Сменено е ръководството на една от най-влиятелните международни изложби за съвременно изкуство – каселската documenta.
Новият управляващ директор е мениджърът, отговарящ за културни събития, и историк – Андреас Хофман, понастоящем начело на Bucerius Kunst Forum в Хамбург.
С какво ще трябва да се справя новият директор на попадналата във вихъра на голям скандал изложба, наречена в немалко журналистически публикации antisemita 15?
Периодичната изложба documenta беше замислена през 1950 година от немския художник и архитект Арнолд Боде като реванш на изкуството, само допреди 20 години смятано за „дегенеративно”.
Всъщност към този момент тя и не беше изложба на съвременно изкуство – Боде избираше произведения, създадени през 1930 – 1940-те години, но непоказани тогава на немския зрител. Главни звезди тогава станаха абсолютните класици Пикасо и Кандински, а основна идея – да се възстанови непрекъснатостта в развитието на модернисткия почерк в изобразителното изкуство.
Постепенно изложбата, провеждаща се на всеки пет години в каселския музей „Фридерицианум“, завоюваше нови помещения , градове и дори страни. Куратори ставаха наистина първите лица на художествената сцена (Харалд Зееман през 1972 г., Руди Фукс през 1982 г.), а към единадесетата поред изложба documenta имаше вече едновременно пет платформи, включително на такива екзотични места като Ню Делхи или Лагос.
Петнадесетата изложба се добра чак до Кабул. Експанзията беше първо качествена, а след това географска, така че беше напълно заслужено documenta да бъде определена като един от най-влиятелните прегледи на съвременно изкуство.
С напредването на възрастта се увеличи и остротата: днес вече е абсолютна аксиома, че актуалното изкуство трябва да се движи по острието на бръснача и да забива нож на обществото в най-болезнените му места. Последната documenta, петнадесетата, беше открита това лято по време на активни военни действия, но индонезийската Ruangrupa, избрана от кураторите много преди 2022 година, се оказа увлечена от съвсем други световни конфликти.
За два месеца работа documenta беше три пъти обвинена в антисемитизъм, някои произведения бяха извадени от експозицията, беше, макар и не от първия път, уволнена Сабина Шорман, директорът на изложбата, а щетата, нанесена на репутацията на мероприятието като цяло, все по-често се описваше като тотална.
„Documenta лежи в развалини. Това е особено трагично, защото прекрасните произведения на почти 1500 художници бяха напълно затъмнени от само няколко творби” – констатира Мерон Мендел, директорът на образователния център „Ане Франк” във Франкфурт на Майн. Федералният канцлер на Германия Олаф Шолц отказа да посети изложбата, макар че преди не я беше пропускал нито веднъж.
Ръководителят на Германския съвет по културата Олаф Цимерман изказа мнение, че кураторите са провалили изложбата: те са „упорити невежи” и „водят „отбранителна борба”, която вреди на цялата documenta.
Какво предизвика този ураган? Още в първия ден на изложбата documenta, 18 юни, някои зрители поискаха да бъде свален огромният транспарант на индонезийската група художници Taring Padi със заглавие People’s Justice: на него наред с представителите на абсолютното зло крачат войници с каски с надписи КГБ, 007 и Мосад, а като илюстрация на персонифицираното зло е изобразен войник с униформата на Армията за отбрана на Израел със свинска зурла, а също и човек с гротескно изображение на характерния голям нос, с фуражка с надпис „СС“.
Да се доказва невинността на тази антисемитска атака нямаше смисъл, а и никой не се стараеше кой знае колко: кураторите на изложбата от Ruangrupa подкрепят движението BDS (Boycott, Divestment and Sanctions – Бойкот, изолация, санкции), призоваващо към икономически и политически натиск върху Израел. За което ръководството беше прекрасно информирано и можеше да го предотврати.
Транспарантът беше свален. След десет дни в същия грях – антисемитизъм – бяха обвинени изложените архивни рисунки от публикуваната през 1988 година в Алжир брошура Presence des Femmes („Присъствие на жените“), на които са изобразени войници със звездата на Давид на каските и с разкривени лица. На няколко илюстрации военните заплашват деца.
Администрацията все още отказваше да провери цялата си експозиция за наличие на провокативно съдържание.
Третият залп прозвуча на 24 август: журналист от Judische Allgemein съобщи, че documenta „ще го направи отново” – този път на критика беше подложена многочасовата видео инсталация на Tokyo Reels, сглобена от пропалестински пропагандистки материали от 1970-те и 1980-те години, в които евреите фигурират като световно зло и източник на всички беди.
Установените впоследствие още няколко произведения с подобни расистки шеги (чичковци с чували с пари, че и с ермолки на главите) вече не бяха от решаващо значение – documenta 15 беше вече влязла в историята като antisemita 15.
Трябва да кажем, че освен транспаранта нито една от посочените творби не беше свалена от изложбата. Ръководството на documenta просто отказа да го направи.
Дори въпреки заявлението на специално сформираната за провеждането на изложбата експертна комисия, която например констатира, че във видеото на Tokyo Reels „се легитимира омраза към Израел и прослава на тероризма”. Опитите на администрацията да се скрие зад фрази за цензура не звучаха убедително, но явно подействаха на някои хора.
В какво се състои проблемът? Ако съвременното изкуство трябва да притежава острота, защо то да не бъде заострено на тема израелско-арабския конфликт?
Основният проблем (ако не смятаме за такъв факта, че това се случва в Германия, а тук с антисемитизма отношенията са специални) е в това, че новата етика категорично забранява тотални обобщения по национален или расов признак, както и по различни малцинствени признаци.
Не всички американци са дебели, не всички хора с тъмен цвят на кожата са прекрасни бегачи, не всички жени са тъпи блондинки – и да, не всички евреи са чували с пари и имат гърбав нос.
Арабско-израелският конфликт е един от най-продължителните и изглеждащи най-безнадеждни конфликти в съвременния свят. Да се говори за него с изрази от рода на „всички евреи са против всички палестинци” е глупаво и опасно.
Дори поради това, че това говорене вреди дори на призрачната възможност за мир в концепцията „два народа, две държави”, която и без кураторите на documenta при сегашното правителство на Израел има нулев шанс. Нещо повече, украинските събития, карат обществото по-внимателно да се вгледа във всекидневната практика на отбраната на държавата, знаеща много добре какво значи да живееш с бесен съсед.
Ще може ли бъдещата documenta да вземе предвид новите реалии, както ѝ повелява нейният статус, ще зависи от новия директор. Надеждите на страничните наблюдатели са, че познаването на древната история, изпълнена с войни и конфликти от всякакъв вид и характер, ще му помогне.
