Писателката Къртис Ситенфелд обича да си играе със съюза „Ако”. Познаваме я с преведената на български „Открий любовта” – романът, в който разказва какво биха правили героите на Джейн Остин от „Гордост и предразсъдъци”, ако се бяха пренесли в 2016-та година. В новата си книга, озаглавена „Родъм”, Ситенфелд предлага завладяващ поглед към една алтернативна вселена – представя своя версия какъв би бил животът на Хилари, но без Бил Клинтън.
През годините Хилари по баща Родъм е получавала множество критики в неискреност дори в лицемерен фалш. Че гласът й бил неестествено писклив и дразнещ, че е свързана с експлоатация на деца в пицарията Comet Ping Pong в предградието на Вашингтон.
Все неща – категорично неверни.
Но дори и най-големите й фенове не могат да отрекат, че някои обвинения имат своите основания.
И колкото и снимки да качва в „Инстаграм”, колкото и да се шегува в „Туитър”, Хилари трудно ще разруши невидимата стена между вътрешното си „аз” и образа, който представя на света.
Ето защо идеята на Ситенфелд да разкаже за живота на Хилари Родъм – така сякаш не се е омъжвала за Бил Клинтън – може да се приеме като опит тя да бъде представена по-истинска и автентична. Дали обаче този опит е успешен?
Романът представя над 45 години от живота на главната героиня – от дните, в които следва в Правната школа на Йейлския университет до 2016 г., когато е избрана за кандидат-президент на Демократическата партия. В книгата обаче тя не се свързва с Бил Клинтън – нито пред закона, нито пред очите на милионите американци.
Романът описва романтичната връзка на Хилари и Бил в Йейлския университет, като не пропуска да спомене, че постоянните изневери на докторанта по право поставили Хилари на кръстопът.
И тук романът не дава отговор на въпроса – дали тя, въпреки всичко, остава до него или продължава сама да сбъдва мечтите си?
Естествено, истинската Хилари Родъм се омъжва за Бил Клинтън, ражда Челси и има изключителна кариера, в която пикове и спадове се редуват един след друг, нерядко свързани с кариерата на съпруга й.
Но книгата не дава отговор на въпроса дали истинската Хилари е доволна или не от избора да обвърже живота си с Бил Клинтън. Предлага ни 432 страници, на които можем да прочетем какво щеше да се случи, ако тя не бе станала госпожа Клинтън. Оставяйки само Родъм, Хилари постига множество успехи – и от преподавател по право минава през поста сенатор и се издига до кандидат-президент. Този път обаче не е никак лек и също като в реалния живот Хилари непрекъснато се сблъсква със сексистки обиди. Преодоляването на предизвикателствата е наистина вдъхновяващо и което е по-важно – се дължи изцяло на нея.
В книгата остава добре известната реплика на Хилари: „Да, можех да си остана вкъщи и да пека бисквитки“, но този път тя е цитирана в контекст, в който Родъм защитава собствения си избор да започне предизборна кампания като кандидат-президент на Демократическата партия. В реалния живот тези думи са казани по друг повод – във времето, когато Хилари е млада майка и съпруга, но работи на пълни обороти.
В света на Ситенфелд госпожа Родъм следва съдбата си на сериозен политически фактор, като този път е обвързан единствено и само с нейните мечти и желания.
От време на време читателите стават свидетели на важни моменти в живота й – изборите в Сената, смъртта на близък приятел.
В книгата има някои проблематични места – не се разбира конкретно какво точно кара Хилари да се кандидатира за президент – ясно е, че тя си дава сметка, че решението й е историческо – че до този момент не е имало жена президент, но Ситенфелд е някак повърхностна – не разкрива в дълбочина какво се случва в сърцето и разума на Хилари – нима тя не се страхува от подигравките и от вероятната загуба?
Трудно е да се каже доколко тези пропуски са реален недостатък на романа или са свързани с невероятния прагматизъм на истинската Хилари. Тя не би хабила емоции за неща, които реално не зависят от усилията й. Най-лесният отговор на въпроса – защо Хилари се кандидатира за президент – е, че в онзи момент тя се е възприемала като най-квалифицирания човек, който може да заеме подобна длъжност.
Друг неизяснен момент е какви чувства е изпитвала тя, когато печели място в Сената в конкуренция с афроамериканка, въпреки че неин близък приятел я умолява да не се кандидатира. В този момент виждаме Родъм като лицемерна феминистка, бореща се за правата само на някои жени. Основният „виновник” за това е писателката Ситенфелд, която можеше да ни представи по-детайлно мотивите на Хилари, а не в конкретния случай да я обрисува само в тъмни краски.
Иначе в книгата има множество подробности, включително забавни детайли и романтични сцени. Но не очаквайте да научите повече пикантни подробности за жената Хилари – всичко се върти около същността й на „политическо животно”.
И някак пророчески звучи емблематичният епизод от детството й, в който мъж казва на 9-годишната Хилари: „За момиче изразявате твърде категорично мнението си”.
