Читалищата ни – с LR звезда

Тази година читалищата имат специален празник – 165 години Общонародно читалищно дело и 110 години Читалищен съюз в България. През 2021 г. се отбелязват и 30 години от възстановяването на Съюза на читалищата. По този повод още през 2020 г. Министерството на културата сключи 3-годишно споразумение за сътрудничество с читалищния съюз. А ето какво още е важно да знаем за читалищата в тази година на годишнини:

 

Към днешна дата читалищата са близо 3700, като в тях работят над 300 000 читалищни дейци.

Със Закона за държавния бюджет за 2021 година и Решение № 790 от 30 октомври 2020 година се приема, че стандартът за една субсидирана бройка за читалищата през 2021 година ще е в размер на 11 484 лева, като той е завишен с 10% спрямо 2020 година. Само по-големите читалища обаче имат по една (1) субсидирана бройка, повечето са със стандарт 0.25 или 2871 лева. Общият брой субсидирани бройки за читалищата е 7 771, но както уточнихме, в едно читалище бройката може да не е цяла единица. Това обаче не означава, че работещите в такива читалища не се раздават от цялото си сърце. Ето няколко читалища за пример:

Читалище „Светлина 1940“ в жк. „Стрелбище“

Фолклорният състав на Читалище „Светлина 1940“.

Читалище „Светлина 1940“ притежава една от най-богатите читалищни библиотеки в София с фонд от над 35 000 библиотечни единици, който постоянно се обновява. Към него е създаден фолклорен ансамбъл „Светлина“, чийто състав не остава незабелязан на конкурси и е известен с множеството си престижни награди. В „Светлина 1940“ репетира известният балет „Ера“ със звездни преподаватели като Яница Атанасова – носителка на световни титли за най-добра хореография; Василена Шопова – четирикратна световна шампионка в стил „акро денс“ и съвременен танц и полуфиналистка в „България търси талант“; включително и Виктор Алеков – трикратен световен шампион в стил „Оупън“.

 

Читалище „Светлина-1896” в Гара Бов 

Около читалището в Гара Бов се събират ентусиасти, които на доброволен принцип решават да оформят една много специална туристическа пътека. Те създават и туристически уеб портал към официалната страница на Бов –www.bov.bg, където може да намерите любопитна информация, както за пътеката, така и за река Трескавец. По нейното поречие в махала Данговци се намира Данговата къща, където през 1917 г. и 1918 г. е отсядал Иван Вазов. Именно специалната пътека се нарича „Вазова“ и тя преминава през защитената местност Трескавец и води до къщата. Читалището е известно и със стълбата си на знанието, която води към библиотечния му център. Тя е с 19 стъпала, на всяко от които е записана по една бележита годишнина. Първите три стъпала са:  802-814 хан Крум – Първите писани закони; 814-831 хан Омуртаг – Ханът Строител; 855 – Създаване на славянската писменост.

 

Читалище „Светлина 1921“ в Слатина

Читалище „Светлина 1921“.

Тази година читалище „Светлина 1921“ празнува 100 години от своето основаване. То е известно с куклено-театралната си студия, с клуба си за „Състезателни танци“, който през годините е печелил редица награди, включително златен медал на Републиканския фестивал на художествената самодейност. В читалището функционира и кръжок по художествено слово, който също печели големи отличия. Днес в него има школи по солфеж и пиано, китара, акордеон, естрада и български народни танци.

Първото читалище у нас – „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, основано на 30 януари 1856 г. в Свищов.

Навярно се учудвате, защо сме подбрали да ви представим само читалища, носещи в името си „светлина“. Причината е по-особена – от днес (16 февруари 2021 г.) читалищната дейност в страната си има специална звезда на небето. Един от големите застъпници на приетия през 1996 г. Закон за народните читалища – журналистът Любен Русков, работил дълги години във вестник „Народна култура“, по-късно вестник „Култура“, вече не е сред нас. Но ще остане в спомените на читалищните дейци като човека, пламенно отстояващ интересите им. „Обичам читалищата“ – озаглавяваше той репортажите си от срещи с министри на културата. А през 1998 г. в интервю с Емилия Лисичкова – тогавашен координатор на мащабен проект на Програмата на ООН за развитие (ПРООН), който има за цел да подпомогне читалищата, Любен Русков директно пита: „Не са ли много скромни читалищата – вие им казахте, че могат да получат до 20 хиляди долара, те обаче поискаха 4 – 5 хиляди?“ А получавайки в отговор репликата „Може да се каже, че има и скромни читалища. Читалищата по принцип са скромни“, Любен Русков контрира с въпрос: „Не знам дали това все още е добродетел?“

Да, той бе прав да се съмнява – защото в мечтите си читалищата никога не трябва да бъдат скромни. Трябва да мечтаят с огромни, лакоми очи и да гледат напред и нагоре. Там, някъде високо, където от днес към читалищата нощем ще струи силна светлина – една голяма звезда – LR – Любен Русков. Сбогом, приятелю!

Язовир Рабишко езеро, до Белоградчик – любимият край на Любен Русков.

А когато понякога си гневен на някой читалищен деятел или културен министър, хвърли въдицата отгоре в белоградчишкия язовир Рабишко езеро, за който местните говорят, че е обитаван от голямо чудовище. Ние с теб си знаем, че там няма никакво чудовище, а по-едра златна рибка, която сбъдва всички желания. Но само на тези като теб, които вярват, че, за да станеш голяма акула в океана от творчески идеи, трябва първо да си цопнал като малка попова лъжичка в менчето. Онова менче, от което плисват вода в началото на всеки фолклорен фестивал. И тя блесва на слънцето и разпалва страст за победа у всички състави, идващи и от най-малките читалища из страната.