По HBO Max тръгна документалният „Тина“ на Дан Линдзи и Ти Джей Мартин, посветен на една от най-популярните изпълнителки на ХХ век – Тина Търнър. Нейният живот е разказван многократно – в книги, екранизации, постановки, но и този филм не е за пренебрегване.
Режисьорите Дан Линдзи и Ти Джей Мартин започват снимките през 2018 г., надявайки се да завършат филма през 2019 г., за 80-ия рожден ден на голямата звезда. Продуцентите им от Lightbox не са случайни – те стоят зад ненадминатия документален филм „Уитни“ (2018). И съпругът на Тина – Ервин Бах също е сред изпълнителните продуценти на киноисторията. Така е работил и за създаването на мюзикъла „Тина“ (2018). По повод премиерата му в Ню Йорк обявява: „Тина ще присъства, за да се сбогува с любимата си публика в Съединените щати“. Изпълнителката от години живее в Швейцария, в къща, на тихо и спокойно място.
Мюзикълът „Тина“ не е първият опит да се разкаже биографията на „Кралицата на рокендрола“. През 1993 г. излиза игралният филм „На какво е способна любовта“, създаден по автобиографичната книга „Аз, Тина“. Певицата я пише през 1986 г. заедно с редактора на новините по MTV Кърт Лодър (той също се появява в новия документален филм). А преди това – през 1981 г. изпълнителката дава сензационно интервю за списание People, в което за първи път разказва за отношенията си със съпруга – насилник – продуцентът й Айк Търнър.
През първите 20 години от кариерата си Тина Търнър е напълно зависима от него. Следващите 40 минават под лайтмотива – „вече само аз съм си шеф“.
Авторите на „Тина“ не крият възхищението си от таланта й, независимия й дух и желанието да превзема все по-високи артистични върхове, но те показват и по-малко известни страни от живота й.
Във филма Търнър разказва как Айк я биел с калъпи за обувки и закачалки за дрехи, а след това я изнасилвал. Авторите на филма се опитват да обяснят лудостта му с огромната му суетност.
Айк Търнър е автор на песента Rocket 88, която се смята за една от първите в жанра на рокендрола. Но неговото име никога не е било споменавано сред бащите на този стил: на обложката на сингъла Rocket 88 фигурирал саксофонистът от групата му – Джеки Бренстън. Освен това по онова време публиката била привлечена от името на младата Анна Мей Бълок (рожденото име на Тина) и не се интересувала от някакъв си Айк Търнър. За това той настоял на всички записи и плакати да започне да се изписва – „Айк и Тина Търнър“. Не сметнал за необходимо да предупреди Анна Мей за промяната на името, а просто я изправил пред свършен факт. И когато през 1976 г. тя в прекия смисъл на думата бяга от него, единственото, което взима със себе си, е артистичният псевдоним „Тина“.
Но не си мислете, че Айк Търнър само е използвал Тина и без нея е щял да бъде пълна нула. Напротив. Дори след развода и скандалните й разкрития за нелекия им съвместен живот, печели „Грами“ за „Най-добър традиционен блус албум“. Два пъти е включен в Залата на славата на рокендрола – веднъж като част от дуета, изпълнил Rocket 88, и втори път – като негов автор. През 2005 г. участва в албума на „Горилас“ – Demon Days. Най-интересното е, че до смъртта си през 2007 г., Айк Търнър така и не разбира от какво точно Тина е била недоволна. В интервюто му, включено в новия филм, споделя: „Вероятно е била разстроена от изневерите ми“.
В действителност след раздялата Тина най-много иска да докаже, че и без Айк може да продължи кариерата си. По време на концерт в Лас Вегас е забелязана от младия продуцент Роджър Дейвис. Той веднага разбира – тя има талант и на него си струва да се заложи. А амбицията й е огромна – иска да бъде Мик Джагър, но в нейната категория – сред изпълнителките афроамериканки. Иска да е номер 1 в листата на рок изпълнителите, пълнещи стадиони. Това са само желания – на Роджър и Тина им трябва договор с голяма звукозаписна компания. Но никой не желае да рискува с нея без Айк Търнър. Тогава на Роджър Дейвис му хрумва идея – предлага й да даде интервю, в което да разкаже за униженията, които е преживяла по време на брака си с Айк.
Това е онова прочуто интервю за People, повратна точка в кариерата й. Именно с него тя привлича вниманието към себе си – не с хит, не с албум, не с шоу. С интервю за домашно насилие.
И неслучайно единствената песен, която ще чуете от край до край в новия документален филм, е кавър версия на Help на Бийтълс. За това е целият филм – затрогващо да обясни причинно-следствената връзка по възможно най-ясен начин: Тина Търнър нямаше никога да направи толкова успешна кариера, ако не се бе самоизложила пред 30 милиона читатели, ако не бе накарала хората да съпреживеят травмата й. Това бе причината Роджър Дейвис да получи обаждане от Джон Картър от Capitol и той да им предложи договор.
„Може би е хубаво, че го срещнах“, казва за Айк Тина Търнър. В продължение на 40 години тя редовно по време на интервюта трябва да отговаря на въпроси за любовта им. И въпреки че не желае да се връща назад към болезнените си спомени, го прави, защото тази връзка винаги е била част от бизнеса й. Айк Търнър е бил чудовище, но той е успял да разпознае таланта й, амбицирал я е да остане на сцената и в крайна сметка й е дал име.
Години след смъртта му, Тина осъзнава това.
„Без да простите, вие ще страдате“ – казва 80-годишната Тина, облечена в безупречен черен костюм, седнала до съпруга си Ервин. След кратка пауза продължава:
„В живота ми имаше много жестокост. Просто трябваше да го приема. И прошката най-накрая трябва да вземе връх“.
