залагаха, че през 2022 г. – на следващите избори за държавен глава, Саркози ще бъде един от фаворитите.
Но дали това е реалистично? Нека само да напомним, че едно от обвиненията срещу Саркози е, че за предизборната си кампания през 2007 г. е получил милиони евро от либийския диктатор Муамар Кадафи. Появи се и свидетел – ливански бизнесмен, който обяви, че връчил лично на тогавашния шеф на администрацията на Саркози 5 милиона евро, пакетирани в три куфара.
Произнасянето на присъдата срещу Саркози идва в момент, в който обществените настроения във Франция са изцяло срещу идеята, че изпълнителната власт в страната е „свещена“ и дори над закона. Все повече расте и разочарованието от начина, по който политиците използват публичните средства в своя полза.
През юни миналата година бившият министър-председател на Франция – Франсоа Фийон бе глобен в размер на 375 000 евро и получи 5-годишна присъда за това, че наел съпругата си за парламентарен помощник и така я облагодетелствал с над 1 милион евро публични средства. Въпросната дама – Пенелопи Фийон – също бе призната за виновна. Пред съда тя обясни, че сортирала пощата на съпруга си и събирала информация за изказванията му, но не се намесвала в политическите му дела.
