Краят на учебната година – дори и виртуална – се очаква с нетърпение от всички ученици, с изключение вероятно на онези, които ги очакват матури и приемане в университет. На тях не им е никак весело да се готвят за тежки и съдбоносни изпити.
Предстои им да защитят своя избор – да докажат, че бъдещата професия, която са си избрали, е наистина плод на осъзнато желание и за нея са готови на битки и лишения. Съветът ни към тези зрелостници е да не се вълнуват прекалено много – вярваме, че са направили всичко, което зависи от тях. И оттук насетне нека тежката дума си каже провидението, съдбата. Ето няколко велики личности, които са имали съвсем различни планове за себе си. Каква я мислеха, а каква стана.
1. Ван Гог
Ван Гог мечтаел да стане селски свещеник. Дори смятал да постъпи в специално учебно заведение, където се подготвяли бъдещите пастори, но когато научил колко висока такса трябва да плати, се отказал.
Разполагаме с тази любопитна подробност благодарение на дневника, който гениалният художник си водил.
2. Федерико Фелини
Федерико Фелини мечтаел да стане директор на цирк. Прочутият италиански кинорежисьор дори разказва как веднъж избягал с трупата на пътуващ цирк, но родителите му го върнали обратно у дома, много ядосани след дългото търсене. Все пак Фелини не бил стигнал далеч – циркът бил спрял в съседния град.
3. Джордж Лукас
Джордж Лукас мечтаел да стане автомобилен състезател. Като гимназист всяка вечер участвал в гонки или киснел в гаража, където ремонтирал колата си с желание да я превърне в най-мощния звяр – автомобил. Но след като едва оживял при тежка катастрофа, променил намеренията си.
Тази подробност я научаваме от признанията на самия създател на култовата приключенска сага „Междузвездни войни”.
4. Агата Кристи
Най-известната авторка на детективски романи сама признава, че искала да бъде концентриращ музикант. Но имала толкова тежка сценична треска, че дори не успяла да изсвири дълго репетираната соната на концерта при завършването си.
5. Борис Пастернак
Борис Пастернак никога не е криел, че голямата му мечта била да бъде композитор. Той дори посещавал курсове, водени от преподаватели от консерваторията, и пишел сонати. Но тъй като нямал никакъв музикантски слух, в крайна сметка трябвало да се примири с даденостите и да се откаже.
6. Йосиф Бродски
Носителят на Нобеловата награда за литература за 1987 г. признава, че искал да стане неврохирург. Много му харесвала бялата лекарска престилка и дори два месеца работил в морга, където помагал при извършването на дисекции. Но се отказал от тази „вдъхновяваща” работа по молба на болния си баща.
7. Томас Едисън
Според Джини Микинс – биограф на Томас Едисън – прочутият американски изобретател искал да стане театрален актьор. Той много обичал пиесите на Шекспир и си представял как един ден излиза на сцената в образа на Хамлет, Ромео, крал Лир, Антоний. Но се отказал от мечтата си, тъй като изобщо не харесвал гласа си.
8. Анри Матис
Джак Флам – биографът на Анри Матис – пише как един от най-известните френски художници имал намерение да изкарва хляба си като адвокат. Той бил завършил юридическо образование и работил в кантора. Но след като се разболял тежко и се възстановил благодарение на часовете пред платното, решил, че не му е писано да се занимава с тежки правни въпроси.
9. Нилс Бор
Биографът на Нилс Бор – Йенс Томеруп – е открил любопитна подробност от живота на носителя на Нобеловата награда за физика за 1922 година. Големият датски физик искал да се посвети на футбола – да бъде вратар. Той и брат му Харалд играели в аматьорската футболна лига и били толкова добри, че ги поканили в датския национален отбор. Нилс объркал датата и не се явил на важната среща по уточняване на подробностите. Брат му бил точен и го взели в отбора. Той дори участвал на Олимпиадата през 1908 г., когато Дания спечелила второто място.
10. Орхан Памук
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2006 г. признава, че още от малък мечтаел да стане художник. Но родителите му били категорично против. Все пак му предложили компромисен вариант и той кандидатствал с любимото рисуване, но започнал да следва архитектура. Учил три години, след което кандидатствал наново и се записал във факултета по журналистика.
