Днес, 13 ноември, шотландският актьор Джерард Бътлър, харизматичният „цар на Спарта“ и „спазващият буквата на закона“ гражданин, навършва 50 години.
Джерард Бътлър е роден през 1969-а в Пейсли, Шотландия. Той трето дете в католическо семейство, но на практика е отгледан само от майка си. Вижда своя баща едва след като навършва 16 години. Младият бъдещ известен актьор тренира карате и много обича да ходи на кино. От 12-годишен играе в Младежкия шотландски театър и е на-добрият ученик в класа.
Впоследствие Джерард прави грешен избор завършвайки право и започвайки работа в юридическа кантора. Едва след продължителна депресия и проблеми с алкохола, намира сили да се върне към детската си мечта дебютирайки през 1997-а във филма „Мисис Браун“ с участието на Джуди Денч.
След десет години упорита работа и участие в кинопроекти на различно равнище, през 2007-а Джерард Бътлър най-после улавя своята щастлива вълна, изпълнявайки ролята на царя на Спарта Леонид във филма „300“. От този момент Джерард Бътлър става международно известен актьор. Днес в портфолиото му има над 50 филма.
Да си припомним някои негови вдъхновяващи изречения:
Стремя се към звездите. Ще обмисля подробностите по-късно.
Ако не можеш да направиш една жена щастлива, не пречи на друг.
Единственият ми проблем с жените: Обичам ги. Всички без изключение!
И защо, по дяволите, да се стесняваш, когато те наричат най-добрия? Наслаждавай се!
За филма „300“ тренирах като звяр.
Киното моментално подчертава не само красивото, но и грозното. Може да е болезнено.
Аз съм за равенство. Защо инициативата трябва да идва от момчета? Ако една жена иска да те целуне, просто я остави да го направи.
Ако една жена има красиви гърди, искам да говоря открито за това. Какво означава „не е прието в обществото“? Срам за такова общество!
Нямам нищо против да се установя – да създам семейство, да раждам деца. Но не го казвам на глас, за да не ме урочасат.
Подготвяйки се за „Фантомът на операта“, започнах да взимам вокални уроци. След първия урок се изненадах, че всички прозорци все още са непокътнати. А след третият, не разбрах откъде се взе този глас!
Прибирам се вкъщи, там се приготвя коледна трапеза и майка ми ми казва: „Измий чиниите“. Отговарям: „Мамо, аз съм голяма холивудска звезда, неудобно е някакси“. И какво мислите? Измих и пода. Номерата не минават пред мама.
В Шотландия не изпъквах сред другите момчета, но в Америка разбрах, че съм много силен и смел човек.
Обядвам с различни хора, с Джейк Джилънхол, Рийз Уидърспун, Камерън Диас – но това означава само, че обядвам с тях, нищо повече. И наистина, ако изляза на разходка с куче – това означава ли, че съм в интимна връзка с него?
Никой от жителите на Глазгоу не се стреми да бъде актьор. Ще ви сметнат за глупак, ако разберат, че искате да бъдете актьор. Но не ме интересува. Това е нещото, което искам да правя.
Обичам да отделям много време за себе си. Обичам да правя това, което се върти в главата ми и да пътувам там, където не винаги знам къде да отида. Винаги съм чувствал, че това е един вид бягство от реалността.
Недоволството е сигурен знак, че е време да промените нещо.
Не е за чудене, че съм ерген. Никога не съм достатъчно дълго на едно място.
