Учени отсякоха – не критикувайте реставраторите на Гентския олтар

Изследователи от Университета в Антверпен и от Националната художествена галерия във Вашингтон публикуваха резултати от проучване, в което потвърждават, че реставрацията на „Гентския олтар“  е осъществена коректно.

 

Работата на реставраторите по прочутото произведение на холандските майстори братята Хуберт и Ян ван Ейк, създадено през 1432 г., предизвика миналата година редица критики. Според няколко по-гръмогласни изкуствоведи сцената „Обожаването на агнеца“ в централната част на триптиха била реставрирана по скандален начин и опропастявала прочутото произведение.

„Гентския олтар“ се смята за върхово постижение на европейското изкуство. То представлявява 12 пана (отделни картини), организирани в два вертикални регистъра.

Според някои историци на изкуството цялостната структура на „Гентския олтар“, състояща се от три части, с две странични крила, които се затварят, е проектирана от по-големия брат Хуберт ван Ейк, а по-малкият – Ян ван Ейк, е изпълнил заданието. Други твърдят, че Хуберт също е рисувал, като Ян само е довършил започнатото.

Олтарът е поръчан за параклиса в катедралата „Свети Баво“, официално е открит на 6 май 1432 година и там може да бъде видян и днес, като е преместен на по-централно място. При изпълнението му са следвани готически, византийски и римски традиции, като новаторството е, че идеализацията на средновековните разбирания отстъпва пред изваждането но преден план на човешкото и красивото в природата. В първоначалния си вариант „Гентският олтар“ можел да се „прибере“ в красива рисувана калъфка, но тя била унищожена по време на Реформацията. Предполага се, че тогава бил счупен и часовниковият механизъм, осигуряващ затварянето на капаците и дори възпроизвеждането на музика. Това е можело да се очаква, тъй като при отварянето на триптиха в горната му част от двете страни на централната картина са нарисувани ангелски хорове, които сякаш пеят на фигурите в центъра – Христос Цар, заобиколен от Дева Мария и Свети Йоан Кръстител. Отстрани на ангелските хорове са първите хора – Адам и Ева.

При затварянето на двете външни крила на триптиха в горната част виждаме Архангел Гавраил и Дева Мария в момента, в който научава от ангелския пратеник, че ще роди Спасителя – Христос. В долната част са Свети Йоан Кръстител, Свети Йоан Евангелист, както и портретите на меценатите – търговецът  и кметът на белгийския град Гент – Йодокус Вийд и съпругата му Лисбет Борлют.

При отварянето на олтара в долната част са изобразени светците, грешниците, духовниците и войниците, стичащи се да се поклонят пред Божия Агнец.

Именно извършената реставрация на изображението на агнето предизвика възмутените реакции. Агнецът най-неочаквано придоби човешко изражение. За това няколко изследователски колектива се заеха да проучат дали реставраторите имат основания или трябва да им се забрани да упражняват професията, за да не нанасят повече поражения върху ценните произведения на изкуството. В статия в авторитетното списание „Science Advances“ те публикуват резултатите от изследването си.

Оказва се, че реставраторите са извършили малък подвиг – през 2019 г. те са успели да премахнат грубо боядисване върху оригинала, извършено през XVI век – когато анонимен художник, недоволен от свършеното от Хуберт и Ян ван Ейк, просто замазал главата на Божия Агнец. Така векове наред в народната памет то било изтрито като отчетливо изображение. Едва при химически анализ, който премахва замазването, се виждат именно човешките черти на агнето.

При комбинация на техниката инфрачервена спектроскопия със сканиране на картината с макро рентгенова флуоресценция веднага може да се реши разпаленият спор между изкуствоведите и реставраторите. Резултатът е в полза на реставраторите, чиято работа среща най-вече подкрепа сред богословите. Те посочват, че Божият Агнец представлява Божия Син – Христос, който жертва живота си за изкуплението на хората от греховете им. А след като Христос е станал човек, най-естествено би било и от изображението му под формата на жертвено агне да ни гледат човешки очи.

„Гентският олтар“ въздейства на силно емоционално ниво, тъкмо защото е пълен с човешки чувства и емоции, които обаче го доближават до божественото. За това и Ева държи екзотичен лимон, а не традиционната ябълка – плодът на изкушението. Тя вече е в рая, спасена благодарение на жертвата на Божия Агнец, чиято любов прощава и побеждава всичко, обясняват изкуствоведите.