Да посрещнем Великденските празници с особена радост – тази година ще имаме възможност да гледаме богослужения онлайн от редица православни храмове в страната. И от Националния етнографски музей няма да прекъснат 15-годишната си традиция и ще проведат ателиетата си за обредни хлябове за Великден. Но този път онлайн.
В събота от 11. 00 часа очаквайте на страницата на Националния етнографски музей във „Фейсбук” https://www.facebook.com/NationalEthnographicMuseum/ да бъде публикуван видеоклип с демонстрация как се меси традиционен Великденски козунак.
На Велика събота на страницата на община Бургас във „Фейсбук” https://bg-bg.facebook.com/Burgas.Municipality/ може да гледате от 08.00 часа и от 23.00 часа църковните богослужения в Катедралния храм „Св. Св. Кирил и Методий”.
Църквата, която е висока 33 метра, е разположена в центъра на крайморския град на мястото на малка дървена църква от преди времето на Освобождението. „Св. Св. Кирил и Методий” е строена повече от години (1897 – 1907) по проект на работилия в града италиански архитект Рикардо Тоскани, заради което се различава от църквите, строени през Възраждането и през първите години след Освобождението.
В построяването й са участвали майстор Митьо Цанев от Дряново и Кузман Димитров от Македония. Изографисана е от художниците Гюдженов и Кожухаров, които имат дял и в украсата на софийския храм-паметник „Свети Александър Невски“. Бургаският храм се слави с красивия си стъклопис на главния вход, на който са изобразени светите братя Кирил и Методий.
На Великден може да гледате божествената литургия в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” в София, която ще бъде излъчвана на живо на официалната страница на Светия Синод във „Фейсбук” (https://www.facebook.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B8%D1%8F-1832220050379133/?ref=page_internal).
Можете да проследите и тържественото богослужение в митрополитския храм „Св. великомъченица Марина” в Пловдив. То ще бъде излъчено на страницата община Пловдив във „Фейсбук” https://www.facebook.com/PlovdivCityCouncil/.
Храмът е разположен в подножието на южните скалисти склонове на Трихълмието, под едно от седемте пловдивски тепета, известно като Таксим тепе. „Св. великомъченица Марина” е църквата с най-много камбани в Пловдив. Тя е прочута и със своя иконостас, изработван от 1828 г. от майсторите резбари Коста Коци и Коста Пасико от Мецово, представители на Дебърската резбарска школа.
Те работят по иконостаса цели четири години. Правят го от орехово дърво върху липов скелет. В цветните му орнаменти включват най-красивите български цветя – стилизирани рози и божури, разцъфнали карамфили, маргарити и макове, зрели слънчогледи. Сред ажурните извивки на дървото изникват и плодове – грозде, смокини, нарове. Вплетени са и пойни птици – славеи, дроздове, чучулиги, както и орли, щъркели и гълъби, а също и фантастични същества – змейове, дракони, крилати лъвове, ангели и херувими… На царските двери изпъкват фигурите на Свети Георги, който убива змея, и на Свети Димитър. Техните изображения са включени в изящна плетеница, където се открояват два огромни дракона, захапали чепка грозде, от което кълве гълъб. Иконостасът е символ на човешката жажда за радост, която може да бъде утолена от Божието присъствие, укротяващо пагубните страсти, обясняват от митрополитския храм.
От третия по големина манастир в България – Троянският манастир „Успение Богородично“, основан в края на XVI век, също ще излъчват онлайн богослуженията си в събота и неделя.
Те могат да се видят на страницата им във „Фейсбук” https://www.facebook.com/troyanmonasterycom/?__tn__=%2Cd%2CP-R&eid=ARCo9v3d3ktvaiInq9deP4jwss8rTKMsCJb8tBtRoQUZOI372XC_jupaQ5eJ5U2JXpdW4Zf27QnzSBAJ
Троянският манастир е известен с това, че в него Васил Левски основава таен революционен комитет начело с игумена Макарий. При избухването на Априлското въстание в манастира е разкрит команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров. И до днес е запазена в автентичния си вид килията, в която са били обсъждани революционните дела.
Манастирът се слави със стенописите на Захарий Зограф, правени през 1847 г. – 1848 г., както и с неговия автопортрет, който той оставя на северната вътрешна стена на църквата.
За пръв път в българската църковна монументална живопис Захарий Зограф включва в източната стена на предверието и конните фигури на руски исторически личности и светци – князете Борис и Глеб.
В главната църква на манастира се пази светинята на Троянския манастир – чудотворната икона „Пресветая Богородица Троеручица”, дело на тревненските иконописци. Тя е пренесена от Атонските манастири и оставена в Троянския манастир през XVII вeк още при основаването на манастира. Смята се, че тя е спасила местното население от чумата през 1837 година.
