Българската книжнина се увеличи с ново заглавие, любопитно за всеки, желаещ по-добре да опознае страната ни. То е дело на даровитите изследователки Веселка Тончева и Вихра Баева. Ето за какво иде реч:
Най-новият писмен труд на учените – Веселка Тончева и Вихра Баева – „Предания и легенди от България“, от поредицата „Голяма книга“ – предлага 110 текста от различни части на милата ни татковина. Те разказват не само за забележителни места, събития и личности от българската история, но и за митични същества като воден бик, змейове, самодиви и караконджули от българския фолклор. Включените в книгата истории са пъстри и разнообразни – много от тях да идват от дълбините на времето, други – са по-съвременни.
Наред с това книгата отправя към читателите покана за виртуално пътешествие из легендарните места, забележителности и туристически дестинации на България: познати и непознати; популярни или не чак толкова известни. Казано накратко, „Предания и легенди от България“ служи и като малък туристически пътеводител с кратка информация къде се намира съответното място и как се стига до него, същевременно подбуждащ желанието и въображението на всеки един читател.
Представянето на новото заглавие ще бъде на 24-ти март, четвъртък, от 18.00 ч. в Големия салон на БАН на улица „15 ноември“ №1 (на пл. „Народно събрание“). Специални гости на събитието ще бъдат Нина Николина, Руслан Мъйнов и внучките на Бистришките баби. Вход свободен.
А сега няколко думи за редакторките:
Вихра Баева е доктор по фолклористика и доцент в секция „Антропология на словесните традиции” при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Работи в областта на религиозните култури и българския фолклор. Автор е на монографиите „Разкази за чудеса: локална традиция и личен опит” (2001; 2013) и „Нишката на живота: между коланчето за рожба и Богородичния пояс” (2012). Съставител и редактор (заедно с Я. Отченашек) на „Речник на термините от словесния фолклор. България” (2013); отговорен редактор на сборника с фолклорни текстове „Змей. Змеица. Ламя и хала” (2016). Автор на близо 50 научни публикации, както и на научнопопулярни текстове за „24 часа”, сайта на Радио България, Списание Осем и др. Чела е лекции в Пловдивския и Софийския университет, както и в университетите в Краков, Лодз, Палермо, Прага, Братислава. Консултант на анимационния проект „Златната ябълка“.
Веселка Тончева е доктор по етномузиокология и доцент в секция „Етномузикология и етнохореология” при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Изследва традиционната култура на българите в Албания, обредност и музика в България и на Балканите, фолклор и медии. Автор на научните монографии „Фолклористът Николай Кауфман“ (2005), „Българите от Голо Бърдо, Албания“ част І и част ІІІ (2009, 2016), Непознатата Гòра (2012) и на научно-популярните двуезични (българо-чешки) книги „Традиционни празници на българите / Tradiční svátky Bulharů“ (2016) и „Българските музикалнофолклорни диалекти / Bulharské hudebněfolklorní dialekty“ (2017. Съставител е на „Българите от Голо Бърдо, Албания“ част ІІ (2011). Автор на десетки сценарии за етнографски документални филми за БНТ и др. медии. Изнасяла е лекции в Пловдивския и Софийския университет, както и в университетите във Виена, Рим, Белград, Загреб.
