Каква е връзката между мислителя и мисълта? Това е въпрос, който занимава всички биографи на интелектуалци. Те трябва да свържат живота с мисълта, без да ги обединяват в едно, без да приписват на всяко действие – случка – причина, а на всеки аргумент – обяснение. Както предупреждава Жак Дерида: „Очаквате да ви кажа неща от рода на „Роден съм в е Ел-Бияр по покрайнините на столицата Алжир в малко буржоазно семейство от асимилирани евреи, но….“ Наистина ли е необходимо това? Не мога да го направя.“
В същото време други твърдят, че трябва да познаваме навиците на Кант (особено че е обичал горчица), както и тези на Франц Фенон, защото те се били отразили върху невероятните им трудове.
Има и трета гледна точка – според Дерида един от важните, но непризнати аспекти на философските писания е, че те са вид автобиографии. Щял ли е Сократ да се превърне в несравним оратор, ако не е бил толкова грозен? Щяла ли е Юлия Кръстева да развие идеите си, ако не се е чувствала като аутсайдър, пристигайки в страната осиновителка – Франция? Щял ли е Ницще да провъзгласи Свръхчовека, ако е бил по-малко срамежлив на вечерните партита?
Най-добрите биографии на интелектуалци обогатяват разбирането ни за великите мислите, като ги поставя в контекст – на място и във време, което разкрива как са преодолявали трудностите в нелекия си живот, благодарение на ума си. Тук ви предлагаме седем заглавия на чудесни книги, които ще обогатят разбиранията ви и за живота, и за идеите на седем големи мислители.
1. „Свети Августин“ от Ребека Уест
„Аз пиша книги, за да научавам различни неща“ отбелязва Ребека У ест. Писателката използва в комбинация духовитост и интелект, за да представи Свети Августин – едно от имената – знамена в християнската религия. По особено трогателен начин тя описва последната среща на светеца с майка му Моника. „Това е може би най-емоционалното преживяване, което някога е отбелязано като такова“ пише Уест. Смело мнение, което обаче е очаквано от жена, която казва за себе си: „Самата аз не знам какво е феминизъм – само знам, че хората ме наричат феминистка, когато изразявам мнение, различаващо ме от изтривалка или проститутка“.
2. „Лудвиг Витгенщайн: Дългът на Гения“ от Рей Монк
За всеки изучаващ философия, четенето на Витгенщайн е като пиене на чаша студена вода. Изведнъж най-трудните проблеми изглеждат лесни, като прости проблеми на езика. Но като продължаваш да четеш, всичко това се разпада и всеки проблем става още по-труден, всеки въпрос още по-сложен. Биографията на Витгенщайн, написана от Рей Монк, е златен стандарт в жанра си, разкривайки човек, чийто живот е прост и сложен, също като трудовете му.
3. „Вкъщи с Андре и Симон Вейл“ от Силви Вейл
Всеки истински мислител е бил в някакъв период като обсебен от Симон Вейл. Никой интелектуалец от ХХ век не е бил толкова добър като нея, стане ли въпрос сложни съждения да се изведат до логически заключения. За това за много Симон Вейл е светска светица. Но този ореол се оценява най-добре от разстояние, както разкрива племенничката й Силви Вейл. Да спиш на пода до направено с любов легло в къщата на брат си (почитания математик Андре Вейл) звучи благородно като описание, но е трудно да си го представиш като реално изпълнение. Силви Вейл разказва биографията на трима необикновени умове, работещи не само заедно, а понякога дори и един срещу друг.
4. „Кант: Биография“ от Манфрийд Кюн
Много малко хора четат Кант за удоволствие. Ако познавате някой такъв, моля – покажете ни го. Биографията на Кюнвинаги се рекламира като откровение, защото разкрива, че Кант понякога е закъснявал с 5 мин. за закуска, а понякога е слагал лявата си обувка на левия крак. Всъщност, тази биография е всичко, което е бил самият Кант – задълбочен, остоумен (колкото може един философки трактат да е остроумен) и е дълга малко повече, отколкото трябва. Даже и заглавието е подобаващо скучно. Но и биографията е като „Критика на чистия разум“ – великолепно е да я четеш – сякаш водиш диалог с един от великите умове, раждал се някога на света.
5. „Симон дьо Бовоар: Създаването на жената – интелектуалец“ от Торил Мои
Да се прочете биография на Симон дьо Бовоар е трудна задача, но когато е разказана от Торил Мои тя е истинско удоволствие – бляскаво и трогателно. Книгата – изследване за мисленето на Дьо Бовоар я поставя сред жените, чийто живот може да си обясним с любовите им. Книгата ви кара на моменти да поискате да поспорите с Торил Мои, макар и да не сте много убедени, че спорът ще завърши във ваша полза.
6. „Франц Фанон: Биография“ от Дейвид Мейси
Както споменава Дерида, животът му в Алжир е бил от решаващо значение за философията му. А никой не може да пише за Алжир, ако не е чел политическите трудове на философа революцинер Франц Фанон. Мейси ги изследва изключително задълбочено, но откровение е работата на Фанон като психиатър. По вревето на войната за независимост, Фанон редовно посещавал пациенти с психически травми, причинени след като са били изтезавани. Той посещавал и мъчителите, които също имали психически отклонения. Изумително е, че той се грижил и за едните, и за другите, по един и същи начин, а още по-изумително е, че по същото време писал трактактите си, с които ще стане известен.
7. „Анджела Дейвис“: Автобиография от Анджела Дейвис
Забележете че това е „автобиография“, не „биография“. Дейвис винаги действа и това е само един епизод от интелектуалния й път. Тя пише книгата, когато е на близо тридесет – вече е била в затвора заради борбата си за граждански права. Книгата й е опияняващо пътуване през премеждията на възпламеняващата политика и интелектуалния кипеж от идеи. Това, че е успяла да запази гнева, яростта и страстта си и да ги излее и в книгата, я прави още по-вълнуваща..
