Тази седмица двама големи архитекти празнуваха рожден ден. Започваме първо с носителя на „Прицкер“ – архитектът Том Мейн.
Той се появил на бял свят на 19 януари 1944 г. в малкото градче Уотърбъри в американския щат Кънектикът. Има две дипломи за висше образование, едната от които е от Харвард, другата – от Южнокалифорнийския университет. Изглежда Том толкова обичал да учи, че заедно със свои другари учредил архитектурен институт (Southern California Institute of Architecture, SCI-Arc). Скоро след това се появила и собствената му фирма „Морфозис”.
Том Мейн много обича да шокира. Американският архитект знае как да вземе ума на гледащия сградите му. Смелите му и изненадващи проекти зашеметяват и шокират, а след това се приемат с овации. Наричат стила му радикален. Достатъчно е да обърнем внимание на разчупената геометрия на сградите, на изобилието от остри ъгли, на прозорците, разхвърляни по неравната фасада. През 2005 г. Том Мейн получи наградата „Прицкер” – най-голямата международна награда в областта на архитектурата.
Дълго време световната архитектурна общност не възприема особено възторжено проектите Мейн, но след 1990-те за фирмата настъпва много плодотворен период в проектирането и дейността ѝ е високо оценена в национален мащаб. Том Мейн получава около 80 награди, сред които и споменатата награда „Прицкер” през 2005 година.
На Мейн му се носи славата на бунтар. Това изразява и неговата донякъде рязка, агресивна архитектура, многопластова и ъгловата. Но творчеството на главния „радикал” на съвремието не трябва да бъде оценявано повърхностно. Вгледайте се. Сградите само изглеждат гротескни и изненадващи. Иначе са пропорционални и удобни, прекрасно приспособени за предвидената от клиента роля. Било то училище или офис на корпорация.
Понякога изглежда така, сякаш проектите на Том отправят предизвикателство на законите на гравитацията. Но архитектът преследва една цел: сградата трябва да бъде уникална. Никой не говори за простота и лекота. При това екстравагантните сгради се появяват в реалния свят в същия вид, в който той ги е замислил. За компромис не може да става и дума. Къщите на Мейн не „се бият” с околната среда, а я допълват и преобразуват в нещо ново.
Светогледът на архитекта няма да ви изненада с екстравагантности. Том нарича традиционната метрия нереална и абстрактна. В природата не се срещат обекти във вид на правилен кръг или квадрат. Вселената е много креативна и архитектът е възприел този принцип и действа в съответствие с него.
Измежду творбите му ще отбележим:
– университета в Торонто;
– Hypo Alpe-Adria Center в Австрия;
– Кулата на Слънцето в Сеул;
– училището „Даймънд Ренч”;
– небостъргача „Фар” в Париж;
– вилата на Блейдс в Санта Барбара.
Последният проект на Том Мейн заслужава отделно внимание. Архитектът разрушава традиционните принципи на американското извънградско строителство. Идеята му е да размие границите между къщата и парцела. Получила се е една такава „градина–стая”. Сякаш вътрешността на къщата е от външната ѝ страна.
И още един любопитен куриоз – десет години след получаването на наградата „Прицкер” името на Том Мейн се разнася из целия свят с негативен отзвук. Причината – новият дом на архитекта в Лос Анджелиз. За да го построи, Мейн купува дома на писателя Рей Бредбъри, разрушава го и изхвърля всичко – от развалините и пръстта в парцела до цветята в саксиите. На опустошеното място построява първия си собствен дом. Световната общност е потресена от унищожаването на дома на Бредбъри – признат за културно наследство със световно значение. Вестниците, излизащи в Лос-Анджелис, публикуват некролози, изпълнени с тъга.
Друг любопитен факт е, че според американските критици именно деконструктивизмът на Том Мейн е провокирал Доналд Тръмп да издаде указа „За красивите сгради”, предписващ всички правителствени обекти да бъдат строени според принципите на класицизма.
Не на последно място, за да получите пълна представа за личността на Том Мейн, трябва да кажем и че се занимава с преподавателска дейност. Обучава студенти в редица авторитетни вузове в САЩ, Ротердам и Лондон. Творческата му разкрепостеност и силната му харизма вдъхновяват студентите – бъдещи архитекти и дизайнери – за смели експерименти и търсене на нови изразителни решения.
Според родените след 1981 г. творбите на „Морфозис” са си чист архитектурен пънк. Но историята Ое пълна с парадокси и не е изключено след 2–3 десетилетия някой архитект от новата вълна да нарече сградите на Мейн „страшно банални”. Дали?
