Всичко хубаво се дели на седем. Защо ли?

„Аз съм цифров маниак и всичко при мен се дели на седем“ – така отговаря галеристът Енил Енчев на въпрос защо изложбата му в „Галерия [a] cube contemporary“ се казва „21х21“. Това е форматът на конкурса за абстрактно произведение на изкуството – без значение медията. Енчев го организира за трета поредна година, като наградите този път са две, а не три, както е обичайно, тъй като има трима души, поделящи си второто място.

 

Цветелина Стефанова печели първата награда с работата си „Нейните фази“. Втора награда печелят Бисер Лазаров със „Стремеж към вертикалност“, Дарина Златарева със „Сутрешен мъглив пейзаж“ и Мартина Караиванова с „Дефицит на вниманието“.

Цветелина Стефанова, „Нейните фази“.

„Виновник“ за трите втори награди е регламентът на конкурса – всеки от членовете на журито е можел да гласува за свои фаворити без ограничение броя им. Но от догодина това ще се промени. Журито ще трябва да има само един фаворит за шестица. Трудно е да избереш най-добрия, след като всички работи са много силни. Освен това и Енил Енчев „помага“ за постигането на съвършенство при онези от участниците в конкурса, които не са успели да изрежат точен квадрат – освен това дава съвет – на всеки лист формат А4 широчината е 21 сантиметра и поне едната страна лесно може да се изреже точно. Но ако участващите в конкурса станат прекалено съвършени, това още повече ще затрудни журито. А кои са членове на журито? То се пази в тайна до обявяване на наградите. А след като те станат известни, идва втори кръг – моментът, когато публиката решава кой да е победителят.

За да изберете своя фаворит, посетете сайта на галерията https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfM13pW0g6Mj8ojWSW46ifmHuBjD38bh8mh0SkgJhBcuXjy1Q/viewform

или отидете на място в „Галерия [a] cube contemporary“ на „Любен Каравелов“ № 9.

Но да не се учудите, когато сред многото работи видите един въртящ се въпросителен знак. Той може и да ви заприлича на човек, а когато се включи моторът на инсталацията, ще се задейства един постоянен цикъл – човек – въпрос, въпрос – човек.

„Човек не израства ли с въпросите за произвеждането на смисъл“ – пита авторът на работата – Ромил Калинов, който е преподавател в Художествената академия и един от членовете в тазгодишното жури на „21х21“.

Ромил Калинов.

Причината неговият „Човек – въпрос“ да е изложен в галерията, редом до всички участвали в конкурса, не е свързан с „21х21“, а с факта, че по време на затварянията заради пандемията много галерии не работеха. В същото време художниците и артистите не спираха да създават изкуство, за което на конкурсен принцип получаваха подкрепа от Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески инициативи“. Такъв е случаят и с Ромил Калинов, и с изложбата „21х21“. Затварянията заради пандемията обаче объркаха сметките и това наложи в галериите у нас да се показват и по две изложби едновременно – все пак получените средства трябва да се отчитат в срок, а хората на изкуството, колкото и невероятно да звучи на някои, са отговорни хора.

Това е и причината, както стоите сред многото абстрактни квадрати, предразполагащи към размисъл и самовглъбяване, изведнъж да се пробудите от вътрешния си покой, заради звънеца, пълен със сачми, поставен на главата на човека – въпрос. Той си има и къдрици – три латерни, всяка от които, като включите, запява различна песен. Едната – „Марсилезата“, втората – „Канкан“, а третата  – Happy Birthday.

Латерните са намерени от Ромил Калинов преди години – някъде захвърлени. Носели са радост на някого, но после – както при всяко нещо, което омръзне, са приключили край кофата. Но художникът, като спасител на градски предмети, ги изровил, почистил и днес те отново пеят. За човека и неговите въпроси – веднъж – революционни, друг път – предизвикателни, трети път – радостни, но винаги търсещи отговор.

Между другото, някога да сте се замисляли, че седмицата прилича на въпросителен знак?