За Кристо или Христо Явашев – най-известният български творец в света, напуснал този свят на вчерашния ден – 30 май – могат да се кажат най-различни неща: от това, че е един от най-ярките интелектуалци, съпротивляващи се на предишния режим, бягайки в чужбина през 1956 г., до твърдението, че е пример за успял творец, превърнал метода си „опаковане” в печеливша бизнес стратегията. Животът на Кристо е толкова нестандартен, че дава възможности за различни интерпретации. Еднозначен е в едно – в големите си любови и обсебеност.
1. Кристо и любовта към майка му
Христо Явашев е роден в Габрово на 13 юни 1935 година. Баща му е собственик на текстилна фабрика, а майка му е секретарка в Художествената академия в София. Именно на нея той дължи посвещаването си на изкуството – тя открива, че синът й рисува добре и го записва на частни уроци. По-късно една от големите трагедии в живота му, че не може да дойде на погребението й – тя почива преди 1989 година. Бягайки в чужбина и превръщайки се в невъзвръщенец, той се страхува, че върнели се в родината, моментално ще бъде арестуван. Заради този случай с неохота посреща журналисти, които разчитат, че е достатъчно да обявяват, че идват от България и той веднага ще им обърне внимание. Истината е, че Кристо рядко дава интервюта, тъй като работи по повече от 12 часа на ден и страни от светската суета.
А при малкото си разговори с журналисти е до болка откровен: „Толкова харесвам нещата, които правя, че буквално нямам и секунда за нещо друго. На моята възраст вече не прекарвам нито миг извън това да бъда със себе си и за себе си. Аз съм завършен егоист.”
От друга страна сам признава, че, ако е останал в България – „на това скучно място”, е нямало да може да развие творческите си търсения в посоката, в която е искал. В „Квадрат 500” могат да бъдат видени негови работи от студентските години – ранни платна, видимо повлияни от импресионизма, преди времето, когато започва да се подписва като Кристо.
2. Кристо и любовта към класическото изкуство
„Идеята на опаковането не е измислена от мен, а има дълга традиция” – признава Явашев в различни интервюта и дава за пример Роден и по-конкретно две негови версии на скулптурата на Балзак. При единия вариант известният френски писател е изобразен напълно реалистично – с голям корем и тънки крака, а при втория – несъвършенствата му са скрити от пелерина. Покривалото придава съразмерност на тялото му и именно пропорцията – тази ценност в класическото изкуство е нещото, което Кристо винаги се стреми да подчертае в работите си.
За сградата на Райхстага, например, Кристо обръща внимание, че тя е в типичен викториански стил с много орнаменти и декорации, но именно когато е покрита под хилядите квадратни метри материя, се набляга на пропорциите и се възхвалява класическото в изкуството.
3. Кристо и любовта към тъканите
Макар произведенията на Кристо да черпят вдъхновение от класическото, те се различават от него по тъканта – „опаковката”, подчертаваща пропорциите. Тя не е неподвижна, направена от мрамор, бронз или дърво, като при Роден, а е в постоянно движение, в непрестанна игра с вятъра. За да насърчи тази игра, Кристо работи с много крехки, ефирни и цветни материи. Благодарение на тези материи Кристо и Жан Клод „създават нежни сътресения на установения ред”. Те променят силно подредената и контролираната среда – улиците, тротоарите и светофарите – взимайки „назаем” позната сграда или пространство и обвивайки я в нежни тъкани. Хората обикалят опакования Райхстаг и го пипат, разказва Кристо. Но ефектът е очакван от него – дължи се на чувственото излъчване на тъканите.
4. Кристо и любовта към Жан-Клод
От 1994 г. Явашев променя артистичното си име „Кристо” на „Кристо и Жан-Клод”.
За съпругата си Жан Клод, която среща в Париж през 1958 г. и с която заедно се преместват в Ню Йорк през 1964 г., казва, че най-важното й качество е, че е много критична. С нея винаги спорят, викат и се карат. Но когато му дава съвети, той се вслушва в тях.
Кристо обича да казва – „ние с Жан-Клод сме едно и също. Родени сме на една и съща дата, споделяме един и същ идеал. Изкуството е важно за нас, ние живеем чрез него. То не е наша професия, не е лайфстайл, нямаме приятели, а хора, с които работим.”
5. Кристо и обсебването от изкуството
„Да правиш изкуство е като алкохолизма или наркоманията – за теб няма друго – няма любов, няма раздяла, няма нищо” – признава Кристо. И проектите му са доказателство за думите му.
Сред тях по-важните са „Опакован бряг, един милион квадратни фута” в Сидни през 1969 г.; „Опаковани паметници” в Милано през 1970 г.; „Завеса в долината” в щата Колорадо през 1972 г.; „Бягаща ограда” в окръг Сонома и окръг Марин в щата Калифорния през 1976 година. Оградата влиза в книгата на Гинес като най-дългото „бягащо” ограждение.
Следват „Опаковани алеи” в Канзас сити в щата Мисури през 1978 г.; „Обградени острови” в залива Бискейн в щата Флорида през 1983 г.; „Опакованият мост – „Понт Ньоф” в Париж през 1985 г.; „Чадърите” в Япония и САЩ през 1991 година. При този проект над 1800 работници започват да отварят едновременно чадъри – първо в Япония (сини чадъри) а после в САЩ (жълти чадъри). В първата половина от деня Кристо и екипът му са в Япония, после се качват на самолет и се озовават в щата Калифорния в 8 часа сутринта на същия ден поради часовата разлика.
С „Опакования Райхстаг” в Берлин през 1995 г. Кристо „чупи” рекорд на Гинес за най-тежка опаковка. Други впечатляващи произведения са: „Опакованите дървета” в Риен, Швейцария, през 1998 г.; „Стената – 13 000 петролни варела” в Германия през 1999 г.; „Портите” в „Сентрал парк” в Ню Йорк през 2005 г.; „Плаващите кейове” на езерото Изео в Северна Италия през 2016 година. Кейовете са посетени от над 1.5 милиона души.
През 2018 г. Кристо открива „Мастаба” в Лондон – в езерото Серпетайн в „Хайд парк”. Работата представлява 7506 цветни варела върху платформа от пластмасови кубове. Оригиналната идея е от 1977 г. и предвижда в Абу Даби да се изгради панел от 410 000 варела. Тя остава неосъществена.
Недовършен остава един проект на Кристо – отложеното за 2021 г. опаковане на Триумфалната арка в Париж. Причината – Covid-19. Кристо щеше да финансира изцяло сам реализирането му, продавайки макети и скици на бъдещото си произведение на изкуството. Обичайно тези своеобразни етюди се купуват на цена между 20 хиляди до 300 хиляди евро. Такъв е принципът на финансиране на всички проекти на Кристо, които той правеше съвместно с Жан-Клод, преди тя да почине през 2009 година. От днес те ще са заедно там горе и вярваме, ще продължат обясненията си в любов – на материите, които са в постоянно движение.
