Цялата 2021 година преминава под знака на 200-годишнината от рождението на Георги Стойков Раковски (1821–1867). Но на 14 април е специалният ден – това е рождената дата на идеолога на българското национално-освободително движение. Затова от този ден до 25 април имате специален повод да посетите градинката пред Народния театър „Иван Вазов“. Ето пет неща, които не трябва да пропускате да видите в изложбата, озаглавена „Любовта към отечеството превъзхожда всичките световни добрини“, дело на Държавната агенция „Архиви“ в партньорство с Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
1. Думите на известния историк Симеон Радев за Раковски
Симеон Радев, авторът на „Строителите на съвременна България“, описва Георги Раковски много картинно: „Необуздан, с припадъци на ярост, но способен да се разчувства до сълзи. Дързък, увличан от фантазията си…. Мисълта му, във вечен кипеж; въображението му, в постоянна треска; една воля, която никакво изпитание не сломява; една вяра, която никакво разочарование не засяга; и свръх всичко, едно огнено чувство за България, което от него се носи като с електрически вълни….“
2. Истинското име на Раковски
Истинското име на Раковски е Съби Стойков Събев. Той първо сменя фамилията си на Раковски заради село Раково, откъдето произхожда бащиният му род – свещеници и народни закрилници. Майка му Руска пък е сестра на прочутия капитан Георги Мамарчев. Той вдъхновява Съби с героичните си дела – участва в две Руско-турски войни (1806-1812) и (1828-1829), включва се в Гръцкото въстание (1821-1829) и е един от главните организатори на Велчовата завера (1835). Затова и Съби в негова чест променя името си на Георги.
3. Любопитни случки, описани от Раковски в джобния му дневник
На 32-годишна възраст Раковски си прави сериозна житейска равносметка – осъзнава, че трябва да се посвети изцяло на откритата борба с турското правителство през пресата и сабите. Затова напуска България и, макар и зад граница, посвещава целия си живот на освобождението на родината. През 1854 г., когато е на 33 години, Раковски е в Словения и събира чета. Тръгва с нея към България, но е забавен заради предателство. Заради благородния си характер не убива предателя, а го изгонва от четата. Случката е описана в джобния му дневник: „Близо при Пляшивица (село в Словения – бел. моя) въ едно далбоко дере… Байрактара варвеши напретъ азъ следъ негу като крачахъ едно дарво ма удари по главата отъзадъ паднахъ… повтори – азъ станахъ… уловихъ го за рацети онъ се уплаши тогава да го не убия азъ го простихъ и гу разпадихъ.“
4. Раковски издава „Дунавски лебед“, ползвайки за образец британския The Times
През 1860 г. в Белград излиза първият брой на издавания от Раковски „Дунавски лебед“. Под главата му е записано, че това е „граждански, любословен и забавен вестник“, в който малко по-късно е включена и политическата тема. „Дунавски лебед“ излиза само в 62 броя – от 1 септември 1860 г. до 24 декември 1861 г., като причината затова е, че читателите не си плащат редовно абонамента. А Раковски го издава много професионално – проучва британския The Times и включва в „Дунавски лебед“ разнообразни теми, свързани и с икономическия живот, и с църковния въпрос, и с народното пробуждане. Освен това от 16 брой нататък Раковски помества уводните статии в превод и на френски език, за да запознае международната общност с проблемите на българите. Във в. „Дунавски лебед“ Раковски публикува и ценни произведения като „Житието на Софроний Врачански“, стихотворенията от Константин Миладинов, народни песни.
5. Раковски оказва влияние върху поезията на Ботев
Интересен факт е, че Христо Ботев не споделя идеите на Раковски за българското революционно движение. Според него те попадат в двете крайности – от осланяне на външна помощ за освобождението на българите до разчитане единствено силата на четите. Въпреки това Христо Ботев цени решителния характер на Раковски и в свое писмо от 1875 г. възкликва: „Де го Раковски, за да станем другари и да преобърнем сичкото хорско злато на олово и желязо!“. Освен това Раковски влияе и върху разгръщането на поетичния талант на Ботев.
И както Раковски пише:
„Кога ти чуеш да съм погинал, да не плачеш, майко, ни да ридаеш за славно дело, что съм юнашки съвършил, но гроба ми прилежно да издириш […] над него с следния речи да напишеш: „За вяр’ и за свобода погина славен!“
Така Ботев се вдъхновява за „На прощаване“:
„Ако ти кажат, че азе паднал съм с куршум пронизан и тогаз, майко, не плачи […] стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…“
В експозицията има и други интересни неща и може да я разгледате до 25 април 2021 година.
