Защо в ретроспективната изложба на Дора Бонева не е изложен нито един портрет на съпруга й – поетът Любомир Левчев?
„О, тя е правила много изложби с негови портрети. Освен това той винаги присъства в експозициите й – дори и косвено. Ето, например, онази работа с алоето там – на всяка годишнина от сватбата им тя му подаряваше по едно“ – отговаря кураторката на изложбата – дъщерята на Дора Бонева – Марта.
Експозицията се организира от близките й по повод рождения ден на художничката – на 11 април Дора Бонева навърши 85 години, от които 67 не спира да рисува.
На входа на „Райко Алексиев“ ви посреща портрет на учителя на Дора Бонева – проф. Дечко Узунов. Художничката учи в един клас със Светлин Русев, Кристо Явашев, Генко Генов.
Друга картина, изложена на влизане в галерията, е дипломната й работа, която рисува, когато е на 17 години. Озаглавена е „Балерини“. От нея струи много светлина и трепет. Една балерина е с гръб към гледащия и всеки момент ще излезе на сцената. Вероятно така напрегнато Дора Бонева е очаквала и първите си срещи с публиката в изложбените зали. Макар че, както пише изкуствоведът проф. Иван Маразов в уводните си думи към изложбата, тя рисува цял живот – „не за критиката, и не за публиката“, а „за да изживява“ откровено и искрено.
От 1961 г. Бонева участва във всички общи художествени изложби в България и в множество експозиции, представящи изобразителното ни изкуство зад граница. Лауреат е на множество награди. От 1981 г. Бонева е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и литература със седалище в Париж. Неслучайно сред пейзажите в ретроспективната изложба може да видите различни гледки от Париж и пейзаж от Онфльор във Франция.
За сезона 1994/95 е избрана за гостуващ художник на „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът.
Нейни картини са притежание на Софийската градска художествена галерия, на Националната галерия, на галериите в Габрово, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, на частни сбирки у нас и в чужбина. И в сградата на ЮНЕСКО в Париж е изложена творба на Дора Бонева.
За ретроспективата намерението на Марта Бонева е да събере всички знакови работи на майка си. Но в галерията „Райко Алексиев“ в София няма толкова място, а и много галерии в страната, които притежават творби на Дора Бонева, отказват да ги предоставят за изложбата. Марта Бонева ги оправдава – затворени са заради пандемията. От друга страна е събирала картини от депата на галерии из цяла България, включително и от немалко частни колекции.
Когато обсъждат какви работи да бъдат включени, Дора Бонева държи и на по-ранни свои композиции. Някои от тях дъщеря й е принудена да реставрира.
От Националната художествена галерия отказват да дадат композицията „Дъждът“ на Дора Бонева, затова в изложбата присъства нейна реплика.
Друга картина Марта Бонева успява да извоюва и да реставрира – това е работата „Западен парк“, на която се вижда малката Марта, нарисувана на балкона.
„Бяха ми изпадали краченцата от наводненията и аз я реставрирах – майка ми искаше да си я види вече възстановена“ – обяснява Марта Бонева. В изложбата дъщерята присъства и с втори портрет – като малко русо момиченце. Има и портрет на сина на Дора Бонева и Любомир Левчев – Владимир Левчев, който споделя, че на него сякаш вижда сина си.
Сред картините са и портретите на сестрата на Дора Бонева – Лиляна и на нейните близки приятели – Вера Ганчева, Апостол Карамитев, Григор Вачков. Ревностен почитател на художничката влиза тържествено в галерията с букет цветя. Нея я няма – поради здравословни причини не присъства на вернисажа. Но бъдете сигурни – ще разбере, че са очаквали да я видят, и ще продължи да рисува. До следващата ретроспектива.
