Заветът на Питър Биърд – звездният фотограф на Африка

„Питър беше извънреден човек с необикновен живот. Смел изследовател, искрен, щедър, харизматичен и проницателен. Десетилетия напред изпреварваше времето си с усилията си да вдигне тревога за вредите, които се нанасят на околната среда. Умря там, където и живееше – сред природата” – пишат близките му в официално съобщение до медиите, след като в продължение на три седмици страдащият от деменция 82-годишен фотограф бе в неизвестност. Тялото му бе открито в природния парк на остров Лонг Айлънд в щата Ню Йорк.

Питър Биърд е роден през 1938 г., в Ню Йорк. Снима предимно фауната в Африка и красиви манекенки, прави артистични портрети на звезди като Дейвид Бауи, Мик Джагър.

Известен е като откривателя на супермодела Иман. Вижда я през 1975 г. как върви по улиците на Найроби. По онова време Иман, която е дъщеря на сомалийски дипломат и говори пет езика, следва политология. Но Биърд започва да я снима и я представя на агента на Wilhelmina Models с думите, че я е срещнал, докато пасе стадото си в саваната.

Самата Иман признава, че срещата им била съдбоносна. До онзи момент нямала никаква представа от модния бизнес, никога не била разглеждала модно списание.

Тя не единственото откритие на Биърд – той снима много светски събирания, а за някои от красивите манекенки, които среща там, се жени. Има зад гърба си три брака – с моделите Мери Къшинг и Черил Тигс, и с Неджма Канум – дъщеря на афганистански дипломат. От последния си брак има дъщеря Зара.

„Питър беше най-романтичната ми любов. Животът ми с него в Африка извиси духа ми. Идеите и прозренията му бяха безкрайни” – признава Черил Тигс.

Африка е огромна страст на Биърд. В документалната си книга „Краят на играта“ от 1965 г. той публикува фотографии, запечатващи наближаващото изчезване на африканската дива природа, която години наред западният свят възприема единствено като място за постколониално и романтично бягство. Всъщност именно словосъчетанието „романтично бягство”, което Биърд прочита в преведената и на български книга на Карен Бликсен „Извън Африка”, го кара да се премести в Кения, веднага след като завършва Йейлския университет в началото на 60-те години.

Така в Кения, в покрайнините на столицата й Найроби, Биърд използва хълмовете и намиращия се наблизо резерват Tsavo, за да ги превърне в свое вълнуващо фотографско „студио”. В снимачна площадка с жирафи, брадавичести свине, водни козли, дребни антилопи дикдики, лъвове, биволи. На този екзотичен фон снима красиви модели за Vogue и за други известни модни списания.

Биърд има и много „звездни” приятели –  художниците Франсис Бейкън и Анди Уорхол, които му подаряват картини, но за жалост унищожени, след като дома му на остров Лонг Айлънд в Ню Йорк изгаря до основи през 1977 година.

Друг негов приятел е писателят Труман Капоти, с когото заедно пътуват из Америка по време на турнето на „Ролинг Стоунс“. Мик Джагър пише за Биърд „Скъпият ми приятел Питър беше художник и фотограф визионер, който не се страхуваше да поема рискове“.

Фотографът е близък и с Жаклин Кенеди Онасис, като има дълга връзка със сестра й Ли Радзивил и е постоянен посетител на известния нощен клуб Studio 54. Открива самостоятелни фотографски изложби в Международния център на фотографията (ICP) в Ню Йорк и в Националния център на фотографията в Париж, където много често работите му от Африка му са поставени в рамки, с инкрустирани скални парченца и мидени черупки.

В книгата си „Приказките на Зара”, която издава през 2004 г. с посвещение на дъщеря си, Биърд признава, че първоначално интересът му към Африка не е разпален от книгата на Карен Бликсен, а от Природонаучния музей на Манхатън, където има специална зала с извисяващи се жирафи и други екзотични животни. Дали обаче това отговаря на истината?

Питър Биърд, описван от писателя Боб Колачело като „половин Тарзан и половин Байрон“ е имал доста добри финансови възможности. Един от неговите прадядовци е основателят на Великата северна железница, друг негов дядо наследява фабрика, която днес е най-голямата тютюнева компания в Съединените щати. Приживе Биърд твърди, че е правнук на човека, измислил смокинга, което, в най-добрия случай, е полуистина. Със сигурност обаче е факт, че той следва съветите на баща си – съдружник в брокерска къща на „Уолстрийт” – и старателно учи на много престижни места – в училището „Бъкли”, в Йейлския университет. Едва след книгата на Карен Бликсен и едно пътува из Африка с правнука на Чарлз Дарвин – се очертават трайно интересите му. За да се стигне до момента, в който със специалното разрешение на кенийския министър-председател (а по-късно президент) Джомо Кениата, купува 45 декара земя, непосредствено до кафе плантация, собственост не на кого да е, а на писателката Карен Бликсен!

И все пак какъв завет ни остави Питър Биърд?

Той смяташе, че „опазването” на дивата природа по начина, по който се правеше през 60-е години е безсмислено. Смяташе, че не е редно резерватът Tsavo да се пренаселва със слонове, които „изяждат или стъпкват всичко и така обричат всички останали животни на глад”.   

„Нашите деца никога няма да разберат каква прекрасна природа са можели да видят. Ние всекидневно се разделяме с нея – все повече и повече, но никой, изглежда, не се интересува от тази промяна. Това е, което особено ме притеснява днес”, казва Биърд при откриването на своя фотографска изложба в Ню Йорк през 1977 година. Думи, които едва ли биха звучали по-различно, днес – 43 години по-късно.

Мик Джагър се оказа прав – Питър Биърд наистина бе визионер.