На Рождество Христово си припомняме цитати от Библията – „В началото беше Словото“ и думите на евангелист Йоан – „И Словото стана плът и живя между нас“. Така за пореден път си даваме сметка, че в живота нищо не е случайно. Че всяка дума има своето място и тежест.
Именно на думите – и по-специално на поезията на австрийския поет Паул Целан – германският художник Анселм Кийфер (1945) посвещава мащабна изложба в Париж.
Анселм Кийфер е първият художник, на когото е предоставено цялото пространство на Grand Palais Éphémère, за да осъществи изложбата си, озаглавена „За Паул Целан“.
В нея Кийфер търси отговор на въпроса как помним историята на Европа и как тази памет влияе на световните конфликти. Изложбата включва широкоформатни скулптури, инсталации и платна, създадени между 2015 и 2021 г., на фона на минималистична сценография.
Всяка от творбите е реплика на поезията на поета Паул Целан (1920-1970). Целан е роден в немскоговорещо еврейско семейство в град Чернивци, тогавашна Румъния – днес част от Украйна.
Като студент Паул Целан първо учи медицина във френския град Тур, но след избухването на Втората световна война се завръща в Чернивци и в местния университет записва литература и романистика. Малко по-късно, тъй като е евреин, е пратен в румънски трудов лагер.
Родителите му, както и много негови близки, загиват в концлагери. Виждайки в лагерите на смъртта най-страшното проявление на човешката природа, Паул Целан си поставя за цел през целия си живот да използва езика и по-конкретно поезията си като инструмент срещу варварството. Освен че пише поезия, той превежда на немски език и много поети – френски, англоезични, италиански, румънски, руски.
През 1955 г. Паул Целан придобива френско гражданство и от 1959 г. е преподавател в „Екол нормал супериор“ на Парижкия университет. Стихосбирките, които го утвърждават като един от най-големите немскоезични поети, са „Езикова решетка“ (1959), „Ничия роза“ (1963), „Сетен дъх“ (1967), „Разнищени слънца“ (1968), „Принудата на светлината“ (1970). Посмъртно са издадени стихосбирките му „Снежен дял“ (1971) и „Стопанство на времето“ (1976), след като се самоубива в Париж, хвърляйки се в Сена от моста „Мирабо“.
Художникът Анселм Кийфер е изпълнил пространството в Grand Palais Éphémère – общо 10 хил. квадратни метра – с 23 работи, посветени на Паул Целан. Някои от тях са с дължина 15 метра и височина – 9 метра. Повечето са качени на конструкции с колела, за да могат да се преместват в пространството.
Повечето са сиво-черни, мрачни, като в тях Кийфер комбинира абстрактни и реалистични композиции.
Сред скулптурите му има и самолет, изработен от оловни листове, има и оловни книги, както и бетонен бункер от войната, осеян с цветя – игли.
Огромната му инсталация „Арсенал“ представлява рафтове, подобни на тези в складовете на „Икеа“. По тези рафтове са наредени стотици останки от град, върху който в продължение на много дни са хвърляни бомби. Това са детските спомени от войната на 76-годишния Кийфер.
Именно с детски спомен от войната Кийфер става световно известен – става дума за работата му „Окупация“ от 1969 г. – това са снимки, на които го виждаме, заснет на различни точки в Германия, облечен с униформата на баща си – капитан на Вермахта, с вдигната ръка за хитлеристки поздрав. За времето си това произведение предизвиква нееднозначни реакции – повечето от тях обвиняват Кийфер, че се подиграва с паметта на загиналите по време на Втората световна война.
За самия Кийфер това е опит да изживее съдбата на родната си страна, която се е превърнала в чудовище, омразно на целия свят. А вероятно и на него самия…
От 1992 г. Анселм Кийфер, който е признат за гений в родината си, живее във Франция. Ателието му се намира в предградие на Париж, в складове, използвани някога от магазина La Samaritaine.
Кийфер е любимец на сегашния президент на Франция – Еманюел Макрон, и на него през 2017 г. е възложено да направи инсталацията в Пантеона, посветена на френския писател Морис Шарл Луи Женевоа, известен най-вече с разказите си за Първата световна война.
Но независимо от силната си връзка с Франция, Кийфер настоява, че когато иска да изрази нещо важно, говори на немски.
На всяка една от работите му е изписан стих на Паул Целан. Повечето от тези стихове са от стихосбирката му „Фуги на смъртта”, посветени на Холокоста.
„Искам да бъда като бяло платно за поезията на Паул Целан“, казва Кийфер.
Според него поетът е страдал от един от комплексите на беглеца, който се изразява в това, че човек упорито не иска да забрави и да престане да използва родния си език, защото за него езикът е неговият дом.
„Паул Целан е знаел перфектно и руски, и френски език, но е избрал да пише на немски – езикът на негодниците, които убиха родителите му“, казва Кийфер и вероятно с това обяснява и собствената си философия, че важните неща трябва да ги каже на немски.
Най-вероятно този комплекс на беглеца е всъщност една дълбока връзка с родината и със закодираното в подсъзнанието ни разбиране, че в „Началото беше Словото“.
А за да се убедите сами, най-добре посетете изложбата „За Паул Целан“. Тя е отворена до 11 януари 2022 г. в Grand Palais Éphémère в Париж.
