„Трябваше да дойда от Силистра в Кюстендил, за да разбера, че пролетта е дошла. Благодаря на журито, че се спря на мен и сега седя пред вас, циврейки, но ще се стегна“ – с тези думи живописецът Йордан Кисьов прие най-голямото отличие за живопис – националната награда на името на „Владимир Димитров – Майстора“ пред сградата на едноименната галерия в Кюстендил.
Отличието е учредено от Съюза на българските художници (СБХ) през 1973 г. и се връчва по традиция всяка година, на 1 февруари. Това е рождената дата на Майстора и на нея в Кюстендил е голям празник. От цялата страна пристигат художници, за да почетат паметта на големия ни живописец.
Йордан Кисьов (1945) е бивш директор на Силистренската галерия, но някога е работил и в Кюстендилската галерия, за която успява да издири и уговори покупката на седем картини на Майстора, които и до днес могат да се видят в постоянната експозиция на най-голямата галерия, притежаваща картини на знаковия ни художник.
Тазгодишната награда е определена от жури, гласувано от Управителния съвет на СБХ, в състав Станислав Памукчиев, Ивайло Мирчев, Иван Велчев, Стоил Мирчев, Елена Панайотова, Десислава Минчева, критиците Пламена Димитрова – Рачева, Анелия Николаева, както и от представители на Министерството на културата и община Кюстендил – художниците Марияна Каракостова и Валентин Господинов.
Журито освен победителя е определило и художници, спечелили номинации. Това са художниците Георги Лечев, Димитър Чолаков, Румен Гашаров и Румен Жеков.
„Тази награда ме задължава да продължа по пътя си – дали той е прав или крив, дали по него има разклонения, кръстовища, отбивки – не знам, но той върви напред и да става каквото ще“ – подчерта ентусиазирано художникът Йордан Кисьов, получавайки статуетката, изобразяваща Владимир Димитров – Майстора, от председателя на СБХ Любен Генов.
Той, на свой ред, разказа как като ученик посетил галерията на „Шипка 6“ и бил впечатлен от уникални равнобедрени триъгълници, високи три мера, извадени сякаш от света на древния Египет. Когато потърсил името на автора, чиито работи го изпълнили с такъв невероятен възторг, Любен Генов открил, че това е живописецът Йордан Кисьов.
Наградата има и парично изражение – ваучер от 7 000 лева, които се предоставят от община Кюстендил и от Министерството на културата.
Отличието задължава и в прекия смисъл на думата – носителят на националната награда трябва да направи изложба, която да бъде открита на 3 февруари догодина.
Кюстендилци и гостите им от страната имаха възможност да разгледат изложбата на Елица Тодорова (1929) – миналогодишният носител на отличието.
Поздравявайки я за изложбата, Валентин Господинов – директорът на Кюстендилската галерия, носеща името на Владимир Димитров – Майстора, призна: „За мен бе удоволствие да наблюдавам как този труженик непрекъснато ходи, проучва, интересува се за поредната си изложба, която по нищо не отстъпва на предните й творби. Да е жива и здрава и да дава непрекъснато работи за нашите изложби. Това няма да й е последната награда“.
След като гостите на церемонията по награждаването разгледаха изложбата, се отправиха към село Шишковци, където поднесоха цветя на паметника на Владимир Димитров – Майстора.
„Шишковци е столицата на Рая“ – казвал Владимир Димитров – Майстора и черпел вдъхновение от селцето.
А ето какви любопитни факти от биографията на Майстора припомни Валентин Господинов от Кюстендилската галерия:
Владимир-Димитров Майстора е роден на 1 февруари 1882 година. Освен като живописец – пътеводна светлина, той остава в съзнанието на хората със скромността, човечността, съпричастността си към страданието на заобикалящите го хора.
Роден е във времена на трудна геополитическа обстановка – в условията на току-що освободена България. Младостта му протича в смутните балкански военни години и Първата световна война, в която е доброволец като военен художник. По-късно съдбата го среща с личности, решаващи за неговото развитие като личност и творец. Самото си прохождане дължи на адвокат Никола Чехларов и на съдии и заможни кюстендилци, които му помагат да постъпи в рисувалното училище в София. Като студент Владимир Димитров – Майстора се среща с най-изявените педагози на своето време – Антон Митов, Иван Мърквичка, Жеко Спиридонов.
След една изложба в Рим Майстора сключва договор с мецената Джон Крейн. Животът му го среща и с много интелектуалци – с поета и драматург Николай Лилиев, с поета и литературен критик Емил Попдимитров, с поета-толстоист Никола Венетов. С тях той обича да разговаря за смисъла на изкуството. Но с когото и да се среща, каквито и разговори да води, неговото любимо ателие остава неизменно едно и също – красивата природа на България.